|
Съществуването на Крушевската република трае само 10 дни – от 3 до 13 август 1903 г. Тя е най-големият успех на въстанието. [[Република]]та е обявена в семейната къща на [[Наум Томалевски|Наум]] и [[Георги Томалевски]], в която днес се помещава „[[Музей на Илинденското въстание и Крушевската република|Музеят на Илинденското въстание и Крушевската република]]“. Организацията на управлението в града е повлияна от социалистическите възгледи на част от ръководството, членуващо в така наречената [[Македоно-одринска социалдемократическа група]] на [[БРСДП]].
Крушево е освободено след координарано нападение върху казармата, пощата и общината. След превземането му в града се установява въстаническият щаб на района: Никола Карев, [[Никола Русински]], [[Велко Марков]], [[Гюрчин Наумов]] и [[Йордан Пиперката]], а скоро след това към тях се присъединяват и местните дейци [[Петър Ацев]], [[Кирил Янков]], [[Антиноген Хаджов]], [[Тодор Христов Офицерчето|Тодор Павлов]] и други. В окончателния вариант ръководител на щаба е Никола Карев, с помощници [[Тодор Христов (Велес)Офицерчето|Тодор Христов]], Томе Христов и Антиноген Хаджов, а всички 750 въстаници в 8 отряда. Първият отряд с 14 въстаници от Крушево и 52 въстаници от селската милиция от [[Крушеани]] и [[Селце (община Крушево)|Селце]] е под водачеството на [[Андрей Докурчев|Андрей Димов Докурчев]]. Вторият е начело с [[Иван Наумов Алябака]] с въстаници от [[Пуста река]], [[Горно Дивяци|Горно]] и [[Долно Дивяци]], [[Арилево]] и [[Света (община Демир Хисар)|Света]]. Най-голям е третият отряд, начело с [[Питу Гули]] с около 370 въстаници от [[Кривогащани]], [[Бела църква (община Кривогащани)|Бела църква]], [[Обършани]], [[Вогяни]], [[Пашино Рувци]], [[Свето Митрани]], [[Бирино]], [[Журче]], [[Острилци]], [[Света (община Демир Хисар)|Света]], [[Иваневци]], [[Сърбци]], [[Беранци]], [[Лознани]], [[Новоселани (община Могила)|Новоселани]], [[Свето Тодори]], [[Подино]], [[Кореница (община Кривогащани)|Кореница]], [[Годиве (община Кривогащани)|Годиве]] и от [[Крушево (град)|Крушево]]. Четвъртият отряд е начело с [[Марко Христов]] с въстаници от [[Единаковци (община Демир Хисар)|Единаковци]], [[Вардино (община Демир Хисар)|Вардино]], [[Бараково (община Демир Хисар)|Бараково]], [[Граище]], [[Бучин]] и [[Сопотница]]. Петият отряд го ръководи крушевският войвода [[Ташко Карев]] с въстаници от [[Крушево (град)|Крушево]], [[Ракитница (община Демир Хисар)|Ракитница]] и [[Растойца]]. Шестият отряд е начело с [[Христо Тасев]] с въстаници от [[Вогяни]] и [[Бела църква (община Кривогащани)|Бела църква]]. Подпоручик [[Тодор Христов (Велес)|Тодор Христов]] оглавява седмия отряд с въстаници от [[Обършани]], [[Селце (община Крушево)|Селце]] и [[Вранче]]. Осмият отряд е начело с околийския крушевски войвода [[Гюрчин Наумов]].<ref>[http://www.promacedonia.org/ag/ag_2_4.html Гиза, Антони, „Балканските държави и Македонският въпрос“, Македонски научен институт София, 2001]</ref> Отрядът на Андрей Докурчев е оставен да пази държавните учреждения, докато другите чети отбраняват проходите към града откъм [[Прилеп (град)|Прилеп]] от настъпващата турска войска<ref>[http://books.google.com/books?id=HDQn3tJkyUcC&pg=PA403&lpg=PA403&dq=Андрея+Димов+крушево&source=bl&ots=qdDdy-ERiX&sig=Vsi7JA41LyxWxD3aq2yeUj82Vpc&hl=en&ei=B9ojTLiyH9iJOK6HmYkF&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CBIQ6AEwAA#v=onepage&q&f=false Бакалов, Георги, „История на българите: Военна история на българите от древността до наши дни“, Издателство „Знание“, София, 2007 г., стр.403]</ref>.
След като в града влиза щабът на крушевските въстаници, той (военна власт) свиква Съвет на републиката, състоящ се от 60 члена – по 20 души от всяка етно-религиозна общност в Крушево ([[българи|българска]], [[гръкомани|гръкоманска]]<ref>[http://books.google.com/books?id=48NyoQdOWH0C&pg=PA82&dq=grkomani+in+krushevo&hl=en&ei=4ABMTo7rNojCtAaR5pmeBw&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CCkQ6AEwAA#v=onepage&q&f=false The past in question: modern Macedonia and the uncertainties of nation, Keith Brown, Publisher Princeton University Press, 2003, ISBN 0691099952, pp. 81-82.]</ref> и [[власи|влашка]]).
|
