Уикипедия

Средновековна българска армия: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м без запетая за брой
м интервал вместо запетая в големи числа
Ред 33:
<div style="font-family:monospace; font-size:larger">{{цитат|Симеон пристига, водещ огромна войска, която е разделена на много отряди, някои въоръжени със златни щитове и копия, други със сребърни щитове и копия, трети с оръжия от всеки цвят и всичките в желязо.<ref>Cited in Andreev, J. ''The Bulgarian Khans and Tsars'' (''Balgarskite hanove i tsare'', ''Българските ханове и царе''), Veliko Tarnovo, 1996, p. 19 ISBN 954-427-216-X</ref> |Теофан}}</div>
 
Ромейският историк псевдо Симеон твърди, че Крум изпраща силна 30, 000-на кавалерия, „цялата обкована в желязо“,<ref>Symeon Magister, ed. Bon., 616</ref>, която опустошава Тракия. Според надписи намерени в района на [[Плиска]], [[Преслав]], [[Мадара]] и [[Шабла]] в днешна североизточна България, по времето на [[хан Крум]] са налични 1713 тежко въоръжени конници.<ref>Венедиков, София, с. 53 – 54</ref> Предполагайки, че оцелелите насписи са около 1/10 от общия брой, това прави около 17, 000 души само във вътрешността на България. След сравнение с данните на псевдо Симеон, може да се предположи, че тежковъоръжената конница от българската войска наброява между 17, 000 и 30, 000 души, в зависимост от нивото на въоръжение.<ref name=iv>Иванов, И. ''[http://liternet.bg/publish8/ivelin_ivanov/vyprosa.htm Към въпроса за българската военна мощ през последната четвърт на X и началото на XI век. Защо България загуби двубоя с Византия?]''</ref> В края на 9 век и в началото на 10 век цар [[Симеон I]] Велики успява да въоръжи в битка повече от 60 000 души.<ref name="an">[http://bg-science.info/view_bg_his.php?id=11 Battle of Anchialus]</ref>
 
[[Файл:53-manasses-chronicle.jpg|200px|мини|Българите побеждават византийската войска в [[Битка при Версиникия|битката при Версиникия]]]]
Ред 40:
 
=== Упадък при Петър I ===
По време на дългите години война с [[Византия]] при управлението на [[цар]] [[Симеон Велики]] (893 – 927) страната се изтощава. Постоянните войни причиняват загуба в доверието към Симеон като владетел и затова ок. 20, 000 души от българските земи потърсват убежище във [[Византия]] (поради „войнствените атаки и непреклонни стремежи“ на Симеон).<ref>Andreev, J. ''The Bulgarian Khans and Tsars'' (''Balgarskite hanove i tsare'', ''Българските ханове и царе''), Veliko Tarnovo, 1996, p. 104 ISBN 954-427-216-X</ref> Неговия наследник [[Петър I (България)|Петър I]] сключва изгоден мир с византийците, но ситуацията вътре в страната не се променя много. Има редица причини за упадъка, освен войната – някои историци смятат Петър I за слаб владетел, неспособен да се справи със своето собствено семейство (двама от братята му въстават срещу него) и посочват това като основна причина. По-късно, в средата на IX век, навсякъде в страната се разпространява една нова [[ерес]] – [[богомилство]]то.<ref>Nicolaus Papa. Response, p. 1015</ref> Богомилите проповядват, че хората не трябва да служат на светските власти, да плащат такси и да служат в [[армия]]та. В резултат на тези вътрешни противоречия българите стават неспособни да спрат [[унгарци]]те, които ограбват и плячкосат страната, още повече допринасяйки за тежката ситуация.
 
