Георгий Ушаков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Общи промени
Редакция без резюме
Ред 3:
| име-оригинал =
| категория = изследовател
| описание = руски изследовател
| портрет =
| портрет-описание =
Line 24 ⟶ 23:
 
== Ранни години (1901 – 1926) ==
Роден е на [[30 януари|17(30) януари]] [[1901]] годинаг. в с. Лазарево, [[Руска империя]], днешна [[Еврейска автономна област]], в бедно семейство. Там преминават детските и юношеските му години.
 
Още съвсем млад участва в отряда на знаменития изследовател на [[Усурийски окръг|Усурийския край]] [[Владимир Арсениев]], като получава подготовка в тежки и опасни походи по дивата далекоизточна [[тайга]] и която подготовка е отлична школа за следващите му самостоятелни експедиции.
Line 32 ⟶ 31:
== Експедиционна дейност (1926 – 1935) ==
=== Изследване на остров Врангел (1926 – 1929) ===
На 26 март 1926 г. правителството взема решение за създаване на безлюдния арктичен остров [[Врангел (остров)|Врангел]] постоянен населен пункт и изпращане на специална експедиция за неговото изследване и построяване на полярна радиостанция. За началник на експедицията е назначен младия, едва 25-годишен, Георгий Ушаков.
 
През тези трудни години изпълнението на тази задача е изключително трудно. Доставянето на снаряжение и продоволствие се сблъсква с трудно разрешими проблеми. През август 1926 г. корабът „Ставропол“, под командването на капитан Павел Георгиевич Миловзоров, доставя от [[Владивосток]] на остров Врангел първата партия съветски преселници (59 човека) начело с Георгий Ушаков. Новосъздадената полярна станция не получава даже една преносима [[радиостанция]] и хората месеци наред живеят откъснати от света преди да построят стационарната полярна радиостанция. След построяването на полярната радиостанция Ушаков предприема през март и април 1928 за 40 дни първото изследване на крайбрежието на острова, а през лятото на следващата година – вътрешните му части.
 
Остров Врангел става за Ушаков практическа школа за организатор и изследовател. Тук той натрупва ценни наблюдения над [[климат]]а на острова и ледовия режим на водите около него. Събира богат материал по [[етнография]] на [[ескимоси]]те, които посещават от време на време отдалечения остров и които му помагат изключително много при снабдяването и оборудването на станцията. Събира големи колекции от образци от [[растения]], [[животни]] и [[минерал]]и. Трите години, прекарани на острова, го издигат като един от видните руски полярни пътешественици.
 
=== Изследване на архипелага Северна Земя (1930 – 1932) ===
Още по време на пребиваването си на остров Врангел Ушаков разработва план за експедиция на [[Северна Земя]]. Осъществяването на този план се удава през 1930 – 1932 г., когато е назначен за началник на експедицията. За две години пребиваване на Северна Земя Ушаков, Николай Урванцев и още двама колеги изминават с [[кучешки впряг]]ове над 5000 км, като на 2200 км от тях е извършена маршрутна инструментална топографска снимка, опираща се на 17 астрономически точки. Експедицията установява, че архипелага се състои от четири големи острова: [[Октомврийска революция (остров)|Октомврийска революция]] (14 170 км<sup>2</sup>), [[Пионер (остров)|Пионер]] (1550 км<sup>2</sup>), [[Комсомолец (остров)|Комсомолец]] (9006 км<sup>2</sup>) и [[Болшевик (остров)|Болшевик]] (11 312 км<sup>2</sup>) и множество малки с обща площ 37 хил. км<sup>2 </sup>и протоците [[Червена армия (проток)|Червена армия]], [[Шокалски (проток)|Шокалски]] (ширина 20 км) и [[Юнгщурм]] между тях.
 
За първи път Северна Земя е изследвана във физико-географско отношение: съставено е геоморфоложко и геоложко описание на архипелага, събран е ценен научен материал за [[фауна]]та на сушата и околните води, изпълнени са множество маршрутни и стационарни метеорологически, ледово-хидрологически и геомагнитни наблюдения и са събрани ценни колекции. На базата на всичко таватова на 16 октомври 1632 г. е публикувана първата карта на целия архипелаг. Северна Земя престава да бъде тайнствена суша и придобива реални форми.
 
Когато през 1950 г. възниква въпросавъпросът за присъждането на Ушаков степен доктор на географските науки, някой запитва „''А къде Ви е дисертацията?''“, председателят на комисията [[Владимир Обручев]] отговаря „''Неговата дисертация можете да видите на всички карти на света''“. На следващата година излиза книгата му ''„По нехоженой земле“'' (1951, 3 изд. 1959) – основен документ на експедицията.
 
=== „Челюскин“ (1934) ===
На 13 февруари 1934, корабаг. корабът „[[Челюскин (параход)|Челюскин]]“, с който се извършва експедиция с ръководител [[Ото Шмид]], заклещен от ледовете по време на плаването му по [[Северен морски път|Северния морски път]] от [[Мурманск]] до [[Владивосток]], започва да потъва. Хората остават на леда, като пренасят материали, от които си построяват бараки. Така живеят в продължение на 3 месеца върху леда. Ушаков участва в спасяването на „челюскинците“ и ръководи евакуацията на лагера, която се осъществява с помощта на [[авиация]]та.
 
=== Експедиция на „Садко“ (1935) ===
През 1935 Ушаловг. Ушаков ръководи първата съветска морска полярна експедиция на [[ледоразбивач]]а „Садко“. Експедицията изследва източната част на [[Гренландско море]] (около 60 хил. км<sup>2</sup>), подводния праг [[Нансен (подводен праг)|Нансен]] (между [[Шпицберген]] и [[Гренландия]]) и североизточното крайбрежие на Шпицберген от Седемте острова до нос Ли Смит. На 1 септември 1935 г. открива остров [[Ушаков (остров)|Ушаков]] ({{coord|80|48|N|79|29|E|}}). Изследва западния и северен бряг на остров [[Шмид (остров)|Шмид]] ({{coord|81|10|N|91|00|E|}}) от архипелага [[Северна Земя]] и в средата на септември достига до 82º 42` с.ш.
 
== Последни години (1936 – 1963) ==
От 1936 до 1940 г. е началник на Главното управление на Хидрометеорологичната служба на [[СССР]], а от 1940 до 1958 – председател на [[Академията на науките на СССР]]. Рязкото влошаване на здравословното му състояние го лишава от възможността да продължи експедиционната си дейност в [[Арктика]].
 
През нощта на [[2 декември|2]] срещу [[3 декември]] [[1963]] годинаг. умира в [[Москва]] на 62-годишна възраст. Тленните му останки са погребани на остров [[Домашни (остров)|Домашни]] в архипелага Северна Земя, там където в продължение на две години е домът, в който живеят четиримата изследователи на архипелага.
 
== Памет ==
Line 68 ⟶ 67:
== Източници ==
<references />
* Аветисов, Г. П., [http://www.gpavet.narod.ru/Names4/ushakov.htm Аветисов Ушаков, Г.Георгий П.Алексеевич], ''Имена на карте Арктики''].
* ''Географы и путешественики. Краткий биографический словарь'', М., 2001, стр. 491 – 494.
* Магидович, И. П. и В. И. Магидович, ''Очерки по истории географических открытий'', 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г.
Line 80 ⟶ 79:
[[Категория:Изследователи на Арктика]]
[[Категория:Изследователи на Азия]]
[[Категория:Членове на КПСС]]
[[Категория:Починали в Москва]]