Беладона: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{Taxobox}} |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Taxobox}}
[[Файл:Atropa bella-donna0.jpg|мини|ляво|190 п|Беладона]]▼
'''Беладоната''' (''Atropa belladonna''), наричана още '''лудо биле''' или '''старо биле''', е многогодишен [[храст]] от семейство [[Картофови]] (Solanaceae). Среща се в [[Европа]], [[Северна Африка]] и [[Западна Азия]], като е натурализиран и в някои части на [[Северна Америка]]. Типичната му среда са сенчести влажни участъци с [[почва]], богата на [[варовик]].
Беладоната има обли зелени [[лист]]а и камбановидни [[цвят (ботаника)|цветове]] в убит нюанс на лилаво. [[Плод]]овете са черни и лъскави, с диаметър около 1 cm. На височина може да достигне около 1 m.
Беладоната (''Atropa belladonna'') е наречена на името на най-възрастната от трите [[древногръцка митология|древногръцки богини]] на съдбата, [[мойри]]те,
== История ==
В миналото ''Atropa belladonna'' се използва като лекарство, козметично средство и отрова.<ref name="nsreview">{{cite journal|url=http://webspace.pugetsound.edu/facultypages/bdasher/Chem361/Review_Articles_files/Belladonna.pdf|pmid=15927926|year=2004|last1=Ulbricht|first1=C|title=An evidence-based systematic review of belladonna by the natural standard research collaboration|journal=Journal of Herbal Pharmacotherapy|volume=4|issue=4|pages=61 – 90|last2=Basch|first2=E|last3=Hammerness|first3=P|last4=Vora|first4=M|last5=Wylie Jr|first5=J|last6=Woods|first6=J|doi=10.1080/J157v04n04_06}}</ref><ref name=mp2015/> След като първоначално е познато под множество традиционни наименования, [[Карл Линей]] кръщава рода му в чест на [[Атропос]] – една от трите [[мойри]] в гръцката митология (тази която отрязва конеца на живота, след като сестрйте ѝ са го разтеглили и измерили). Линей нарича растението ''беладона'' („красива жена“ на [[Италиански език|италиански]]), тъй като през ренесанса жените използват сок от плодовете му за да разширяват [[Зеница|зениците]] си и да изглеждат по-привлекателни.<ref>''Goodman and Gilman's Pharmacological Basis of Therapeutics'', q.v. – „Muscarinic receptor antagonists – History“, e.g. p. 163 in the 2001 edition.</ref><ref name="mp2015">{{cite web|title=Belladonna|url=https://medlineplus.gov/druginfo/natural/531.html|publisher=MedlinePlus, US National Institutes of Health|accessdate=17 октомври 2017|date=23 февруари 2015}}</ref><ref name="Hofmann">{{cite book |author1=Hofmann, Albert |author2=Schultes, Richard Evans |title=Plants of the Gods: Origins of Hallucinogenic Use |publisher=Van der Marck Editions |location=New York |year=1987 |pages=[https://archive.org/details/plantsofgodsorig00schu/page/88 88] |isbn=0-912383-37-2 |url=https://archive.org/details/plantsofgodsorig00schu/page/88 }}</ref><ref name="Tombs">{{cite journal|vauthors=Tombs S, Silverman I |title=Pupillometry: A sexual selection approach|journal=Evolution and Human Behavior|volume=25|issue=4|pages=211 – 228|year=2004|doi=10.1016/j.evolhumbehav.2004.05.001}}</ref>
Екстракти от отровни картофови растения се използват поне от 4 век пр.н.е., когато [[мандрагора]]та е препоръчана от [[Теофраст]] за лечение на рани, [[подагра]], [[безсъние]] и като любовен елексир. През 1 век пр.н.е. [[Клеопатра VII|Клеопатра]] използва екстракт от [[черна попадийка]], за да разширява зениците на очите си.
