Йозеф фон Айхендорф: Разлика между версии

Постоянният поглед обърнат назад, в миналото, не само изостря усета за отдавна отминалото, но и създава лирика на самотата. Постепенно образът на хората, които си спомнят, е изместен от този на един -единствен самотен Аз, който сякаш е „изпаднал“ от едно безгрижно време, като малко птиче, което е паднало от гнездото си. Спомените обаче не се появяват денем, а нощем в меланхолична самота.