|
EEEEE PEDAAAALL
{{Социализъм}}
Понятието '''социализъм''' се отнася до голяма група теории за организацията на икономиката и обществото, основана на активна намеса на държавата в икономиката и социалните отношения, защита на интересите на работниците или важна роля на публичната собственост и управление на [[средства за производство|средствата за производство]] и разпределение на благата. Понятието се отнася и до общество, характеризиращо се със свободен и равен достъп до [[ресурси]] за отделния индивид, с [[егалитаризъм|егалитарни]] методи за компенсация.{{hrf|Newman|2005}} В частност „социализъм“ се употребява като самоназоваване на обществено-политическата, икономическа и идеологическа система, изградена от [[Тоталитаризъм|тоталитарните]] режими в [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] и страните от неговата сфера на влияние.<ref name="огнянов">{{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949 – 1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | pages = 275 | isbn = 978-954-8976-45-9}}</ref>
Най-общо социалистите споделят възгледа, че капитализмът несправедливо концентрира власт и богатства в малка част от обществото, която контролира [[капитал (икономика)|капитала]] чрез [[експлоатация]] на труда на наемния работник, създава [[Социално равенство|неравенство]] в обществото, не предоставя на всички равни възможности за увеличаване на собствения потенциал и не употребява технологиите и ресурсите в максимална степен в интерес на всички. Поради това социалистите се застъпват за създаване на общество, позволяващо широкото приложение на модерните технологии за рационализиране на икономиката, елиминирайки анархията в производството на капитализма,{{hrf|Engels|2003}} както и „по-равното“ разпределение на властта и богатствата на база на количеството работа, изразходвана за производството. Има значително разногласие сред социалистите как и до каква степен това може да бъде постигнато.
Социализмът не е конкретна философия с фиксирана доктрина или програма; разновидностите му, които понякога си противоречат, изповядват различна степен на [[социален интервенционизъм]] и икономическа рационализация, обикновено под формата на планова икономика. Друг белег на социалистическото движение е разделението между [[реформизъм|реформисти]] и [[революционен социализъм|революционери]], различаващи се във възгледа си за това как трябва да бъде постигнато социалистическото общество. Някои социалисти изповядват идеята за цялостна [[национализация]] на средствата за производство, разпространение и обмен; други пък залагат на [[обществена собственост|държавния контрол]] върху капитала в рамките на пазарна икономика. Социалистите, обикновено самоназоваващи се [[Комунизъм|комунисти]], вдъхновени от [[Икономика на Съветския съюз|съветския модел]], се застъпват за създаването на [[планова икономика|централно-планова икономика]], ръководена от държавата, която притежава средствата за производство. Други, в това число [[югославия|югославските]], [[унгария|унгарските]], [[германия|германските]] и [[китай]]ските [[комунизъм|комунисти]] през 70-те и 80-те години на 20 в., въвеждат различни форми на [[пазарен социализъм]], комбинирайки кооперативни модели и модели на обществената собственост със свободния пазар на [[търговия|обмяната]] и [[свободна ценова система]] (но не и свободни цени на средствата за производство).{{hrf|Calhoun|2002}}{{hrf|McLean|2003}}{{hrf|Stiglitz|1995}}
== Философия ==
Социалистите се придържат към един разнообразен обхват от философски възгледи. [[Марксизъм|Марксисткият социализъм]] е [[материализъм|материалистичен]] и има за цел поверяване на [[исторически материализъм|историческия материализъм]]. Много форми на социалистическата теория твърдят, че човешкото поведение е до голяма степен оформено от социалната среда. В частност, марксизмът и социалистите, вдъхновени от марксистката теория, твърдят, че социалните нрави, ценности, културни следи и икономически практики са социални творби и не са резултат от неизменен природен [[закон]]. Върховната цел на [[Марксизъм|марксистите]]-социалисти е еманципация на труда от отблъскващата работа. Марксистите смятат, че освобождаването на личността от нуждата да извършва отблъскваща работа, за да получава блага, би позволило на хората да преследват собствените си интереси и да развият собствените си таланти, без да бъдат принуждавани да извършват труд за други. За марксистите, степента на икономическо развитие, в която това би било възможно, понякога наречена „чист комунизъм“, зависи от напредъка на [[продуктивност|продуктивната способност]] на обществото.
