Дуализъм (религия): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м унифициране на раздел Вижте още към Вижте също |
м интервал след запетая |
||
Ред 16:
Дуализмът е в основата на много от древните религии и философии, оформили значима част от [[теогония|теогонните]] и [[космогония|космогонни]] [[мит]]ове в [[Китай]], [[Египет]], и особено [[Персия]]. Персийската религия реформирана от [[Зороастър]] ок. [[VI в.]], се основава на противопоставянето на едно вечно и добро начало [[Ормузд|Ормузд (Бог)]] на злото в образа на [[Ариман]].
Различни форми на философски и религиозен дуализъм се срещат в [[онтология|онтологичните]] схващания на [[Питагор]]: в противопоставянето между [[крайност]] и [[безкрайност]], [[четност]] и [[нечетност]] и производните им. Открива се и в представите на [[Емпедокъл]] за приятелството и омразата, които [[Аристотел]] разбира като Доброто и Злото <ref>''Метафизика'', 1,4, 984b-985a </ref>. В [[космогония|космогонните]] идеи на [[Анаксагор]] за първичния [[хаос]] и разума (''nous'') и в тези на [[атомисти]]те, които боравят с представи за безкрайната празнота и множествеността на невидимите частици.
Особено ярко е присъствието му у [[Платон]], в идеята му за наличието на два свята: разумният – този на '''идеите, вечното, необходимото и непреходното'''; и чувствителния свят на '''материята – временна, преходна и тленна'''. От неговите възгледи тръгва и пренебрежението към материалния свят и идеята ''за тялото (тленността) като тъмница за душата'', така както се възражда в [[неоплатонизъм|неоплатонизма]], но с нововъведението на [[еманация|доктрината за еманацията]] като връзка между тези двата свята.
| |||