Разлика между версии на „Грамофонна плоча“

м
Общи промени
м (→‎Производство, видове: Козметични промени)
м (Общи промени)
{{Обработка|Оправяне от специалист или познавач на грамофоните.}}
[[Файл:3 vinyl singles.jpg|мини|300px|Различни видове грамофонни плочи – 12, 10 и 7 инча]]
'''Грамофонната плоча''' е аналогов [[носител на информация]], най-често изработен от [[поливинилхлорид]], който се използва за репродуциране на [[звук]] от [[грамофон]]. Грамофонът е патентован от Берлинер на 26 септември 1887 г. Първите плочи били от цинк. През 1893 г. на пазара се появяват първите грамофонни плочи от ебонит, които имат продължителност на записа от 2 минути при 70 оборота в минута. Три години по-късно ебонитът е заменен с шеллак. Първите реални грамофонни плочи са създадени около [[1890]] година, малко по-късно са пуснати и първите плочи за потребителите, които вече са се слушали при честота на въртене 78 [[Оборот в минута|оборота в минута]]. те са били направени предимно от шеллак, твърд и чуплив материал наподобяващ бакелит. След това плочите се усъвършенстват, звуковъзпроизвеждането става все по-качествено, намалява се [[шум]]ът, [[оборот]]ите на въртене на плочата стават 78, после намаляват на 45 оборота при свръх-качествено възпроизвеждане и 33 [[оборот в минута|оборота в минута]] при дългосвирещите плочи, но съсс по-ниско изразен честотен диапазон. В рядка употреба на пазара съществуват и грамофонни плочи за аудиовъзпроизвеждане на 16 <sup>2</sup>/<sub>3</sub> оборота. Първите патенти на двуканален стереофоничен запис датират от 1931 година. Едва след Втората световна война обаче е започната по-интензивна работа в тази абласт.
 
== Начин на действие ==
Грамофонните плочи се изработват чрез способа на матричния принцип, като това позволява неограничен брой копия без разлика. Матрицата представлява кръгла форма, направена от мек материал, например [[восък]] с примеси, издържащи на висока температура. Матрицата се поставя на записваща машина и се върти с определените обороти, над матрицата има резец с точно определен профил, който нарязва концентричен канал „бразда“ по въртяща се матрица, тоест тази бразда представлява записа преобразувания електрически сигнал. Браздата бива тясна и широка.
 
Преди да бъде записано на плоча, най-често изпълнението първо се записва на студийна магнетофонна лента, която притежава много качествено възпроизвеждане. Това се прави с цел да се отстранят евентуални грешки на изпълнителите и за да може да се знае предварително точното времетраене на записа. МагнитофоннатаМагнетофонната лента с такъв запис се нарича „мастерлента“, възпроизвежда се от студиен магнетофон и сигналът се подава на усилвател. Той усилва електрическия сигнал многократно, след което [[Аналогов сигнал|аналоговият електрически сигнал]] се трансформира в механични трептения на резеца, който трептейки чертае в конценрично-спирална окръжност браздата върху матрицата, вървяща спирално по-посока към центъра. Постъпващият електрически сигнал съсс определена [[амплитуда]] („мах“) кара резеца да копира точно всяка крива от аналоговия сигнал, в резултат на което се получава точно копие на сигнала без изменение върху восъчната матрица.
 
От готовата вече матрица се изработва огледално копие от по-твърд материал, което се нарича „майка“. А вече от „майката“ се изработват матрици, които се наричат „синове“, поставя се материалът [[поливинилхлорид]], предварително загрян до определена температура, и започва пресоването под определено налягане, в резултат на което нагрятият мек материал навлиза в браздата на матрицата. Материалът придобива кръглата форма на матрицата и на спиралната бразда, след изстиване на материала и проверка на качеството на изработката, плочата е готова и може да бъде чут записът върху нея на [[грамофон]].