Соколец: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 15:
 
== География ==
Село Соколец се намира на около 18 km на запад-северозапад от общинския център село [[Руен (област Бургас)|Руен]], около 53 km в същата посока от областния център град [[Бургас]] и на около 36 km на север-северозапад от град [[Карнобат]]. Разположено е в Източна [[Стара планина]], в източните склонове на [[Върбишка планина|Върбишката планина]]<ref name=ГЕБ>[[Голяма енциклопедия „България“]], том 10, стр. 4113, [[Труд (издателство)|Книгоиздателска къща „Труд“]], София, [[2012]] г.</ref>. На 2 – 2,5 km южно от селото тече река [[Луда Камчия]].
 
През селото минава общинският път, който се отклонява западно от село [[Билка (село)|Билка]] от третокласния [[републикански път III-208]] ([[Айтос]] – [[Провадия]]) през село [[Трънак]] и след Соколец води на югозапад към село [[Каравельово]]. [[Надморска височина|Надморската височина]] в центъра на Соколец е около 286 m и нараства в южната част на селото към възвишението до около 300 m, на север – до 320 – 330 m и на северозапад – до около 350 m.
 
Населението на село Соколец<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=4423&ezik=bul Справка за населението на с. Соколец, общ. Руен, обл. Бургас]</ref> има рязък спад в числеността от 718 души към [[1934]] г. на 573 към [[1946]] г., нараства постепенно до 807 към [[1975]] г. (максимум), а през следващите години намалява до 520 души (по текущата демографска статистика за населението) към [[2018]] г.
 
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г. от обща численост 599 лица за 597 лица е посочена принадлежност към „[[Турци в България|турска]]“ ''етническа група''.<ref>[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm Етнически състав на населението на България – 2011 г., Соколец, община Руен]</ref>
 
== История ==
След края на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война 1877 – 1878 г.]], по [[Берлински договор|Берлинския договор]] селото остава на територията на [[Източна Румелия]]. От [[1885]] г. – след [[Съединение на Източна Румелия с Княжество България|Съединението]], то се намира в България с името ''Дуган кая''. Преименувано е на ''Соколец'' през [[1934]] г.<ref>[[Николай Мичев]], [[Петър Коледаров|П. Коледаров]] – Речник на [[селище|селищата]] и селищните имена в [[България]] [[1878]] – [[1987]]; „[[Наука и изкуство]]“, София, [[1989]] г., стр. 249; ''министерска заповед 3775, обнародвана на 7 декември 1934 г.''</ref><ref name=ГЕБ/>
 
Според преданията на старите хора от селото, то е създадено между 1396 – 1400 г. Когато през 1395 г. войската на султан [[Мурад  I]] начело със Великия везир Чандарлъ Али паша са завзели Добруджанското деспотство и са се връщали към Одрин минавайки по главния път, те забелязват планинската местност с върбови дървета, река и извори, където днеска има чешми. Пристигайки в Одрин, те разказват с възхищение за красивата природа. Турски селяни, дошли в одринските села по-рано (след превземането на Oдрин от османците (1365 г.)) от около градовете [[Бурса]], [[Ялова]] и [[Изник]], чули за местността с много вода и върбови дървета. И тъй като те изработвали и продавали [[Диканя|дикани]], отишли там и започнали да правят дикани, отнасяйки ги след това за продажба в [[Одрин]] (тогавашната столица на [[Османска империя|Османската империя]]). След години няколко семейства решили да се заселят там и да изработват, а другите семейства решили да останат в града, за да ги продават. Ето така се е създало селото край днешната джамия. Нарекли го „düvenkaya“ (от düven – [[диканя]], а kaya – скала). С времето започнало да се произнася „Дуван Кая“ и това продължило до 1934 година, когато е заменено с българското „[[''Соколец]]“''.
 
Пак според преданията, когато е дошла болестта чума (ok. 1765 – 1792 г.) и са умрели много хора. През 1878, 1928, 1941, 1950, 1978, 1989 г. много от първоначалните заселници от селото са мигрирали в Турция. През 60 те години на 20 век от селото са мигрирали в с. [[Малка поляна]].