Социалистите обикновено твърдят, че капитализмът концентрира [[Власт (обществено отношение)|власт]] и богатство в малък дял от обществото, което контролира начините на производство и извлича богатството си чрез система за [[експлоатация]]. Това създава общество на слоеве, базирано на неравните социални взаимоотношения, което не успява да предостави равни възможности за всяка личност да максимизира своя потенциал и не използва наличната технология и ресурси в техния максимален обем в интерес на обществото.
== Икономическа теория ==
В икономиката под социализъм се разбира стопанска система, при която държавата и/или работниците притежават и управляват [[Средства за производство|средствата за производство]], а в различна степен в отделните разновидности на социализма – и разпределението на стоки и услуги. В случая установяване на обществена или работническа собственост означава [[одържавяване]], създаване на [[Кооперация|кооперации]], а в някои случаи и установяване на частна собственост на работниците.
Целта на социалистическата икономика е да задоволява по-ефективно търсенето на стоки и услуги, избягвайки усложнените отношения, свързани с [[частна собственост|частната собственост]], които социалистите по принцип смятат за остарели и възпрепятстващи възможностите за производство.
Съществуват различни определения за социалистическа икономика. В някои от тях тя изключва напълно частната собственост, заплащането на труда и [[пари]]чните отношения, при други част от тези елементи се запазват, но [[пазарна икономика|пазарната икономика]] и частната собственост са заменени с [[икономическо планиране]], а трети се ограничават до значителен дял на държавните или кооперативни предприятия при частично или пълно отсъствие на планиране.
=== Социалистическа планова икономика ===
Тази форма на социализъм съчетава обществена собственост и управление на средствата за производство с централно държавно планиране на стопанския живот. При нея решенията за количествата стоки и услуги, които трябва да бъдат произведени, както и тяхното разпределение, се планира предварително от държавната администрация. Исторически централизираната планова икономика обикновено е реализирана в съчетание с [[Еднопартийна система|еднопартийна политическа система]], например в [[Социалистически страни|социалистическите страни]] от 20 век.
В [[Икономика на СССР|икономиката на Съветския съюз]] държавната собственост на средствата за производство е комбинирана с централно планиране на стоките и услугите, които трябва да се произвеждат, начина на производството, количествата и техните цени. Съветското планиране е разглеждано като алтернатива на пазарните механизми ([[търсене]] и [[предлагане]]) за определяне на цените и произвежданите количества. По време на [[Голямата депресия]] мнозина социалисти разглеждат съветския модел като решение за недостатъците на [[Капитализъм|капитализма]] – [[монопол]]изъм, [[Икономически цикъл|цикличност]], [[безработица]], неравномерно разпределение на богатството и експлоатация на работниците.
Още в средата на 20 век неокласическите либерални икономисти, като [[Фридрих Хайек]] и [[Милтън Фридман]], смятат, че социалистическите планови икономики са обречени на провал, тъй като планиращите не могат да придобият информацията, разпространявана чрез пазарния механизъм, а участниците в икономиката са лишени от адекватна мотивация. Със започналата през 70-те години стагнация на съветската икономика част от тези аргументи започват да се възприемат и от социалистическите икономисти.
Също в средата на века полският икономист [[Оскар Ланге]], ранен привърженик на [[Пазарен социализъм|пазарния социализъм]], предлага цените и инвестициите да се определят от централен орган, но използвайки принципа на търсенето и предлагането, като притежаваните от държавата доставчици фиксират цените на нивото на [[маргинална стойност|маргиналната стойност]], наподобявайки ценовите нива при [[съвършена конкуренция]]. При този модел, който никога не е реализиран на практика, планиращият орган трябва да преразпределя печалбите, за да осигури относително равенство на доходите.{{hrf|Rosser|2004}}
=== Направлявана от държавата икономика ===
{{Вижте също|Държавен социализъм|Икономическо планиране}}
''Държавен социализъм'' се използва за класифициране на всеки вид социалистическа философия, която се застъпва за собственост на държавния апарат върху [[средства за производство|средствата за производство]], или като преходен етап между капитализма и социализма, или като крайна цел сама по себе си.
