Блестяща изолация: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos
м Bot: Automated text replacement (-един единствен +един-единствен)
Ред 1:
'''Политиката на Блестяща изолация''' ({{lang|en|Splendid isolation}}) е дипломатическа политика за избягване на съюзи и заплитания. Някои историци използват този термин, за да опишат външната политика, преследвана от [[Великобритания]] в края на 19 век под премиерските лидери на Консервативната партия на Бенджамин Дизраели и [[Робърт Гаскойн-Сесил|Лорд Солсбъри]]. Лорд Дерби обявява политиката през 1866 г., когато е бил външен министър:
 
{{цитат|Задължение на правителството на тази страна, поставено по отношение на географското положение, е да се задържи на условията на добра воля с всички народи, които го заобикалят, но да не се заплита с нито един -единствен или монополизиращ съюз с нито един от тях; преди всичко да се стремим да не се намесваме ненужно и зловещо във вътрешните работи на която и да е чужда държава. }} <ref>[https://books.google.com/books?id=bk0zAQAAMAAJ&pg=RA2-PA83 books.google.com]</ref>
 
Баланса на силите поддържа посредством т.нар. „принцип на двата стандарта“, т.е. военният ѝ флот трябва да съответства на равнището на обединените морски сили на двете следващи я по сила морски държави.<ref>{{cite book |last= Стефанов |first= Георги |title= Международни отношения и външна политика на България 1789/1970, Глава II, Великите сили, стр. 37 – 38 |year= 1977, ISBN 9534621511 |publisher= ДИ „Наука и изкуство“}}</ref>