Уикипедия

Филибер дьо Наяк: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м ненужни интервали в скоби
мРедакция без резюме
Ред 1:
{{без конкретни източници}}
{{велик магистър
| име = Филибер дьо Наяк <br/> '''''Philibert de Naillac'''''
| наставка =
| описание = '''Велик магистър на Ордена на Хоспиталиерите'''
| изображение за личността = ФилиберНаяк.jpg|thumb|Philibert de Naillac, grand master of Hospitaller
| описание на изображението =
| орден = [[Файл:Cross_of_the_Scottish_Knights_Templar.png|18 п]] [[Хоспиталиери]]
Ред 12:
| други титли =
| кръщене =
| място на раждане =[[Ле Бланк]], [[Франция]] ▼
| роден =
▲| място на раждане =[[Ле Бланк]], [[Франция]]
| починал =
| място на смъртта=[[Родос]], [[Гърция]]
| погребан =
Line 21 ⟶ 19:
| наследник = Антонио Флувиан де Ривие
| съпруга =
| народност = ''[[французин]]''
| баща =
| майка =
| герб = Philippe de Naillac.jpg.png
}}
 
'''Филибер дьо Наяк''' ({{lang|fr|Philibert de Naillac}}) е Велик магистър на Ордена на [[Хоспиталиери]]те от 1396 г. до смъртта му на остров [[Родос]] през 1421 г.
 
Line 33 ⟶ 30:
 
[[Файл:Галера.jpg|ляво|мини|285x285пкс|хоспиталиерска галера]]
По-голямата част от кръстоносните пълководци, между които маршал Бусико и множество представители на най-изтъкнатите западноевропейски благороднически фамилии, са пленени, а крал [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]], заедно с великия магистър Филибер дьо Наяк, успява да се спаси на борда на една хоспиталиерска галера. Остатъците от флота и експедиционния хоспиталиерски отряд, оцелели след битката при Никопол, заедно с императора и великия магистър се спускат по река Дунав, минават през крепостта [[Калиакра]] в [[Добруджанско деспотство|Добруджанското деспотство]] и след дълги перипетии достигат до [[Константинопол]]. Хоспиталиерите се включват в отбраната на византийската столица, която е обсадена от Баязид I. На 11 ноември 1396 г. Сигизмунд пише на великия магистър дьо Наяк (който междувременно е избързал към Родос), че е пристигнал в града точно навреме, за да предотврати падането му пред османските атаки и споменава за съюза, включващ император [[Мануил II Палеолог]], генуезците и хоспиталиерите. Филибер дьо Наяк изиграва и важна роля в събирането на огромната за времето си сума от седемдесет и пет хиляди златни дуката и откупването на пленените в [[Битка при Никопол|битката при Никопол]] рицари. След освобождаването им, пленниците са изпратени в [[Родос]], където са лекувани в известната болница на ордена преди да бъдат изпратени обратно на запад. Сред тях е и синът на херцога на Бургундия – Жан дьо Невер ([[Жан Безстрашни]]).<ref name="Terra Balcanica">Terra Balcanica- – между Изтока и Запада. {{без страници}}</ref>▼
 
▲По-голямата част от кръстоносните пълководци, между които маршал Бусико и множество представители на най-изтъкнатите западноевропейски благороднически фамилии, са пленени, а крал [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]], заедно с великия магистър Филибер дьо Наяк, успява да се спаси на борда на една хоспиталиерска галера. Остатъците от флота и експедиционния хоспиталиерски отряд, оцелели след битката при Никопол, заедно императора и великия магистър се спускат по река Дунав, минават през крепостта [[Калиакра]] в [[Добруджанско деспотство|Добруджанското деспотство]] и след дълги перипетии достигат до [[Константинопол]]. Хоспиталиерите се включват в отбраната на византийската столица, която е обсадена от Баязид I. На 11 ноември 1396 г. Сигизмунд пише на великия магистър дьо Наяк (който междувременно е избързал към Родос), че е пристигнал в града точно навреме, за да предотврати падането му пред османските атаки и споменава за съюза включващ император [[Мануил II Палеолог]], генуезците и хоспиталиерите. Филибер дьо Наяк изиграва и важна роля в събирането на огромната за времето си сума от седемдесет и пет хиляди златни дуката и откупването на пленените в [[Битка при Никопол|битката при Никопол]] рицари. След освобождаването им, пленниците са изпратени в [[Родос]], където са лекувани в известната болница на ордена преди да бъдат изпратени обратно на запад. Сред тях е и синът на херцога на Бургундия – Жан дьо Невер ([[Жан Безстрашни]]).<ref name="Terra Balcanica">Terra Balcanica-между Изтока и Запада.{{без страници}}</ref>
 