В биографията на британския лейбъристки министър-председател от 1945 г. [[Клемент Атли]], Франсис Бекет твърди: „Правителството ... искаше това, което по-късно стана известно като смесена икономика“.<ref>Beckett, Francis, ''Clem Attlee'', (2007) Politico's.</ref>
Национализацията във Великобритания е постигната чрез [[експроприация]] на индустрията (т.е. с компенсация). [[British Aerospace]] е комбинация от големите авиостроителни компании [[British Aircraft Corporation]], [[Hawker Siddeley]] и други. [[British Shipbuilders]] е комбинация от големи авиостроителни компании, включваща [[Cammell Laird]], [[Govan Shipbuilders]], [[Swan Hunter]], и [[Yarrow Shipbuilders]]; национализацията на въглищните мини през 1947 г. създава въглищен борд, натоварен с въгледобивната промишленост с търговска цел, така че да бъде в състояние да заплати дължимите лихви по облигации, които са конвертирани от акциите на бившите собственици на мини.<ref>{{Cite book|authorlink=Socialist Party of Great Britain |author=Socialist Party of Great Britain |title=The Strike Weapon: Lessons of the Miners' Strike |publisher=Socialist Party of Great Britain |location=London |year=1985 |url=http://www.worldsocialism.org/spgb/pdf/ms.pdf |format=PDF |accessdate=28 април 2007}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Hardcastle |first=Edgar |authorlink=Edgar Hardcastle |title=The Nationalisation of the Railways |journal=Socialist Standard |volume=43 |issue=1 |publisher=Socialist Party of Great Britain |year=1947 |url=http://www.marxists.org/archive/hardcastle/1947/02/railways.htm |accessdate=28 април 2007}}</ref>
=== Пазарен социализъм ===
{{основна|Пазарен социализъм}}
Пазарният социализъм се състои от публично или общо притежавани предприятия, извършващи дейност в [[пазарна икономика|пазарната икономика]]. Това е система, която използва пазара и паричните цени за разпределение и отчитане на [[средства за производство|средствата за производство]], като по този начин запазва процеса на [[натрупване на капитал]]. Реализираната печалба се използва за пряко възнаграждаване на работниците и служителите или финансиране на обществените институции.<ref>''Comparing Economic Systems in the Twenty-First Century'', 2003, by Gregory and Stuart. ISBN 0-618-26181-8. (P.142): „Това е икономическа система, която комбинира обществената собственост на капитала с пазарното разпределение на капитала ... Държавата е собственик на средствата за производство, и връща натрупаното на обществото като цяло.“.</ref> В държавно-ориентираните форми на пазарен социализъм, в които държавните предприятия се опитват да максимизират печалбата си, тя може да се използва за финансирането на правителствени програми и услуги чрез [[социален дивидент]], премахвайки или значително намалявайки необходимостта от различните форми на облагане, които съществуват в капиталистическите системи. Неокласическият икономист [Леон Валрас] смята, че социалистическа икономика, основана на държавна собственост на земята и природните ресурси, би трябвало да осигури средства за обществените финанси, които да направят данъците върху доходите ненужни.<ref>{{cite book |last= Bockman|first= Johanna |title= Markets in the name of Socialism: The Left-Wing origins of Neoliberalism|publisher= Stanford University Press|year= 2011|isbn= 978-0-8047-7566-3|page = 21|quote= За Валрас, социализмът ще осигури необходимите институции за свободна конкуренция и социална справедливост. Социализмът, от гледната точка на Валрас, води до държавна собственост на земята и природните ресурси и премахването на данъците върху дохода. Като собственик на земята и природните ресурси, държавата ще може да отдава под наем тези ресурси на много хора и групи, което ще премахне монополите и по този начин ще даде възможност за свободна конкуренция. Отдаването под наем на земята и природните ресурси също така ще осигури достатъчно държавни приходи, за да направи данъците върху дохода ненужни, позволявайки на работника да инвестира спестяванията си и да стане собственик или капиталист по същото време, по което продължава да бъде работник.}}</ref> Югославия въвежда пазарна социалистическа икономика, основаваща се на кооперации и работническо самоуправление.
