Паскал (език за програмиране): Разлика между версии

|парадигма =Императивен императивен/структуриран

|разработчик = Никлаус Вирт

|типизация =Статична статична/ силна/ безопасна

В края на [[1980-те|80-те години на ХХ век]] е разработена [[Обектно-ориентирано програмиране|обектно-ориентирана]] версия, наречена ''Object Pascal'' от фирмата Борланд ([[Borland]]), използвана по-късно в средата за разработване [[Delphi]], която също е продукт на същата фирма. СегаНавлиза навлизаи свободната реализация [[Free Pascal]] и визуална среда [[Lazarus]], които са много платформени както от към хардуер [[Intel x86]], [[AMD64]], [[ARM]], така и от към ОС – [[Windows]], [[Mac OS]], [[Linux]], [[Android]].

Паскал напълно неоснователно е смятан от някои програмисти (познаващи само на теория така нареченият ANSI Pascal – първоначална реализация на езика) на [[C (език за програмиране)|C]] или [[С++]] за език- играчка, тъй като поставя „ограничения“ върху това, което може да се постигне (макар че такива на практика отсъстват в почти всички съвременни реализации на езика), както и обезопасяването, което намалява бързодействието. С обезопасяването при работа с [[низ]]ове и [[масив (програмиране)|масиви]] в Паскал се избягват типични за програмите на С грешки от използване на незаделена или чужда памет. Поради по-близката си реализация до работата на процесорните инструкции, паскалските низове се обработват многократно по-бързо. Когато е нужно бързодействие, тези проверки в Паскал могат да бъдат изключвани, чрез командни ключове на по-известните [[компилатор]]и.

Никлаус Вирт съобщава, че първият опит да го приложи ввъв Fortran (previously FORTRAN, derived from Formula Translating System) през 1969 г. е бил неуспешен поради неадекватност Fortran да изразява сложни структури от данни. Вторият опит е бил формулиран в самия Паскал език и е пуснат в експлоатация до средата на 1970 г.

Много Паскал компилатори, тъй като са били по подобен начин със самостоятелен хостинг, това– е,самият компилаторъткомпилатор на самияе написан на Паскал, и компилаторът обикновено е способнаспособен да се компилира, когато се добавят нови функции към езика, или когато компилаторът бъде пренесен до нова среда. Компилаторът GNU Паскал е едно забележително изключение, който се пише на C.

Първият успешен порт на CDC Паскал компилатор на друг мейнфрейм е завършен от Welsh и Куин в Университета на кралицата нав Белфаст (QUB) през 1972 г.

Портът Multum е разработена – с оглед на използването на Паскал като език за програмиране системите – от Findlay, Cupples, Cavouras и Дейвис, работещи в Министерството на Изчислителнаизчислителна науки на университета в Глазгоу.

Смята се, че Multum Паскал, което е бил завършен през лятото на 1973 г., може да е бил първата 16-битабитова имплементация.

Напълно новияновият компилатор бил завършен от Welsh и др. в QB през 1977. Той предлага диагностична функция начален език (включващи профилиране, проследяване и типово запознати форматирани депа), които се прилагат от Findlay и Watt в университета на Глазгоу.

Първият Паскал компилатор, написан в Северна Америка, е построенапостроен в Университета на Илинойс в рамките Donald B. Gillies за PDP-11 и генерира чист машинен код.

За да пропагандира езика бързо, компилатор „пренасяне комплект“ е създаден в Цюрих, който включва компилатор, който генерира код за „виртуална“ стек машина, т.е. код, който придава самата разумно ефективна интерпретация, заедно с преводач за товатози код – системата Pascal-P.

Паскал-P4 компилатор / интерпретатор ще можетеможе да се стартирате и компилира на системи, съвместими с оригиналния Паскал. Въпреки това, той приема само подмножество на езика Паскал Паскал-P5, създаден извън групата Цюрих, приема пълният Паскал език и включва ISO 7185 съвместимост.

КомпилатораКомпилаторът, базиран на Паскал-P4 компилатор, който е създаден родните бинарни файлове, е бил освободен за IBM System / 370 мейнфрейм компютър от Australian комисия за атомна енергия; той е наречен „AAEC Паскал Compiler“ следпо съкращението на името на Комисията. [8]

В началото на 1980, Watcom Паскал е разработен, само за IBM System 370.

