Разлика между версии на „Кръстоносен поход“

м
{{Основна|Втори кръстоносен поход}}
 
Кралете на Йерусалим консолидират [[монархията]] си и я разширяват между [[Средиземно море]] и река [[Йордан (река)|Йордан]]. Мюсюлманските [[Емирство|емирства]] в района набират сили и в крайна сметка се противопоставят на експанзията на кръста. Първи е [[Имад ад-Дин Зенги|Зенги]], владетел на [[Мосул]] и [[Халеб]], който на 25 декември 1144 г. ([[Рождество Христово]]) завладява графство Едеса и ликвидира първата от френскитекръстоносните държави. Като отговор на тези действия папа [[Евгений III]] и [[тамплиерабат]]а [[Бернар от Клерво]] проповядват за нов кръстоносен поход.
 
За разлика от първия, в този участват крале от цялото християнство, оглавени от френския крал [[Луи VII]]<ref>Придружаван и от съпругата си, кралица Леонор[[Елеонор Аквитанска]].</ref> и от германския император [[Конрад III]]. Двамата монарси оценяват пропагандистката стойност на първата кампаниятакампания и потеглят с желание. Противоречията между французи и германци обаче, както и конфликти с византийците на [[Мануил I Комнин]], биватса постоянна пречка по време на целия поход. След прекосяването на византийските територии двете армии са разбити поотделно от селджукските турци. Оцелелите пристигат в Северна Сирия, но решават, че Едеса не е чак толкова важна цел и се отправят към Йерусалим. Оттам, разочаровайки крал [[Балдуин III (Йерусалим)|Балдуин III]], вместо да тръгнат срещу [[Нур ад-Дин МахмудЗенги]], ''(син и наследник на Зенги)'', Луи и Конрад избират да атакуват [[Дамаск]], независиманезависимо държаваемирство и съюзник на [[Йерусалимско кралство|Йерусалимското кралство]].
 
Експедицията се проваля след само една седмица на неуспешна [[обсада]], кръстоносните войски се оттеглят и връщат в родините си. С тази ненужна атака постигат съюзяването на Дамаск с Нур ад-Дин, който малко по малко се доближава до латинските държави.
 
По-късно при атаката на [[Балдуин II (Йерусалим)|Балдуин II]] срещу [[Фатимиди|султаната на Фатимидите]] предизвиква навлизането на Нур алад-Дин в южната част на Йерусалимското кралство, подготвяйки пътя към края на християнската държава и призоваването на Третия кръстоносен поход.
 
=== Трети кръстоносен поход (1187 – 1192) ===