Настоящата икономическа система в Китай е официално озаглавена [[социалистическа пазарна икономика с китайски характеристики]]. Тя съчетава голям държавен сектор, който включва управлението на икономиката и на когото по закон статута на публична собственост е гарантиран,<ref>{{cite web|url=http://www.chinadaily.com.cn/china/2006-12/19/content_762056.htm |title=China names key industries for absolute state control |work=China Daily |date=19 декември 2006 |accessdate=2 юни 2010}}</ref> с частния сектор, основно ангажиран в производството на стоки и леката промишленост и който е от 33%<ref>{{cite web|author=English@peopledaily.com.cn |url=http://english.people.com.cn/200507/13/eng20050713_195876.html |title=People's Daily Online – China has socialist market economy in place |publisher=English.people.com.cn |date=13 юли 2005 |accessdate=2 юни 2010}}</ref> до над 70% от БВП, генериран през 2005 г.<ref>{{cite web|url=http://www.oecd.org/dataoecd/16/3/36174313.pdf |title=CHINA AND THE OECD|date=May 2006|format=PDF |accessdate=2 юни 2010}}</ref> Към 2005 г. обаче, тези пазарно-ориентирани реформи, включващи приватизация, на практика спират и даже са частично обърнати.<ref>{{cite web|last=Talent |first=Jim |url=http://www.heritage.org/Research/Reports/2010/01/10-China-Myths-for-the-New-Decade#_ftn23 |title=10 China Myths for the New Decade | The Heritage Foundation |publisher=Heritage.org |accessdate=2 юни 2010}}</ref> Настоящата китайска икономика се състои от 150 [[Корпоратизация|корпоратизирани]] държавни предприятия, които отговарят пряко пред централното правителство на Китай.<ref>{{cite news|url=http://www.forbes.com/2008/07/08/china-enterprises-state-lead-cx_jrw_0708mckinsey.html |title=Reassessing China's State-Owned Enterprises |work=Forbes |accessdate=2 юни 2010 |date=8 юли 2008}}</ref> До 2008 г., тези държавни корпорации се развиват все по-динамично и генерират голямо увеличение на приходите за държавата,<ref>{{cite web|url=http://us.ft.com/ftgateway/superpage.ft?news_id=fto031620081407384075 |title=InfoViewer: China's champions: Why state ownership is no longer proving a dead hand |publisher=Us.ft.com |date=28 август 2003 |accessdate=2 юни 2010}}</ref><ref>[http://ufirc.ou.edu/publications/Enterprises%20of%20China.pdf ufirc.ou.edu]</ref> в резултат на което държавния сектор повежда възстановяването по време на финансовата криза от 2009 г., отчитайки по-голямата част от икономическия растеж на Китай.<ref>{{Cite news| url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/business/8153138.stm |work=BBC News | title=China grows faster amid worries | date=16 юли 2009 | accessdate=7 април 2010}}</ref>
=== Децентрализирана планова икономика ===
{{раздел-мъниче}}
== Обществена и политическа теория ==
{{quote|„Ние искаме да постигнем ново и по-добро общество: в него не трябва да има нито богати, нито бедни, всички ще трябва да работят. Не само шепа богати хора, а всички трудещи се трябва да се радват на плодовете на общия си труд. Машините и другите подобрения трябва да служат за улесняването на работата на всички, а не да дават възможност на неколцина да забогатяват за сметка на милиони и десетки милиони хора. Това ново и по-добро общество се нарича ''социалистическо общество''. Ученията за това общество се наричат ''социализъм''.“}}.[[Владимир Илич Ленин]]<ref>''[http://www.marxists.org/archive/lenin/works/1903/rp/1.htm „To the Rural Poor“ (1903)]''; ''Collected Works'', Vol 6, p. 366</ref>
В този контекст, ''социализъм'' се използва за обозначаване на [[политическо движение]], [[политическа философия]] и хипотетичната форма на обществото, която тези движения се стремят да постигнат. В резултат на това, в политически контекст, ''социализъм'' се използва за стратегията (за постигане на социалистическото общество) или политиките, насърчавани от социалистическите организации и социалистическите политически партии, като всички гореизброени нямат връзка към социализма като социално-икономическа система.
=== Марксизъм ===
{{основна|Марксизъм}}
[[Файл:Marx and Engels.jpg|мини|дясно|Маркс и Енгелс]]
В най-влиятелната от всички социалистически теории, [[Карл Маркс]] и [[Фридрих Енгелс]] смятат, че съзнанието на тези, които заработват надници или заплати („работническата класа“ в най-широкия марксистки смисъл) ще бъде моделирана от „условията им“ на „робско заплащане“, водещи до тенденцията да търсят свободата си или „еманципация“, чрез отнемането на собствеността на средствата за производство от капиталистите. За Маркс и Енгелс, условията определят съзнанието и слагането на край на ролята на капиталистическата класа ще доведе в крайна сметка до безкласово общество, в което държавата постепенно ще изчезне.