== Обсадата на Константинопол ==
През пролетта на 1399 г. френскяитфренският крал [[Шарл VI]] изпраща експедиционен корпус, който трябва да помогне на обсадената визнтийска столица Константинопол. За негов командир е избран един виден френски благородник и военачалник [[Жан льо Менгр]] – (маршал [[Жан льо Менгр|Бусико]]), ветеран от битката при Никопол, който също е сред тези членове на кръстоносната армия, които оцеляват и попадат в плен. На 26 юни 1399 г. Бусико отплава за Константинопол начело на флот от две галери и четири други кораба, натоварени с войска от хиляда и двеста тежковъоръжени бойци. В състава на малката му армия влизат много благороднически фалимилии. По пътя към него се присъединяват венециански, генуезки и лесбоски кораби, а при о-в [[Тенедос]] и две родоски галери с хоспиталиери, изпратени от магистър дьо Наяк. По този начин родоските рицари взимат участие в този пореден кръстоносен поход, предназначен за освобождаването на обсадения Константинопол. Съюзническият флот преминава безпрепятствено през Галиполи и е посрещнат радостно от [[Мануил II Палеолог]]. Под съвместното ръководство на императора и Бусико кръстоносците извършват множество успешни военни акции, прочиствайки околностите на Константинопол от вражеските сили и атакувайки множество подвластни на османците градове на малоазийския бряг, сред които и Никомидия. В края на 1399 г. придружен от Бусико, императорзимператор Мануил се отправя на запад, за да търси военна подкрепа срещу османците.<ref name="Terra Balcanica"/>
 
== Падането на Смирна ==
През 1402 г. в битката при Анкара султан [[Баязид I]] е разбит от войските на монголския завоевател [[Тимур]] (Тамерлан) и това едва не довежда до края на Османската империя. Крепостта [[Смирна]], защитавана от гарнизон от двеста рицари хоспиталиери, е застрашена, затова магистър Филбер дьо Наяк изпраща флота си начело с адмирал Буфилио Паницати, който да подсили защитата на града. Орденът взима сериозни мерки за защитата на крепостта. Основните приготовления по защитата са концентрирани върху скалистия полуостров, върху който се намира Смирна, където се издига укрепление, защитаващо входа към пристанището. То бива отделено от материка, като между него и сушата е изкопан дълбок ров. Рицарите, които са са издържали обсадата на османците преди, отказват предложението на Тимур да приемат исляма и да му плащат данък. Тимур нарежда на един от военачалниците си да построи голяма платформа от дървени стълбове, за да възпрепятства вражеските кораби да влизат в пристанището. Започва масиран обстрел на стените с катапулти, който оцелелите хоспиталиерски защитници по-късно определят като „втори Потоп“. След двуседмична обсада сапьорите на Тимур успяват да сринат външните крепостни стени като изгарят подпорите им и монглоитемонголите нахлуват в Смирна. Съпротивата на рицарите е безмилостно смазана. Тези, които оцеляват, се изтеглят към корабите си. Няколкото хоспиталиерски кораба, които идват на помощ, обръщат платната обратно към Родос, тъй като се изплашват от огромните катапулти на Тимур, разположени при входа на пристанището. Местното население, според действащите тогава мюсюлмански закони, касаещи третирането на непредал се град, бива поголовно изклано. След падането на Смирна, генуезката колония [[Фокея]] на брега на Мала Азия се предава без бой, а Франческо II Гатилузо, владетел на [[Лесбос]] се задължава да плаща данък на Тимур. Филбер дьо Наяк прави опит да си върне Смирна, но рицарите му загубват кураж, когато от стените на града върху тях политат отрязаните глави доскорощнитена доскорошните им другари. Хоспиталиерите успяват отново да се закрепят на брега на Мала Азия в района на древния [[Халикарнас]], където магистър Филибер дьо Наяк нарежда да бъде изграден [[Бодрум кале|замъка „Св. Петър“]] или „Петрониум“ (изговаряно от турците като [[Бодрум]]). Тази крепост остава в ръцете на ордена до 1523 г.<ref>A History of the Crusades: The fourteenth and fifteenth centuries, Kenneth Meyer Setton. {{без страници}}</ref>
[[Файл:Tripoli1403.jpg|мини|маршалМаршал [[Жан льо Менгр|Бусико]] и магистър дьо Наяк пред стените на Триполи]]
 