Когато византийците плащат на [[Русия|руския]] [[княз]] [[Светослав I]] да нападне България през [[968]], Петър I успява да изпрати само 30, 000 войници срещу 60, 000-на добре подготвена за плячкосване и грабежи войска.<ref name="Cedrenus: II, p. 383">Cedrenus: II, p. 383</ref> По време на руското нашествие между 968 и [[971]] българите [[де факто]] изгубват контрол над североизточната част от страната, включително и столицата [[Преслав]], а през [[970]] Светослав избива 300 български аристократи, елита на българската нация и армия в [[Силистра]].<ref name=iv/><ref>Драгиев, Ч. ''Детска енциклопедия България: Години на изпитание'', с. 14</ref>
 
=== Династията на Kомитопулите ===
Ред 51:
Съответно нараства значението на пехотата и военните тактики се променят, за да се приспособят към новите условия: [[засада]]та, макар да е използвана и в миналото, сега става крайъгълен камък на българските тактики – повечето от българските победи в този период са резултат от засади и внимателното използване на [[терен]]а.<ref>Skylitzes-Cedrenus, pp. 278, 285, 288</ref> По време на този период българите придобиват репутацията на умели пеши стрелци.
 
Въпреки тези трудности, следващият цар, [[Самуил]], се съпротивлява на византийската армия, която достига зенита си за близо цял век при [[Василий II]]. През [[976]] българите, водени от братята [[комитопули]], завладяват отново североизточните части на царството. Първите византийски опити за [[контраатака]] са отблъснати след унищожаването на 60, 000-на<ref>[http://www.standartnews.com/archive/2004/08/23/history/index.htm При Самуил стигаме до Коринт и Далмация]</ref> армия в [[битка при Траянови врата|битката при Траянови врата]] през 986, където самия Василий II едва се спасява с бягство. В следващото десетилетие българите достигат до [[Тесалия]], унищожават [[Дукля|княжеството Дукля]], напредват дълбоко на юг до [[Коринт]] на ''[[Пелопонес]]кия [[полуостров]]'' и започват кампания в [[Далмация]] и [[Босна (област)|Босна]].
 
[[Файл:Byzantine army under the leadership of Nikephoros Uranos putting the Bulgarians to flight from the Chronicle of John Skylitzes.jpg|200px|мини|ляво|[[Битка при Сперхей|Битката при река Сперхей]].]]
Въпреки това голямата загуба в [[Битка при Сперхей|Битката при река Сперхей]] през [[996]] сигнализира, че развръзката на войната започва да се променя във полза на [[Византия]]. От [[1001]] нататък [[Василий II]] започва дългогодишни военни кампании в българската територия като методично завладява или опожарява важни градове като [[Преслав]], [[Плиска]] и [[Видин]], а и нанася няколко поражения на армията на Самуил. В допълнение, през [[1003]] Самуил е въвлечен във война с [[Кралство Унгария]]. След години на военни походи през [[1014]] в решителната [[Беласишка битка]] българската армия е разбита и са пленени 14 000 войници, които са ослепени<ref>''Ioannes Scylitzes'', Historia, р. 458</ref> и изпратени на Самуил, който според византийските хронисти умира от удар при вида на армията си на [[6 октомври]].
 
В Беласишката битка българската армия наброява около 20, 000 войници. Според някои източници общия брой на армията, включително и отрядите на местното опълчение достига до 45, 000. Византийският [[историк]] [[Георгий Монах Континий]] пише, че българската армия се състои от 360 000 души, изключително преувеличен брой, докато реалния брой е близо 10 пъти по-малък.<ref>Nikolov, Centralism and Regionalism in Early Medieval Bulgaria, p. 131</ref>
 
=== Асенева династия ===
Ред 62:
През [[1185]] българската държава е възстановена в резултат на успешното [[въстание на Асен и Петър]], които поставят началото на новата ''[[династия]] на [[Асеневци]]''. Дългият период на византийско управление оставя белега си върху българската армия – титлите по време на [[Втора българска държава|Втората българска държава]] са главно заети под силното културно, военно и икономическо влияние от Византия, както и от засиленото влияние на [[Славяни|славянския]] елемент в [[Българска народност|българската народност]]. В отсъствието на царя главнокомандващият се титулува [[велик войвода]]; командирите на по-малките отряди се наричат [[войвода|войводи]], а [[стратор]]ите са хората, отговорни за защитата на дадени райони и набирането на войската.
 