Маркс пише: „Не съзнанието [на хората] е това, което определя тяхното съществуване, а тяхното социално съществуване е това, което определя тяхното съзнание.“. <ref>Marx, Karl. ''A Contribution to the Critique of Political Economy'', (1859)</ref>
Марксистката концепция за социализма е, че това е конкретна историческа фаза, която ще измести капитализма и която предхожда [[комунизъм|комунизма]]. Основните характеристики на социализма (особено както е замислен от Маркс и Енгелс след [[Парижка комуна|Парижката комуна]] от 1871 г.) са, че [[пролетариат]]а ще контролира средствата за производство чрез [[социалистическа държава|работническа държава]], построена от работниците в техен интерес. Икономическите отношения все още ще бъдат организирани чрез използването на системи за стимулиране и социалните класи все още ще съществуват, но в по-малка и намаляваща степен, отколкото при капитализма.
За ортодоксалните марксисти, социализмът е по-ниската степен на комунизма, и се основава на принципа „от всеки според способностите, на всеки според приносите“, докато горната степен на комунизма се основава на принципа „от всеки според способностите, на всеки според нуждите“. Горният етап е възможен, едва след като социалистическия етап доразвие икономическата ефективност, а автоматизацията на производството доведе до изобилие от стоки и услуги.<ref name="KS">{{Cite book|last=Schaff |first=Kory |title=Philosophy and the problems of work: a reader |publisher=Rowman & Littlefield |location=Lanham, Md |year=2001 |pages=[http://books.google.com/books?id=mdLh5EMehwgC&pg=PA224&dq=isbn=0742507955&source=gbs_search_r&cad=0_1&sig=ACfU3U2S6uiRNCig9mq_bY4yKB7877tY4A 224] |isbn=0-7425-0795-5}}</ref><ref name="WA">{{Cite book|last=Walicki |first=Andrzej |title=Marxism and the leap to the kingdom of freedom: the rise and fall of the Communist utopia |publisher=Stanford University Press |location=Stanford, Calif |year=1995 |isbn=0-8047-2384-2 |page=95}}</ref>
[[Че Гевара]] вижда социализма като основан по-скоро на селските райони, отколкото на градската работническа класа, и се опитва да вдъхнови селяните на Боливия за промяна на съзнанието чрез собствения си пример. През 1965 г. той казва:
<blockquote>„Социализмът не може да съществува без промяна в съзнанието, която ще доведе до нови братски отношения между хората, както на индивидуално равнище в рамките на обществата, където социализма се изгражда или вече е изграден, така и в световен мащаб, по отношение на всички хора, страдащи от [[империализъм|империалистическото]] потисничество.“.<ref>[http://www.marxists.org/archive/guevara/1965/02/24.htm „At the Afro-Asian Conference in Algeria“] Реч на [[Че Гевара]] на Втория икономически семинар на афроазиатската солидарност в град Алжир, [[Алжир]], 24 февруари 1965 г.</ref></blockquote>
=== Утопия срещу наука ===
{{Основна|Утопичен социализъм|Научен социализъм}}
За марксистите, развитието на капитализма в Западна Европа осигурява материална база за възможността за постигане на социализма, защото, според „[[Манифест на комунистическата партия]]“, ''това, което буржоазията произвежда преди всичко е собствените си гробокопачи'',<ref>Маркс и Енгелс, „Комунистически манифест“</ref> а именно работническата класа, която трябва да осъзнае историческите си цели, определени от обществото.
[[Торстейн Веблен]] вижда социализма като непосредствения етап в непрекъснатия еволюционен процес на икономиката, който би произтекъл от естествения разпад на системата на търговските организации. За разлика от Маркс, той не вярва, че това ще бъде резултат от политическа борба или революция на работническата класа и не счита, че това е крайната цел на човечеството.<ref>The life of Thorstein Veblen and perspectives on his thought,
{{Cite book
|last= Wood |first= John |others= introd. Thorstein Veblen
|title= The life of Thorstein Veblen and perspectives on his thought
|edition= |series=
|year= 1993 |origyear=
|publisher=Routledge |location= New York |isbn= 0-415-07487-8 |chapterurl=
|quote=Основната разлика между Маркс и Веблен е в съответните им нагласи към социализма. Докато Маркс разглежда социализма като крайната цел за цивилизацията, Веблен смята социализма за отделен етап в икономическото развитие на обществото.|ref= P.369 }}</ref>
=== Реформи срещу революция ===
Революционните социалисти смятат, че революцията е единственият начин за създаване на нова социално-икономическа система. Сред тях, някои [[марксизъм-ленинизъм|марксисти-ленинисти]] и повечето [[троцкизъм|троцкисти]] подкрепят създаването на демократична централизирана революционна партия, водена от работническата класа за сваляне на капиталистическата държава и в крайна сметка, на институцията на държавата като цяло. Терминът „революция“ не е задължително определен от революционните социалисти като насилствено въстание,<ref>Schaff, Adam, 'Marxist Theory on Revolution and Violence', p. 263. in Journal of the history of ideas, Vol 34, no.2 (Apr–Jun 1973)</ref>, а като бърза трансформация на всички области на класовото общество, проведена от по-голямата част от масите: работническата класа.
