Едуард III: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{lang-en,fr}} => {{lang|en,fr}} |
м интервал вместо запетая в големи числа |
||
Ред 52:
Вместо да потърси мирно разрешение на конфликта като отдаде почит пред френския крал, Едуард III предявява претенции към френската корона в качеството си на единствен жив наследник от мъжки пол на починалия си дядо по майчина линия – [[Филип IV (Франция)|Филип IV Хубави]]. Френските юристи отказват да признаят правото на Едуад върху френската корона. Те обявяват за действителен наследник на Филип IV неговия племенник – Филип VI и така се подготвя сцената за [[Стогодишна война|Стогодишната война]].
През [[1338]] г. Лудвиг IV Баварски, [[Свещена римска империя|свещен римски император]] обещава своята подкрепа на Едуард III. Резултатите не са твърде впечатляващи. Единствената по-голяма военна победа от този период е английската морска победа в битката при Еклюз на [[24 юни]] [[1340]], където загиват 16
Междувременно действията на Едуард III подлагат кралството на голям финансов натиск, което води до вътрешни недоволства. В резултат на това, той се връща без предупреждение на [[30 ноември]] [[1340]] г. Намирайки вътрешните работи на кралството в безредие, той прочиства кралската администрация. Тези мерки не водят до вътрешна стабилност и отношенията между краля и [[Архиепископа на Кентърбъри]], Джон Стратфорд, силно охладняват.
| |||