== ПоходаПоходът на маршал Бусико ==
През лятото на 1403 г. френският маршал Бусико ([[Жан льо Менгр]]), съвместно с великия магистър на [[хоспиталиери]]те Филибер дьо Наяк планират кръстоносен поход срещу [[Мамелюкски султанат|Мамелюкския султанат]]. Обединеният флот на [[хоспиталиери]]те от [[Родос]] и генуезците от [[Хиос]] и [[Лесбос]] извършва поредица от нападения срещу крайбрежието на бившето [[графство Триполи]], намиращо се под властта на мамелюците. Първата цел по пътя на армадата е пристанището [[Алания (Турция)|Алания]] (Канделоро). Бусико и магистърамагистърът стоварват отряд от 800 рицари, които превземат крепостта, разграбват града и запалват всички кораби. Местният емир моли за мир и е принуден да се постави в услуга на кръстоносците. След две седмици флотът напуска Алания и се отправя за [[Кипър (остров)|Кипър]], където Бусико посредничи за сключването на мир между [[Генуезка република|Генуа]] и крал [[Янус (Кипър)|Янус]]. Следващият град, атакуван от рицарите, е [[Триполи (Ливан)|Триполи]] на ливанското крайбрежие. ФлотаФлотът продължава на юг, където разграбва и изгаря незащитения град Батрун (Ал-Батрун). На десети10 август 1403 г. рицарите достигат [[Бейрут]] и също го подлагат на опустошение, което им навлича гнева на [[Венецианска република|РепубликаВенецианската Венециярепублика]]. Следващата цел на похода е древниядревният град [[Сидон]] (или [[Сайда]]), който е защитаван от превъзхождащ противник. След десант на брега, рицарите не успяват да задържат пристанището и се оттелгят на корабите. Флотът променя курса си в северна посока и атакува гр.град [[Лаодикея]] на малоазийското крайбрежие, след което се завръща в Родос.<ref>The Papacy and the Levant, 1204 – 1571: The thirteenth and fourteenth centuries. {{без страници}}</ref>
 
== Укрепления ==
[[Файл:Rhodes-NaillacTower.jpg|220px|мини|кулатаКулата на дьо Наяк в Родос]]
Освен бойните походи срещу османците, Филибер дьо Наяк разгръща и сериозна фортификационна дейност на остров Родос. МагистъраМагистърът строи четиридесет и шест метрова кула в пристанището на града, коетокоято се издига далеч над останалите постройки. Кулата на Наяк е силно повредена от две земетресения, последното през октомври 1856 г., и разрушена, защото заплашва корабите в пристанището.
 
== Източници ==
<references />
* История на Малтийския Орден, Бертран Галимар Флавини, Издателство „Рива“2007„Рива“ 2007
* The Knights of Rhodes, Annina Valkana-Archaelogist, 2005
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Филибер_дьо_Наяк“.