== Политика ==
[[Файл:Dezrobirea Muncitorilor (Lumea Nouă 11, 1895) MI aug73.jpg|мини|Представа за социализма от 1895 година, на червеното знаме е изписано „Пролетарии от всички страни, съединявайте се“]]
По-долу са описани основните социалистически политически движения. Независимите социалистически теоретици, утопичните социалистически автори и академичните поддръжници на социализма не могат да бъдат представени в тези движения. Някои политически групи са наричат „социалистически“ докато в същото време поддържат възгледи, които други считат за противоположни на социализма. Терминът „социалист“ също така се използва от някои политици от [[дясна политика|десни партии]] като епитет срещу определени лица, които не смятат, че са социалисти, и срещу политики, които не се считат за социалистически от защитниците им.
Има много варианти на социализма и поради това не съществува единна дефиниция за всичко, свързано с него. Все пак, има общи елементи, определени от неговите изследователи.<ref>Peter Lamb, J. C. Docherty. ''Historical dictionary of socialism''. Lanham, Maryland, UK; Oxford, England, UK: Scarecrow Press, Inc, 2006. Pp. 1 – 3.</ref> Анджело Рапопорт в неговия „Речник на социализма“ (1924 г.) анализира четиридесет определения на социализма и стига до извода, че общите елементи на социализма включват:
* обща критика на социалните последици от частната собственост и контрол на капитала като причини за бедността, ниските заплати, безработицата, икономическото и социалното неравенство и липсата на икономическа сигурност,
* общо мнение, че решението на тези проблеми е форма на колективен контрол над средствата за производство, разпределение и размяна (степента и средствата за контрол варират според социалистическите движения);
* споразумение, че резултатът от това колективно управление трябва да бъде общество, основано на социалната справедливост, включващо социално равенство, икономическа защита на хората, и което трябва да осигури по-добър живот за повечето хора.<ref>Peter Lamb, J. C. Docherty. ''Historical dictionary of socialism''. Lanham, Maryland, UK; Oxford, England, UK: Scarecrow Press, Inc, 2006. Pp. 1 – 2.</ref>
[[Бикху Парех]] в „Концепциите на социализма“ (1975 г.) определя четири основни принципа на социализма и конкретно на социалистическото общество: социалност, социална отговорност, сътрудничество и планиране.<ref name="Peter Lamb 2006. Pp. 2">Peter Lamb, J. C. Docherty. ''Historical dictionary of socialism''. Lanham, Maryland, UK; Oxford, England, UK: Scarecrow Press, Inc, 2006. Pp. 2.</ref> [[Майкъл Фрийдън]], в своето изследване „Идеологии и политическа теория“ (1996 г.), посочва, че всички социалисти споделят пет теми: първата е, че социализмът постулира, че обществото е повече от прост сбор от индивиди; второ, той счита човешкото благополучие за желана цел; трето, че смята, че хората по природа са активни и продуктивни; четвърто, притежава вярата в човешкото равенство; и пето, че историята е прогресивна и ще създаде положителна промяна при условие, че хората се стремят да постигнат такава промяна.<ref name="Peter Lamb 2006. Pp. 2"/>
=== Либертарен социализъм ===
{{основна|Либертарен социализъм}}
=== Демократичен социализъм ===
{{основна|Демократичен социализъм}}
=== Ленинизъм ===
{{основна|Ленинизъм}}
=== Религиозен социализъм ===
{{Основна|Ислямски социализъм|Християнски социализъм}}
=== Социална демокрация ===
{{основна|Социална демокрация}}
=== Синдикализъм ===
{{основна|Синдикализъм}}
== Историческо развитие ==
{{основна|История на социализма}}
[[Файл:Portrait of Robert Owen.png|мини|ляво|Робърт Оуен]]
Съвременният социализъм има своите корени в [[политическо движение|политическите движения]] на интелектуалните и [[работническа класа|работническите класи]] от 18 век, които критикуват ефектите на индустриализацията и [[частно предприятие|частната собственост]] върху обществото. [[Утопичен социализъм|Социалистите-утописти]], в това число [[Робърт Оуен]] (1771 – 1858), се опитват да създадат самоиздържащи се комуни, чрез отцепване от [[капитализъм|капиталистическото]] общество. [[Клод Анри дьо Сен Симон]] (1760 – 1825), бащата на термина „социализъм“, пръв се опитва да дефинира [[технокрация (бюрократическа)|технокрацията]] и индустриалното планиране. Първите социалисти предвиждат свят, усъвършенстван от овладяването на технологиите и го съчетават с една по-добра социална организация. Много съвременни социалисти споделят също този възглед. Ранните мислители-социалисти са склонни да симпатизират на комбинацията от автентична [[меритокрация]] и рационално социално планиране, докато днес много съвременни социалисти имат по-егалитарни концепции.
