Уикипедия

Джанюариъс Макгахан: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Общи промени
м Bot: Automated text replacement (-\[\[([0-9]{4})\|([0-9]{4}) г\.\]\] +\1 г.)
Ред 19:
 
== Биография ==
Джан Макгахан е роден на [[12 юни]] [[1844|1844]] г.]] във фермата „Гълъбов хребет“ близо до град [[Ню Лексингтън]] в щата [[Охайо]] на [[САЩ]]. Баща му — Джеймс Макгахан, е имигрант от Ирландия, служил на кораба „Нортъмбърланд“, който откарва [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]] в изгнание на остров [[Света Елена (остров)|Света Елена]]. Джанюариъс е първият син от втората съпруга на Джеймс — Хенриета Демпси; има двама по-малки братя. Загубва баща си, когато е само на 7 години. Започва работа из съседните ферми, за да подпомага семейството си. На 17 г. кандидатства за учител в селското училище и след като му отказват, заминава за Хънтингтън, [[Индиана]], където работи като продавач в магазин и като учител. В началото на 1864 г. се премества в [[Сейнт Луис]], където работи като счетоводител в железопътната компания „Юниън пасифик“. Тук среща генерал Филип Шеридан, герой от [[Американска гражданска война|Гражданската война]], също от ирландски произход. Тази среща повлиява цялостното му развитие — така Джанюариъс Макгахан се оформя под влияние на най-светлите идеали, останали след Гражданската война — време на оптимизъм, когато се сплотява американската нация. Намерението му е да учи право в Европа и да стане адвокат.
 
През 1868 г. Макгахан пристига в Европа и се установява в Брюксел. Бързо научава френски език. След избухването на [[Френско-пруска война|Френско-пруската война]] д-р Хосмайер, който отговаря за лондонското бюро на в-к „Ню Йорк Хералд“, му предлага да стане специален кореспондент за Европа. Макгахан приема и е акредитиран към ген. Бурбаки, а след това към ген. Шанзи. Пристига в Париж на 18 март 1871 г., в самото начало на [[Парижката комуна]], когато комунарите вече строят барикади на площад Пигал. В писмо до приятеля си Блейк пише: „Относно комуната най-горчивите дописки срещу правителството на Тиер са мои. Аз реших да кажа истината като журналист, независимо колко скъпо може да ми струва това.“ Макгахан никога не изневерява на тази своя максима. За последвалото време Макгахан отбелязва кратко в своя дневник: „След комуната заминах за Лондон, а оттам за Лион. Отново обратно за Париж. Срещнах се с Бержере и описах неговото бягство. Отново в Лондон да преговарям за търсенето на [[Дейвид Ливингстън|д-р Ливингстън]]. От Лондон в Париж, Брюксел, Кьолн, Дрезден и Лемберг, където присъствах на голямо честване на полското обединение, оттам във Виена, от Виена — в Пеща и по течението на Дунава... В Гюргево взех влака за Букурещ. Бях представен на крал Карол и проведох интервю с него. Останах шест седмици в Букурещ, оттам отидох в Яш и Одеса. Имах препоръчително писмо от барон Офенбах – руски консул в Букурещ, до генерал Коцебу – губернатор на Одеса. От Одеса заминах за Николаев.“
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Джанюариъс_Макгахан“.