Разлика между версии на „Дейвид Ливингстън“

м
Bot: Automated text replacement (-едно единствено +едно-единствено ); козметични промени
м (Bot: Automated text replacement (-едно единствено +едно-единствено ); козметични промени)
Основната цел, както на тази, така и на останалите експедиции организирани и проведени в края на 60-те години на [[XIX век]] в Африка е откриването на изворите на [[Нил]]. В тази надпревара се включва и възрастния вече Ливингстън.
 
Неговата нова и последна експедиция е организирана от [[Британско кралско географско дружество|Британското кралско географско дружество]] по инициатива на неговия президент [[Родерик Мърчисън]]. Тя се финансира изцяло от британското правителство, което се стреми да използва големия авторитет на Ливингстън за разпространението на английското влияние в Африка и за тази цел му е предложен постът британски консул в [[Централна Африка]]. Независимо, че условията които представя тази длъжност – без заплащане и право на пенсия – граничат по-скоро с оскърбление, Ливингстън приема правителственото предложение, предполагайки, че в ролята си на консул ще може много по-успешно да се бори с търговията с роби на континента. За успешното провеждане на експедицията Ливингстън поставя едно -единствено искане – в нея, с изключение на него, да не участват други европейци. Искането му е удовлетворено, като за тази цел всички участници са набрани в [[Индия]] и сред африканците.
 
След като анализира всички дотогава проведени експедиции, целта на които са били изворите на Нил, Ливингстън стига до заключението, че изворите на реката трябва да се търсят доста по-далеч на юг от езерото [[Виктория (езеро)|Виктория]]. Изхождайки от подобни предположения, английският изследовател се надява да ги достигне не от изток като [[Джон Хенинг Спик]], не и от север като [[Самюъл Уайт Бейкър]], а от юг, от страна на езерото [[Малави (езеро)|Малави]], като по този начин той продължава същия този маршрут, от който се отказва през 1863 г.