[[Карл Маркс]] и [[Фридрих Енгелс]] използват термините „социализъм“ и „[[комунизъм]]“ взаимозаменяемо и постулират, че социализмът ще бъде постигнат посредством [[класова борба]] и [[пролетарска революция]].{{hrf|Маркс|1984a}} [[Владимир Ленин]], вероятно повлиян от идеите на Маркс за „долни“ и „горни“ етапи на социализма,{{hrf|Маркс|1984b}} по-късно ползва думата „социализъм“, за да означи преходното състояние между капитализъм и комунизъм.
[[Социалдемокрация]]та предлага избирателна национализация на ключовите национални индустрии в [[смесена икономика|смесените икономики]] и запазване на частната собственост на капитала и частните бизнес предприятия. Тя предлага още финансирани от данъците програми за социално подпомагане и регулация на пазарите. Много социалдемократи, особено в Европейските [[социална държава|социални държави]], наричат себе си социалисти, вливайки доза неяснота в значението на понятието. [[Либертарен социализъм|Либертарния социализъм]] (в това число [[социален анархизъм|социалния анархизъм]] и [[Либертарен марксизъм|либертарния марксизъм]]) отхвърля държавния контрол и владеенето на икономиката и проповядва директна колективна собственост в смисъла на производство посредством кооперативни [[работнически съвети]]<!-- ??? --> и [[демокрация на работното място]].
== Вижте също ==
* [[Списък на социалистически държави]]
== Бележки ==
{{колони|4|<references />}}
== Източници ==
{{дребно|
* {{cite book | last = Маркс | first = Карл | authorlink = Карл Маркс | coauthors = Фридрих Енгелс | year = 1984 | title = Избрани произведения. Том I | publisher = Партиздат | location = София | chapter = Манифест на комунистическата партия | ref = harv}}
* {{cite book | last = Маркс | first = Карл | coauthors = Фридрих Енгелс | year = 1984 | title = Избрани произведения. Том I | publisher = Партиздат | location = София | chapter = Критика на Готската програма | ref = harv}}
* {{cite book | last = Calhoun | first = Craig (ed.) | year = 2002 | title = Dictionary of the Social Sciences | publisher = Oxford University Press | ref = harv}}
* {{cite web | last = Engels| first = Friedrich| authorlink = Фридрих Енгелс| year = 2003 | origyear = 1880 | url = http://www.marxists.org/archive/marx/works/1880/soc-utop/ch03.htm| title = Historical Materialism| work = Socialism: Utopian and Scientific | publisher = Marx/Engels Internet Archive| accessdate = 14 април 2010 | ref = harv}}
* {{cite book | last = McLean | first = Iain | coauthors = Alistair McMillan (ed.) | year = 2003 | title = The Concise Oxford Dictionary of Politics | publisher = Oxford University Press | ref = harv}}
* {{cite book | last = Newman | first = Michael | year = 2005 | title = Socialism: A Very Short Introduction | publisher = Oxford University Press | isbn = 0-19-280431-6 | ref = harv}}
* {{cite book | last = Rosser | first = John Barkley | coauthors = Marina V. Rosser | year = 2004 | title = Comparative Economics in a Transforming World Economy | publisher = MIT Press | location = Cambridge, MA | ref = harv}}
* {{cite book | last = Stiglitz | first = Joseph | authorlink = Джоузеф Стиглиц | year = 1995 | title = Whither Socialism? | publisher = MIT Press | location = Cambridge, MA | ref = harv}}
}}
== Литература ==
* [[Бертел Олман|Bertell Ollman]], ed., ''Market Socialism: The Debate among Socialists'', Routledge, 1998. ISBN 0-415-91967-3
* [[Лео Панич|Leo Panitch]], ''Renewing Socialism: Democracy, Strategy, and Imagination''. ISBN 0-8133-9821-5.
