Селим III: Разлика между версии

 

'''Селим III''' е 28-ият [[султан]] на [[Османската империя]] от [[7 април]] [[1789]] г. до [[29 май]] [[1807]] г. Син на [[Мустафа III]] и [[Михришах валиде султан]]. Детрониран и удушен по заповед на братовчед си [[Мустафа IV]]. Погребан в [[джамия]]та – [[Лялели]], [[Истанбул]].

Селим III предприема военни и административни реформи за възстановяване на боеспособността на спахийската войска и създаване на ''нов ред'' /[[Низам-и Джедид]]/ – за спасяване на Османската империя от вътрешната и външнополитическата криза. Против реформите се обявяват част от [[аян]]ите, [[чифлик]]чиите и [[еничари]]те. В империята избухват [[бунтове на еничарите]]. Българските земи са подложени на разорение от [[кърджалии|кърджалийски набези]]. Размириците подкопават още повече устоите на империята във военен и икономически план, и Селим III е принуден да отстъпи от провежданите [[османски военни реформи]]. <ref>{{cite book |title= История на Османската империя от Ахмед Садулов, Военни реформи; стр. 186 – 188 |year= 2000 |publisher= Фабер, Велико Търново; ISBN 954-9541-53-3}}</ref> Свален от престола в резултат на [[Бунт на ямаците|еничарски заговор]] през [[1807]] г.

 

 

Интересно изграден литературен образ на султан Селим III (а и на [[Осман Пазвантоглу]], [[Софроний Врачански]] и други известни по това време личности) е пресъздаден в романа на писателката Вера Мутафчиева „Летопис на смутното време“.

<references />

 

* [https://archive.org/details/journalasiatique566sociuoft/page/n133 Journal asiatique, 1822: Стопанска история на Турция, стр. 139 ''{{икона|fr}}'']