Употребата на беладона като отрова е позната още в [[Древен Рим]], което е засвидетелствано от слуха, че римската императрица [[Ливия]] е използвала сок от плодовете на беладона, за да убие съпруга си, император [[Октавиан Август]].<ref>Tacitus, ''Annals'' 1.5. See also John Emsley, ''Molecules of Murder: Criminal Molecules and Classic Cases'', ch. 3.6, „History of Atropine as a poison“.</ref>
През 1 век от н.е. [[Педаний Диоскурид]] открива, че виното от мандрагора има свойствата на [[анестетик]], използвайки го за облекчаване на болка и безсъние.<ref name="holzman">{{cite journal|url=http://www.anesthesiology.org/pt/re/anes/fulltext.00000542-199807000-00030.htm;jsessionid=GSJKLv9vLCdQSmpp6vH3xdhnzWN1hy3s7JqMNFpWkHhLbKJT5vLM!741375937!-949856145!8091!-1#P89|title=The Legacy of Atropos|author=Robert S. Holzman, MD|journal=Anesthesiology|volume=89|issue=1|date=July 1998|pages=241 – 249|accessdate=21 май 2007|pmid=9667313|doi=10.1097/00000542-199807000-00030}}</ref>
Употребата на беладона, често в комбинация с [[опиум]], продължава в Европа до 19 век, когато е заменена от съвременните анестетици. Съвременното фармакологично изследване на беладоната започва с работата на германския химик [[Фридлиб Рунге]] (1795 – 1867).
== Описание ==
''Atropa belladonna'' е [[Тревисто растение|тревисто]] [[многогодишно растение]], често растящо под формата на полухраст от месест [[ризом]]. Растенията достигат височина до 2 m и имат овални листа с дължина 18 cm. Камбановидните цветчета са лилави със зелен оттенък и слаба миризма. Плодовете са зърнести, зелени, ставащи лъскаво черни при узряване, и приблизително 1,5 cm в диаметър. Плодовете са сладки и се ядат от животни, които разпространяват семената им, макар да съдържат отровни [[алкалоид]]и.<ref>{{cite journal |author=Kay QON |title=Edible fruits in a cool climate: the evolution and ecology of endozoochory in the European flora | journal= Fruit and Seed Production: Aspects of Development, Environmental Physiology and Ecology (Society for Experimental Biology Seminar Series)| editor-first1= C. | editor-last1= Marshall | editor-first2= J. | editor-last2= Grace| publisher=Cambridge University Press |location=Cambridge, UK |year=2008 |pages=240 |isbn=978-0-521-05045-6 }}</ref>
== Разпространение ==
Родината на беладоната са умерените умерените ширини на [[Южна Европа|Южна]], [[Централна Европа|Централна]] и [[Източна Европа]], [[Северна Африка]], [[Турция]], [[Иран]] и [[Кавказ]]. Тя е [[Интродукция (биология)|интродуцирана]] и се отглежда и извън родния си обхват.<ref name=Hylander>{{cite journal |last=Hylander|first=N. |date=1971 |title=Prima loca plantarum vascularium Sueciae. Första litteraturuppgift för Sveriges vildväxande kärlväxter jämte uppgifter om första svenska fynd. Förvildade eller i senare tid inkomna växter. |journal=Svensk Botanisk Tidskrift |volume=64 |pages=332 }}</ref>
Отглежда се най-вече като лечебна билка. Разпространява се главно от птиците.<ref name=BSBI>{{cite web |url=https://www.brc.ac.uk/plantatlas/index.php?q=plant/atropa-belladonna |publisher=Botanical Society of Britain and Ireland (BSBI) |title=Online Atlas of the British and Irish Flora: Atropa belladonna (Deadly nightshade) }}</ref> Натурализирана е в части от [[Северна Америка]]. В някои части на света се счита за [[плевел]].<ref>{{cite web |url=http://plants.usda.gov/java/profile?symbol=ATBE |title=PLANTS Profile for ''Atropa bella-donna'' (belladonna) | USDA PLANTS |format= |accessdate=8 юли 2008}}</ref>
== Източници ==
<references/>
[[Категория:Картофови]]
| |||