Спиритизъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- на на + на ) |
м Bot: Automated text replacement (-един единствен +един-единствен) |
||
Ред 12:
За основоположник на спиритизма се счита [[Алан Кардек]] ({{lang|fr|Allan Kardec}}, писателски псевдоним на Hippolyte Léon Denizard Rivail ([[1804]] – [[1869]]), [[Франция|френски]] [[философ]] и [[учител]], получил образованието си в института на именития [[Йохан Хайнрих Песталоци]], в [[Ивердон ле Бен|Ивердо̀н]]. Той започва да провежда спиритически сеанси през 1850 г. С помощта на дъщерите на свой приятел, играещи ролята на медиуми, той узнава за своята мисия – да съобщи на човечеството нови представи за устройството на света и живота в него. Кардек се заема да изследва материята чрез множество въпроси зададени по време на спиритически сеанси към духовете и записвайки отговорите, дадени му чрез помощта на различни медиуми. След две години Кардек решава, че е получил достатъчно информация, за да формулира (по собствените му думи) „съвършено нова теория за съществуването на човечеството, за неговата съдба и предназначение“. Основните положения на тази теория той излага в своята [[The Spirits Book|„Книга на Духовете“]] ({{lang|fr|„[[Le Livre des Esprits]]“}}, 1856), последвана от [[„Книга на медиумите“]] ({{lang|fr|„[[Le Livre des médiums]]“}}, 1861), „Евангелие според Спиритизма“ (1864) и други.
Алън Кардек написва пет спиритистки книги – но тези пет книги служат като основа за спиритизма, едно прогресивно тяло на знанието, което продължава да нараства до близо 1000 книги, след като Кардек за първи път публикува „Книгата на духовете“ през 1857 г. Поради това, че те служат като една отправната точка на спиритизма и тъй като са резултат от сътрудничество между стотици интелекти и в двете равнини на живота (духовното и физическото ниво), спиритистите често наричат петте книги на Кардек „Кодификация на Спиритизма“. Тоест: една съвкупността от трудове, които помагат за организирането и оформянето (кодифицирането) на специфичните учения на духовете, станали известни като спиритизъм. Същата обосновка се прилага за това защо той използва името „Кардек“ при издаването на тези книги и защо този набор от знания беше подходящо наречен „спиритизъм“, а не „кардекизъм“ – защото тези знания са пряк резултат от мъдростта и добротата на просветени духове и не са резултат от работата на един
И така 5-те книги, които съставляват кодификацията на спиритизма са:
| |||