В края на [[12 век]] армията на [[Втора българска държава|Българското царство]] наброява поне 40, 000 мъже.<ref>Цар [[Петър IV]] предлага 40, 000 армия на владетеля на Свещената римска империя [[Фредерик I]] срещу византийците в замяна на признаването на царската му титла – Andreev, J. ''The Bulgarian Khans and Tsars'' (''Balgarskite hanove i tsare'', ''Българските ханове и царе'', Veliko Tarnovo, 1996, p. 145 ISBN 954-427-216-X</ref>
 
В първото десетилетие на [[13 век]] в страната вероятно могат да се мобилизират поне 100 000 души. Доказателство за това е предложението на [[Калоян]] да даде 100 000 войници на предводителя на [[четвърти кръстоносен поход|четвъртия кръстоносен поход]] [[Балдуин I]], за да завладее Константинопол.<ref>Andreev, J. ''The Bulgarian Khans and Tsars'' (''Balgarskite hanove i tsare'', ''Българските ханове и царе'', Veliko Tarnovo, 1996, p. 166 ISBN 954-427-216-X</ref> През този период българската армия използва голямя па брой лека куманска конница, която наброява между 10, 000 и 30, 000 ездача, в зависимост от кампанията. Тя се набира измежду [[кумани]]те, които се заселват във [[Влахия]] и [[Молдова]] и са [[васал]]и на българските царе. Армията е добре снабдена с оборудване за [[обсада]], включително [[таран]]и, [[обсадна кула|обсадни кули]] и [[катапулт]]и.
 
<div style="font-family:monospace; font-size:larger">{{цитат|Тази битка трае дълго време... Там на полето остава император Балдуин, който никога никога не би полетял и граф Лоис; Император Балдуин е отведен жив, а граф Лоис е убит; Уви! Колко ужасна бе нашата загуба!|Хрониста на рицарите [[Жофроа дьо Вилардуен]] за [[Битка при Одрин (1205)|битката при Адрианопол]].<ref>[http://www.fordham.edu/halsall/basis/villehardouin.html Geoffrey de Villehardouin: Memoirs or Chronicle of The Fourth Crusade and The Conquest of Constantinople p. 94]</ref>}}</div>
Ред 80:
Страната и армията западат след смъртта на [[Иван Асен II]]. Неговият наследник не успява да се справи нито с външните, нито с вътрешните проблеми на царството. Татарските, византийските и унгарските нашествия са комбинирани със [[сепаратизъм]] сред аристокрацията и последвани от няколко граждански войни.
 
През [[1277]] селянин на име [[Ивайло]] се вдига да бунт против [[цар]] [[Константин Тих]]. В последвалата битка царят е победен и убит, а Ивайло е провъзгласен за цар в [[Търново]]. Макар че успява да победи и [[татари]]те и [[ромеи]]те, заговор сред аристокрацията го принуждава да търси убежище при татарската [[Златна орда]], където е убит през [[1280]]. Армията по това време наброява по-малко от 10, 000 души – документирано е, че Ивайло побеждава две византийски армии от 5000 и 10, 000 души, и че неговите войски се превъзхождат по брой и в двата случая.<ref>Andreev, J. ''The Bulgarian Khans and Tsars'' (''Balgarskite hanove i tsare'', ''Българските ханове и царе'', Veliko Tarnovo, 1996, p. 227 ISBN 954-427-216-X</ref>
 
