Вълчан войвода: Разлика между версии

Вълчан войвода е много известна личност в народните предания в Северозападна България, в Самоковско, Търновско в [[Странджа]], [[Сакар]], [[Източна Стара планина]] Лудогорието и Добруджа. Според най-разпространената легенда е родом от с. [[Осеновлаг]] до [[Своге]] в [[Стара планина]], или с. Косача, Пернишко. Според други от [[Лозенградско]] или Малкотърновско в [[Странджа]]. Като много млад убил турчин, който се заглеждал по годеницата му и трябвало да бяга от родния край, стигнал до [[Бяло море]] и там се побратимил с гръка Спирос Димитър, който го научил на рибарство и мореходство. Двамата мислили да се занимават с пиратство около Цариград, но с малкия им каик било безумие и Вълчан решил да събере дружина и да завардят някой пролом. Спирос дошъл с него, а Кара Емин ага, когото познавали от Цариград щял да им бъде шпионин и да съобщава за богати кервани. Работата потръгнала със смелия и съобразителен Вълчан начело, събрала се голяма дружина, а неговия побратим – поп Мартин, Спирос Димитър, Маленко Сърбин, Емин бей и Петър били подвойводи. Вълчан другарувал и с Индже войвода, Христо войвода и Кара Кольо. С последните построили [[Устремски манастир|Устремският манастир, наречен затова „Хайдушки“]] в Сакар планина, а с поп Мартин и другите – [[Седемте престола|Манастира 7-те престола]] в Стара планина. <ref>[http://treasures.zonebg.com/legs.htm Тайните съкровища в България]</ref> Така Вълчан се издигал в нещо като главен български войвода, имал знаме от син атлаз със златен рис и всяка година правел сбор на всички хайдути и войводи, които имало в България в центъра ѝ – в местността Станчов полугар до Троян, където събирали пари за челядта на пострадалите си другари и за освобождението на България, а Вълчан давал много пъти над всички. Събраното държели в Общата маара, която само той знаел и можел да ходи. <ref>[http://zamoreto.com/легенди-за-имането-на-вълчан-войвода/ Легенди за Вълчан войвода]</ref> Легендите за войводата са безкрай, някои свързват „трезора“ на хайдутите, не с планината, а с лагуните при Ропотамо, където бил рибарувал, или с разни вирове или с други планини, като Сакар, а не с Балкана. Друга легенда сочи, че имането е открито от комунистите по време на режима им<ref>[http://www.monitor.bg/article?id=308137 Комунисти открили златото на Вълчан войвода] </ref> или, че упорито е търсено, но не е открито<ref>''[http://souroujon.blog.bg/technology/2009/07/14/imaneto-na-vylchan-voevoda.363723 Само в района на Змейкале – село Копривец, Русенско, войводата заровил 6 тона злато?! За съкровището знаел члена на ЦК Георги Йорданов.].''</ref>, че Вълчан става хайдутин със сестра си Рада – за да я спаси от „пашата на Орхание“ и воеводата бил уловен от леденишкия спахия, стария Ахладоолу, или минал Дунава, че и в сборника Български народни песни от Македония на братя Миладинови народът и в този български край тачи и пее за Вълчан Войвода. Изследователя Йордан Перчинков в труда си „Вълчедръм – докосване до миналото“. цитира една приписка от тогавашното хайдушко време, в която се казва следното: ''„Ние бяхме 99 души без майки и бащи. Турска вяра не щем. Боже, Боже, пари и богатство ни даде, и юначни години, но българско царство не ни даде…“.'' (Вълчан войвода, поп Мартин, Али бей врачански и Бела Рада)<ref>Българските [http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php?topic=26965.0 войводкини.].</ref>