Сеул: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без запетая в големи числа
м интервал вместо запетая в големи числа
Ред 180:
 
== Население ==
Към 2010 населението на Сеул възлиза на 10 208 302 души, а в [[Метрополен регион|метрополния му регион]] живеят приблизително 24 милиона човека или около 50% от населението на цяла Южна Корея. С гъстота на населението от 17, 288 души на km² Сеул е един от най-гъсто населените градове в света; за сравнение гъстота на населението в [[София]] възлиза на „едва“ 2513 души/km². Най-гъсто населеният район е Янчхон, в който на един km² се падат по 26, 400 души. Най-населеният район на Сеул е Сонпха с над 680 хиляди жители, а най-слабо населен е район Чун, който е познат и като район централен. В града живеят броят на жените е с лек превес над броя на мъжете, но разликата е несъществена.
 
Към края на 2003 в Сеул са живеели 102,822 жители на около 90 държави или 1% от населението на столицата. Спрямо всички останали южнокорейски градове в процентно отношение в Сеул живеят най-много чужденци. Сравнена с други столични градове южнорейската столица има един от най-ниските проценти на чуждестранно присъствие в цял свят. В Сеул живеят 52, 572 [[китайци]], 11, 484 [[американци]], 6,139 [[японци]] и 32,27 представители на други държави. [[Българи]]те в Южна Корея са около 150 души, като мнозинството от тях живеят в Сеул<ref>[http://www.mfa.bg/bg/pages/view/1943 www.mfa.bg]</ref>.
[[Файл:Myeongdong2.JPG|320px|мини|Корейците съставляват 99% от населението на Сеул]]
{|
Ред 257:
От края на Корейската война до наши дни Сеул е постоянен процес на модернизация. Благодарение на бързата [[индустриализация]] и разцвета на местната икономика столичният град се превръща в един от най-важните икономически центрове в Азия. В периода 1989 – 1998 южнокорейската иконимика годишно се увеличава с 11,6%, като Сеул е отговорен за най-съществената част от растежа ѝ. Към 1997 [[безработица]]та възлиза на едва 2,7%, но в края на същата година Южна Корея е въвлечена в [[Азиатска финансова криза|азиатската финансова криза]]. В резултат на този неочакван срив, в национален мащаб безработицата скача до 9%, а [[брутен вътрешен продукт|брутният вътрешен продукт]] се свива с 5,5%. Въпреки това страната успява бързо и умело да се измъкне от кризата, а положението в Сеул бързо се възвръща в рамките на нормалното. Въпреки че Сеул представлява 0,6% от територията на Южна Корея, градът е отговорен за 21% от държавния БВП. Благодарение на успешната [[децентрализация|политика на децентрализация]], започната още по време на японската колонизация, Сеул е изгубил позицията си на основен индустриален център в страната, но в сферата на услугите градът продължава да бъде най-важен.
 
В Сеул са разположени представителствата на повече южнокорейски компании, както и почти всички седалища на международни фирми. Най-добре развитите [[Индустрия|индустрии]] в града са химическата, текстилната, машиностроителната, производството на бяла и черна техника и производството на хартиени материали. От регистрирани към 1999 година 75, 285 предприятия на територията на Сеул, едва 232 имат наети повече от 300 работници, а малките и средни предприятия имат средно по шест работника. Сред най-важните южнокорейски компании със седалища в Сеул са Samsung, LG, Hyundai, Kia и SK Group.
 
Почти всички южнокоресйки големи корпорации, банки, търговски дружества и застрахователни компании са със седалище в Сеул. От международните банки представителства в града имат Citigroup, Deutsche Bank, HSBC, Goldman Sachs, JP Morgan, Barclays, Grupo Santander, UBS, Credit Suisse, „[[УниКредит]]“, Société Générale, Calyon, BBVA, Macquarie Group, ING Bank и Standard Chartered. В Сеул се намира [[Корейска борса|Корейската стокова борса]].