Соколец: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал след запетая
Редакция без резюме
Ред 12:
| площ = 17,342
}}
'''СоколецСоко̀лец''' е [[село]] в Югоизточна [[България]]. То се намира в, [[община Руен]], [[област Бургас]].
 
== География ==
Село Соколец се намира на около 18 km на запад-северозапад от общинския център село [[Руен]], около 53 km в същата посока от областния център град [[Бургас]] и на около 36 km на север-северозапад от град [[Карнобат]]. Разположено е в Източна [[Стара планина]], в източните склонове на [[Върбишка планина|Върбишката планина]]<ref name=ГЕБ>[[Голяма енциклопедия „България“]], том 10, стр. 4113, [[Труд (издателство)|Книгоиздателска къща „Труд“]], София, [[2012]] г.</ref>. На 2 – 2,5 km южно от селото тече река [[Луда Камчия]].
Село Соколец се намира в [[планина|планинска]] местност в близост до река [[Луда Камчия]].
 
== История ==
След края на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война 1877 – 1878 г.]], по [[Берлински договор|Берлинския договор]] селото остава на територията на [[Източна Румелия]]. От [[1885]] г. – след [[Съединение на Източна Румелия с Княжество България|Съединението]], то се намира в България с името ''Дуган кая''. Преименувано е на ''Соколец'' през [[1934]] г.<ref>[[Николай Мичев]], [[Петър Коледаров|П. Коледаров]] – Речник на [[селище|селищата]] и селищните имена в [[България]] [[1878]] – [[1987]]; „[[Наука и изкуство]]“, София, [[1989]] г., стр. 249; ''министерска заповед 3775, обнародвана на 7 декември 1934 г.''</ref><ref name=ГЕБ/>
Според преданията на старите хора от селото, то е създадено между 1396-1400 г. Когато през 1395 г.  войската на султан [[Мурад I]] начело със Великия везир Чандарлъ Али паша ca завзели Добруджанското деспотство и са се връщали към Одрин минавайки по главния път, те забелязват планинската местност с върбови дървета, река и извори, където днеска има чешми. Пристигайки в Одрин, те разказват с възхищение за красивата природа. Турски селяни, дошли в одринските села по-рано (след превземането на Oдрин от османците (1365 г.)) от около градовете [[Бурса]], [[Ялова]] и [[Изник]], чули за местността с много вода и върбови дървета. И тъй като те изработвали и продавали [[Диканя|дикани]], отишли там и започнали да правят дикани, отнасяйки ги след това за продажба в [[Одрин]] (тогавашната столица на [[Османска империя|Османската империя]]). След години няколко семейства решили да се заселят там и да изработват, а другите семейства решили да останат в града, за да ги продават. Ето така се е създало селото край днешната джамия. Нарекли го „düvenkaya“ (от düven – [[диканя]], а kaya – скала). С времето започнало да се произнася „Дуван Кая“ и това продължило до 1934 година, когато е заменено с българското „[[Соколец]]“.
 
Според преданията на старите хора от селото, то е създадено между 1396- – 1400 г. Когато през 1395 г.  войската на султан [[Мурад I]] начело със Великия везир Чандарлъ Али паша caса завзели Добруджанското деспотство и са се връщали към Одрин минавайки по главния път, те забелязват планинската местност с върбови дървета, река и извори, където днеска има чешми. Пристигайки в Одрин, те разказват с възхищение за красивата природа. Турски селяни, дошли в одринските села по-рано (след превземането на Oдрин от османците (1365 г.)) от около градовете [[Бурса]], [[Ялова]] и [[Изник]], чули за местността с много вода и върбови дървета. И тъй като те изработвали и продавали [[Диканя|дикани]], отишли там и започнали да правят дикани, отнасяйки ги след това за продажба в [[Одрин]] (тогавашната столица на [[Османска империя|Османската империя]]). След години няколко семейства решили да се заселят там и да изработват, а другите семейства решили да останат в града, за да ги продават. Ето така се е създало селото край днешната джамия. Нарекли го „düvenkaya“ (от düven – [[диканя]], а kaya – скала). С времето започнало да се произнася „Дуван Кая“ и това продължило до 1934 година, когато е заменено с българското „[[Соколец]]“.
 
Пак според преданията, когато е дошла болестта чума (ok. 1765 – 1792 г.) и са умрели много хора. През 1878, 1928, 1941, 1950, 1978, 1989 г. много от първоначалните заселници от селото са мигрирали в Турция. През 60 те години на 20 век от селото са мигрирали в с. [[Малка поляна]].
 
Училището в селото е създадено през 1733 г., където е имало две стаи една за момчета, втора за момичета, седели са направо на земята върху овчи кожи. За учител им е бил ходжата на селото. Учениците тогава не са пишели, носели само по една дъска на която ходжата е писал арабската азбука. При идването на училище учениците са били длъжни да носят по едно дърво за огрев. Учениците учели аритметика и [[Коран]]а. Първи учител в селото е бил Осман ходжа, след него са: Ахмед ходжа, Рюстем ходжа, Якуб ходжа.... През 1928 първи Халил ефенди дава моливи на учениците. той е наредил и да направят чинове на майстор Aли Исмаил, където на един чин са седели четирима. През 1908 е построена и новата [[джамия]] в селото. През 1934 година хората от селото построяват ново училище. Най-новото училище е построено през 1999 г.
 
През [[2007]] г. началното училище „[[Реджеб Кюпчю]]“ в село Соколец е закрито, а документацията му се съхранява в [[основно училище|основното училище]] „[[Димитър Полянов]]“ в село [[Трънак]].<ref>[https://ruoburgas.org/-_49.html Министерство на образованието и науката, Регионално управление на образованието – гр. Бургас; Регистър на закритата или преобразувана образователна институция и съхранение на документацията; Последна редакция: 08.02.2019 г.]</ref>
 
== Религии ==
99% от жителите са етнически турци.
 
<!-- == Обществени институции == -->
Село Соколец към 2020 г. е център на ''кметство Соколец''.<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=20000165&ezik=bul Справка за събитията за кметство Соколец, общ. Руен]</ref><ref>[https://iisda.government.bg/ras/executive_power/townhall/479 Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Бургас, кметство Соколец]</ref>
 
В село Соколец към 2020 г. има:
* действащо [[читалище]] „[[Кирил и Методий]] 1965 г.“;<ref>[https://chitalishta.com/index.php?act=community&do=detail&id=491&reg_num=535 Детайлна информация за читалище „Кирил и Методий 1965 г.“, село Соколец, община Руен, област Бургас]</ref>
* постоянно действаща [[джамия]].<ref>[http://www.hramove.bg/hramove/temple_3482.html Национален регистър на храмовете в Република България, Соколец, област Бургас]</ref>
 
<!-- == Културни и природни забележителности == -->
<!-- == Редовни събития == -->
Ред 33 ⟶ 44 :
<!-- == Други == -->
<!-- === Кухня === -->
 
== Източници ==
<references />
 
{{Мъниче селища в България}}