След края на въстанието на Ивайло, татарите периодично нахлуват и плячкосват страната необезпокоявано близо 20 години. С управлението на [[Теодор Светослав]] (1300 – 1321) ситуацията в армията се подобрява – през 1304 той побеждава византийците в [[битка при Скафида|битката при Скафида]]. Под управлението на неговия приемник гарнизона на Пловдив наброява 2000 тежковъоръжени пехотинци и 1000 конници.<ref>Andreev, J. ''The Bulgarian Khans and Tsars'' (''Balgarskite hanove i tsare'', ''Българските ханове и царе'', Veliko Tarnovo, 1996, p. 253 ISBN 954-427-216-X</ref>
 
През [[1330]] [[Михаил III Шишман]] изправя 15, 000-на армия<ref>Cantacuzenos, I, p. 429. 19</ref> срещу [[Стефан Дечански]], но е победен в [[битка при Велбъжд|битката при Велбъжд]]. Две години по-късно българската армия наброява едва 11, 000 души.<ref>Andreev, J. ''The Bulgarian Khans and Tsars'' (''Balgarskite hanove i tsare'', ''Българските ханове и царе'', Veliko Tarnovo, 1996, p. 269 ISBN 954-427-216-X</ref>
[[Файл:Baba Vida E15.JPG|150px|мини|Замъкът [[Баба Вида]] във [[Видин]] е важна крепост (на снимката изглед отгоре). Той е последната главна крепост, паднала под властта на османските турци.]]
 
Ред 102:
След като българите завладяват [[Аварски хаганат|Аварския каганат]] през 804 – 805, аварски войници започват да служат като [[наемник|наемници]] в армията, особено по време на кампаниите срещу [[Никифор I]] през 811, когато византийците изгарят столицата [[Плиска]].<ref>Andreev, J. ''The Bulgarian Khans and Tsars'' (''Balgarskite hanove i tsare'', ''Българските ханове и царе'', Veliko Tarnovo, 1996, p. 47 ISBN 954-427-216-X</ref> През 9 и 10 век българите често прибагвят и до услугите на [[печенеги]]те, които най-вероятно са български [[федерат]]и. Когато византийците вдигат [[Киевска Рус]] срещу царството, българската дипломация използва печенегите срещу тях.<ref>Zlatarski, V. ''[http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_b1_2.html History of the Bulgarian state in the Middle Ages]'', pp. 359 – 360, Sofia, 1971</ref><ref name="Cedrenus: II, p. 383"/>
 
По време на Втората българска държава, чуждите и наемни войници стават важна част от българската армия и нейната тактика. Още от самото начало на въстанието на Асен и Петър, леката и мобилна куманска конница е ефективно използвана срещу византийците и по-късно срещу рицарите. Например 14, 000 от тях са използвани от Калоян в битката при Адрианопол.<ref>Andreev, J. ''The Bulgarian Khans and Tsars'' (''Balgarskite hanove i tsare'', ''Българските ханове и царе'', Veliko Tarnovo, 1996, p. 167 ISBN 954-427-216-X</ref> Куманските лидери получават рангове от българската аристокрация, а някои – дори висши военни или административни постове в държавата.<ref>Andreev, J. ''The Bulgarian Khans and Tsars'' (''Balgarskite hanove i tsare'', ''Българските ханове и царе'', Veliko Tarnovo, 1996, pp. 167 – 169 ISBN 954-427-216-X</ref> През 14 век българската армия започва все повече да разчита на наемни войници, които включват западни рицари, татари, [[осетинци]] или такива идващи от [[васал]]на [[Влахия]]. И [[Михаил III Шишман]] и [[Иван Александър]] имат силна 3000-на татарска конница в своите армии.<ref>Nic. Gregoras. I, р. 455. 7 – 9.</ref><ref>Andreev, J. ''The Bulgarian Khans and Tsars'' (''Balgarskite hanove i tsare'', ''Българските ханове и царе'', Veliko Tarnovo, 1996, p. 269 ISBN 954-427-216-X</ref>
През 50-те години на 14 век цар Иван Александър дори наема османски банди – нещо, което правят и византийските императори.
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Средновековна_българска_армия“.