Разлика между версии на „Гийом от Тир“

м
→‎Биография и обществен живот: ; форматиране: 4x кавички, 2 интервала, нов ред, тире-числа (ползвайки Advisor)
(пренареждам хронологически)
м (→‎Биография и обществен живот: ; форматиране: 4x кавички, 2 интервала, нов ред, тире-числа (ползвайки Advisor))
За ранния живот на Гийом Тирски не се знае много, както и за неговия произход и етническа принадлежност. Предполага се, че произлиза от френско или италианско [[търговия|търговско]] семейство, пристигнало в [[Близък изток|Близкия изток]] за да се възползва от новооткритите [[пазар]]ни възможности. Той е представител на новото поколение отвъдморски християни<ref>Наричани от французите не без презрение ''„Poulain Outremer“''.</ref>, които са новото население на [[Кръстоносни държави|Кръстоносните държави]].
 
Роден в [[Йерусалим]] и като дете е обучаван от [[схоластика|схоластиците]] на катедралното училище към [[Йерусалимски храм Възкресение Христово|Храма на Божи Гроб]], където изучава [[латински]], [[гръцки]], [[фарси]] и [[арабски]] заедно с църковните канони. Около 1145 г. отпътува да продължи образованието си в учени центрове като Болоня и Париж, "двата„двата най-важни интелектуални центъра в християнските държави през XII век."<ref>G. A. Loud and J. W. Cox, "The„The 'Lost' Autobiographical Chapter of William of Tyre's Chronicle (Book XIX.12)", ''The Crusades: An Encyclopedia'', ed. Alan V. Murray (ABC-Clio, 2006), vol. 4, Appendix: Texts and Documents #4, p. 1306.</ref> Макар и официално да не са още университети, тези центрове имат многочислени школи, съществуващи отделно от катедралните училища и с независими преподаватели, към които се стичат студенти от цяла Европа<ref>Jacques Verger, "The„The birth of the universities"universities“. ''A History of the University in Europe'', vol. 1: Universities in the Middle Ages, ed. Hilde de Ridder-Symoens (Cambridge University Press, 1992), pp. 47–5047 – 50.</ref>. Там изучава [[теология]], [[философия]], [[математика]], гражднскогражданско и църковно право. След коло 20 години<ref>{{Цитат уеб | заглавие = William of Tyre’s Education, 1145/65 (from the “lost”„lost“ chapter of his History)
| автор = | труд = | дата = | достъп_дата = 14 март 2020| уеб_адрес = http://prh3.arts.cornell.edu/447/texts/wteduc.htm| език = en
| цитат = }}</ref> се завръща в Йерусалимското кралство подготвен за най-високите нива на църковната и политическа власт. Той бързо се издига до [[дякон|архидякон]] на Тир – 1167 г. През 1169 г. пътува за [[Рим]], натоварен с дипломатическа мисия от [[Амалрик I (крал на Йерусалим)|крал Амалрик I]]. При завръщането си през 1170 г. получава кралското благоволение да бъде учител на кралския син [[Балдуин IV (крал на Йерусалим)|Бодуен]]. Непосредствено наблюдаващ престолонаследника, ерудита Гийом първи разпознава белезите на ''[[лепра]]'', от която по-късно страда и умира Бодуен IV <ref>Edbury and Rowe, 1988, pg. 17; Bernard Hamilton, ''The Leper King and His Heirs: Baldwin IV and the Latin Kingdom of Jerusalem'' (Cambridge University Press, 2000), pp. 27 – 28.</ref>.
 
[[Посланик]] на Йерусалимското кралство в [[Рим]] и [[Константинопол]], сключва през [[1168]] година съюз с [[император]] [[Мануил I Комнин]]. През [[1174]] година е назначен за Тирски митрополит и на практика ръководи [[политика]]та на Йерусалимското кралство.
 
През 1179 г. Гийом Тирски [[Вселенски събор|участва и документира]] [[Трети Латерански събор|Третия Латерански събор]], издал канонични правила за осъждане на [[Валденси]]те, [[Катари]]те и установяване на ред за избиране на [[Папа|римски папа]]. Хрониките на Гийом от този събор са загубени за историографията. На връщане от Рим Гийом е натоварен от [[Александър III (папа)|папа Александър III]] с нова дипломатическа мисия до [[Константинопол]], целяща затопляне на отношенията между [[Византия]] и [[Антиохийско княжество|Антиохийското княжество]].