Мексиканско-американска война: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м неправилно членуване - предлог и пълен член
м Bot: Automated text replacement (-едно единствено +едно-единствено)
Ред 71:
 
[[Файл:John D. Sloat.jpg|мини|150px|Комодор [[Джон Д. Слоут]]]]
Комодор [[Робърт Стоктън]] пренасочва военни части да потуши въстанието, начело с капитан Уилям Мервин. Начело на 350 души, капитан Марвин бързо достига до [[Лос Анджелис]] на 7 октомври 1846 година. Виждайки войските, капитан Гилеспи нарушава примирието и се присъединява към тях в желанието си бързо да се покрие с воинска слава. В битката при „Ранчото Домингес“, въодушевените калифорнийци под ръководството на Хосе Антонио Карильо посрещат войските с огън от едно -единствено оръдие, чийто точен обстрел всява ужас сред частите на Марвин, карайки ги да отстъпят на техния кораб „Савана“. В битката загиват 14 моряци, а калифорнийците не дават никаква жертва.
 
По това време генерал [[Стивън Киърни]] и ръководената от него Западна армия (около 1700 американски войници) пристигат в [[Санта Фе (Ню Мексико)|Санта Фе]] в [[Ню Мексико]] и превземат града. Със значително по-малко войници (300 драгуни), Киърни продължава своя поход към Калифорния, по долината на река [[Гила]] и след това през пустинята. В резултат на това му остават по малко от половината войници. Генерал Киърни получава известие, че Андрес Пико и неговите въстаници от Южна Калифорния са наблизо. На разсъмване на 6 декември 1846 в местността Сан Паскуал (недалеч от днешния град [[Ескондидо]], [[Калифорния]]), войската на Киърни, попълнена с части от гарнизона на Гилеспи, влиза в схватка със значително по-малобройните калифорнийци. Калифорнийците, които се славели като великолепни [[езда]]чи, сваляли войниците от конете с [[ласо]] и ги влачели до смърт из каменистия терен. Арчибалд Гилеспи е ранен на няколко места, същото се случва и на генерал Киърни, който по-късно умира от раните си. След тази [[битка]] американците окончателно се отказват да завземат Калифорния.