Вакарел: Разлика между версии

Основанията за определяне на по-голяма част от селищата във Вакарелската планина като покрайнина се крият в географското положение, историческото и етнографско развитие и административното им устройство. Съществуването на село Вакарел е засвидетелствано от пътешествениците до средата на [[13 век|XIII век]]. От приписката на поп Вуче от [[1738]] г. става ясно, че селището е разорено през [[1737]] г. по време на разгромяването на опита за въстание, ръководено от самоковския митрополит Симеон във връзка с австро-турската война от 1736 – 1739 г. Селото е напълно разорено през 1792 – 1798 г. от изстъпленията на кърджалиите и междуособните войни в Османската империя. В резултат на това по удобните, но отдалечени от пътя места на Вакарелската планина възникват 24 селища махали. Въпреки че никое от селищата не носи името Вакарел, жителите им се определят като вакарелци и използват названието „целия Вакарел“, а когато говорят за себе си, казват, че са от Вакарел и тогава уточняват махалата. Всички заедно през 1836 г. построяват нова черква „Св. Николай“ и погребват мъртвите си до 1900 г. в гробището до черквата. Избират един управител кмет (мухтар, чорбаджия). До Освобождението децата им учат в едно училище, основано през [[1856]] г.

 

 

Вакарелската покрайнина има овална форма с площ 153,9 кв. км От тях 12,2 кв. км влизат в Белишкия дял, а останалите 141,7 кв. км са от Вакарелския дял на [[Средна гора|Ихтиманска Средна гора]]. На тази територия възникват и се утвърждават след разпръсването през 1792 – 1798 г. 24 селища обединени с названието вакарелски селища или вакарелски махали.