* Emile Perreau-Saussine, ''[http://www.polis.cam.ac.uk/contacts/staff/eperreausaussine/what_is_left_of_socialism.pdf What remains of socialism?]'', in Patrick Riordan (dir.), Values in Public life: aspects of common goods (Berlin, LIT Verlag, 2007), pp. 11 – 34
* [[Ричард Пайпс|Richard Pipes]], ''Property and Freedom'', Vintage, 2000. ISBN 0-375-70447-7.
* John Barkley Rosser and Marina V. Rosser, ''Comparative Economics in a Transforming World Economy''. Cambridge, MA: MIT Press, 2004. ISBN 978-0-262-18234-8.
* [[Максимилиен Рюбел|Maximilien Rubel]] and John Crump, ''Non-Market Socialism in the Nineteenth and Twentieth Centuries''. ISBN 0-312-00524-5.
* [[Дейвид Селбърн|David Selbourne]], ''Against Socialist Illusion'', London, 1985. ISBN 0-333-37095-3.
* Katherine Verdery, ''What Was Socialism, What Comes Next'', Princeton. 1996. ISBN 0-691-01132-X
* {{cite web |url= http://www.econlib.org/library/YPDBooks/Shaw/shwFS1.html#The%20Basis%20of%20Socialism,%20Historic,%20by%20Sidney%20Webb | title =The Basis of Socialism – Historic | author=Sidney Webb |year = 1889 |publisher=Library of Economics and Liberty |authorlink= Sidney Webb, 1st Baron Passfield}}
* [[Джеймс Вайншайн|James Weinstein]], ''Long Detour: The History and Future of the American Left'', [http://www.westviewpress.com/about.html Westview Press], 2003, hardcover, 272 pages. ISBN 0-8133-4104-3.
* Peter Wilberg, [http://www.newgnosis.co.uk/deep.html ''Deep Socialism: A New Manifesto of Marxist Ethics and Economics''], 2003. ISBN 1-904519-02-4.
* [http://www.socialistinfo.ru/index.html Социалист] – Интернет-списание, посветено на актуални обществено-политически и хуманитарни проблеми, теория и практика на левите движения по света
* [[Саймън Нюкомб]], [http://tapemark.narod.ru/newcomb.html Мыльные пузыри социализма (1890)]
* [[Николай Бердяев]], [http://www.philosophy.ru/library/berd/dem.html Демократия, социализм и теократия]
* [[Александър Зайцев]], [http://ec-dejavu.ru/s-2/Socialism.html Дискуссия о социализме в античности], Античность и современность, Доклады конференции Ассоциации антиковедов, Москва, 30 октября – 2 ноября 1989, стр. 24 – 28
* [http://tapemark.narod.ru/kommunizm/195.html Научный коммунизм: Словарь (1983) / Социализм]
* [http://socialist.memo.ru/lists/slovnik/ Российские социалисты и анархисты после октября 1917 года]
* [http://specnaz.ru/article/?1151 Социализм без ярлыков]
* [http://moskprf.ru/content/view/1177/2/ Росстат: социализм неизбежен]
* [http://revsoc.org/archives/2309 Социализм как историческая возможность]
* [http://communist.ru/index.php?article_id=2161 ''И. Сталин.'' Анархизм и социализм.]
* Хорина Г. П., [http://www.zpu-journal.ru/zpu/2005_4/Khorina/11.pdf Судьба социалистической идеи в России в курсе культурологии], Знание. Понимание. Умение., 2005 г. Т. 4, стр. 43 – 45
* [http://samoderjavie.ru/lebon-psihologiya-socializma Гюстав Лебон „Психология социализма“]
* [[Генадий Зюганов]], [http://www.kprf.org/showthread-t_17.html Русский социализм – ответ на русский вопрос]
* [http://klio.3dn.ru/publ/9-1-0-301 Чарушников В. Д. Эпоха „развитого социализма“. – М.: „Российская историография“, 2012. – 102 с.]
[[Категория:Социализъм| ]]
| 