Елизабет II: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-един единствен +един-единствен)
Ред 90:
Липсата на формален механизъм в [[Консервативна партия (Обединено кралство)|консервативната партия]] за избиране на лидер означава, че след оставката на Идън, правото да реши кой ще състави следващото правителство се пада на кралицата. Идън препоръчва тя да се консултира с лорд Солсбъри, лорд-президента на съвета. Лорд Солсбъри и лорд Килмуир, лорд-канцлерът, се консултират с британския кабинет и Уинстън Чърчил, което води до това, че кралицата назначава техния препоръчан кандидат – [[Харолд Макмилан]].<ref>Marr, с. 175 – 176; Pimlott, с. 256 – 260; Roberts, с. 84</ref>
 
Суецката криза и изборът на наследник на Идън водят през 1957 г. до първите по-големи критики срещу кралицата.<ref>Lord Altrincham in ''National Review'' quoted by Brandreth, с. 374</ref> Шест години по-късно, през 1963 г., Макмилан подава оставка и съветва кралицата да назначи [[Алек Дъглас-Хюм|графа на Хюм]] за министър-председател – съвет, който тя послушва.<ref name=r84>Hardman, с. 22; Pimlott, с. 324 – 335; Roberts, с. 84</ref> Кралицата отново търпи критики за това, че е назначила министър-председател по съвет на малък брой министри или един -единствен такъв.<ref name=r84/> През 1965 г. консерваторите приемат формален механизъм за избиране на лидер, като така я освобождават от това нейно задължение.<ref>Roberts, с. 84</ref>
 
През 1957 г. тя прави държавна визита в САЩ, където се обръща към [[Общото събрание на ООН]] от името на Британската общност. По време на същата визита тя открива 23-тия канадски парламент, ставайки първият монарх на Канада, открил парламентарна сесия.<ref name=Canada>{{cite web|url=https://web.archive.org/web/20100504150511/http://www.royal.gov.uk/MonarchAndCommonwealth/Canada/Royalvisits.aspx|title=Queen and Canada: Royal visits|publisher=Royal Household|accessdate=12 февруари 2012}}</ref> Две години по-късно, единствено в качеството си на кралица на Канада, тя посещава отново САЩ и Канада.<ref name=Canada/><ref>Bradford, с. 114</ref> През 1961 г. тя посещава [[Кипър]], [[Индия]], [[Пакистан]], [[Непал]] и [[Иран]].<ref>Pimlott, с. 303; Shawcross, с. 83</ref> По време на визитата си в [[Гана]] през същата година тя отхвърля опасенията за безопасността ѝ, макар домакинът ѝ, президентът [[Кваме Нкрума]], който вече я е заменил като държавен глава, да е мишена на убийци.<ref name=mac>Macmillan, с. 466 – 472</ref> Преди обиколката ѝ в [[Квебек]] през 1964 г., пресата докладва, че екстремисти от Квебекското сепаратистко движение готвят план за убийство на Елизабет.<ref>{{cite book| last=Speaight| first=Robert| title=Vanier, Soldier, Diplomat, Governor General: A Biography| publisher=William Collins, Sons and Co. Ltd.| year=1970| location=London| isbn=978-0-00-262252-3}}</ref><ref>{{cite news| last=Dubois| first=Paul| title=Demonstrations Mar Quebec Events Saturday| newspaper=The Gazette| page=1| date=12 октомври 1964| url=https://news.google.com/newspapers?nid=1946&dat=19641012&id=3K4tAAAAIBAJ&sjid=YZ8FAAAAIBAJ&pg=6599,2340498| accessdate=6 март 2010}}</ref> Опит за нейното убийство не е направен, но докато тя е в [[Монреал]] избухват безредици.<ref>Bousfield, с. 139</ref>