Иван Асен II: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 86:
Междувременно, вероятно през [[1239]] г., последва [[кръстоносен поход|кръстоносният поход]], организиран от [[папа]]та. Шестдесетхилядна католическа войска, преминала от северозапад през българските земи, напада никейците, които действат в Тракия, и превзема Цурулон.
Две години след този поход през [[1241]] г. цар Иван Асен II умира след като по рано същата година е разбил един отряд от монголо-татарските войски на [[хан Бату]]<ref> Mouskes, Philippe. publie par le baron de Reiffenberg, 2. Bruxelles, 1838. с. 30747 – 30762.</ref> Това се потвържадава и от Рашид Ад Дин, главният летописец на Чингисидите, според който „тогава (началото на 1241 г.) [[Хан Бату|Бату]] заедно със Шейбан и Бардулай, се отпарвили със свои войски срещу буларите (българите) и башгирдите (унгарците)”. Татарите настъпили в земите по р.[[Олт]] но там били отбълснати от влашките воеводи, на българска служба [[Басараб]], [[Литовой (войвода)|Литовой]] и [[Сенеслав|Сенеслав.]]
Племенницата на Иван Асен II, княгиня [[Виола Ополска|Велеслава]], е дадена за съпруга на Казимир I, княз на [[Ополе]] (1178/79 — 13 май 1230). Българката е княгиня на Ополе през периода 1218 – 1231 г. Тя е майка на княгиня Ефросиния Ополска (ок. 1229 – септември 1292/93) и баба на полския крал [[Владислав I Локетек]].
| |||