През 1980 Андърс Хейлсберг написва Blue Label Pascal компилатора за Nascom-2. Нова имплементация на този компилатор за IBM компютъра се предлага на пазара под имената Compas Pascal и PolyPascal преди да е бил придобит от Borland. Преименуван е на Turbo Pascal. Той става изключително популярен, благодарение отчасти на агресивна ценова стратегия и отчасти на факта, че притежава един от първите на цял екран Интегрирани среди за развитие и бърза обработка (само за няколко секунди се компилира, свързва и пуска). Освен това, той е написан и силно оптимизиран изцяло на асемблерен език, което го прави по-малък и по-бърз, отколкото голяма част от конкуренцията. През 1986 г. Андерс пренася Turbo Pascal на Macintosh и включва Object Pascal разширения на Apple в Turbo Pascal. След това тези разширения са добавени обратно в компютърната версия на Turbo Pascal за версия 5.5. В същото време Microsoft също имплементира Object Pascal компилатора. Turbo Pascal 5.5 има голямо влияние върху Pascal общността, която се съсредоточава главно върху IBM компютъра в края на 1980-те. Множество PC ентусиасти в търсене на по-структуриран заместител на BASIC използват този продукт. Той също започва да се приема от професионални разработчици. По същото време редица концепции са били внесени от C, за да използват Паскал програмисти C-базирани APIs директно от Microsoft Windows. Тези разширения включват нулеви низове, указателна аритметика, функционални указатели, адрес на оператори и необезопасени typecasts.

Въпреки това, по-късно Borland решава, че иска по-сложни обектно-ориентирани функции, и започва отначало в Delphi с помощта на Object Pascal проекта за стандарт, предлаган от Apple като основа. (Този проект на Apple все още не е официален стандарт). Delphi продуктът е пълна среда за разработка и пълен набор от предварително кодирана адаптивни обекти (повечето от тях са екранни джаджи за Windows), известен като „Visual Component Library“ (VCL). Основният език е Object Pascal. Основните допълнения в сравнение с по-старите разширения на ООП са са указателно-базирани обектни модели, виртуални конструктори и деструктори и свойства. Няколко други компилатори също въвеждат този диалект.

Turbo Pascal и други производни с дялове или модулни концепти са модулни езици. Въпреки това, той не предоставя вложена модулна концепция или квалифициран внос и износ на специфични символи.

Super Pascal е разновидност, която добавя не-цифровинецифрови етикети, декларация за връщане и изрази като имена на типове.

IP Pascal е имплементациянаимплементация на езика за програмиране Pascal, използвайки Micropolis DOS, но е преместен бързо на CP/M, работещ на Z80. Той е преместен в машинните типове 80386 през 1994 г. и днес съществува като Windows/XP и Linux приложения. През 2008 г. системата е доведена до едно ново ниво и в резултат на това езикът, наречен „Паскалин“ (калкулаторът на Паскал). Той включва обекти, namespace контроли, динамични масиви, заедно с много други разширения, и като цяло се характеризира със същата функционалност и защита на типовете, като C#. Тя е единствената такава имплементация, която е съвместима и с оригиналната Pascal имплементация, която е стандартизирана като ISO 7185.

Pascal, в оригиналния си вид, е чисто процедурен език и включва традиционната гама от АЛГОЛ-подобни структури за контрол с ключови думи като '''if''', '''then''', '''else''', '''while''', '''for''', и така нататък. Въпреки това, Pascal също има много съоръжения за структуриране на данни и други абстракции, които не са били включени в първоначалния Algol 60, като определения на типове, записи, показатели, енумерации, както и сетове. Такива конструкции са отчасти наследени или вдъхновени от Simula 67, ALGOL 68, ALGOL W и предложения от CAR Hoare.

Dr. Pascal е интерпретатор, който работи за Standard Pascal. Известни са в режим на „видима изпълнение“, който показва стартирана програма и неговите променливи и изчерпателна проверка на грешка при изпълнение. Работи под DOS, Windows в прозорец DOS, и стари Macintosh.

Extended Pascal Compiler Dr. Pascal тестван на DOS, Windows 3.1, 95, 98, NT.

IP Pascal Осъществяваосъществява езикът „Паскалин“ (кръстен калкулатор Паскал), коятокойто е силно удължен Pascal съвместим с оригиналния Pascal, съгласно ISO 7185. Той разполага модули с контрол пространство от имена, включително паралелни възлагане на задачи, обекти, динамични масиви от всякакъв размери, които се разпределят по време на изпълнение, претоварвания, замени, както и много други разширения. IP Pascal има вграденвградена преносимостпреносима библиотека, която е по поръчка, съобразени с езика Pascal. Например, стандартно приложение текст извежда от 1970 оригинален Pascal може да се прекомпилиранипрекомпилират да работят в един прозорец и дори имат добавени графични конструкции.

* [http://www.taoyue.com/tutorials/pascal/contents.html taoyue.com: Learn Pascal tutorial] – Въведение в Pascal.

* [http://www.dmoz.org/Computers/Programming/Languages/Pascal/Tutorials/ Open Directory Project: Pascal tutorials directory] – Други уроци по Pascal.

* [http://pascal-central.com/ pascal-central.com – created for the Pascal community] – създаден за Паскал общността.