Филибер дьо Наяк: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м ненужни интервали в скоби |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
{{без конкретни източници}}
{{велик магистър
| име = Филибер дьо Наяк <br/>
| наставка =
| описание =
| изображение за личността = ФилиберНаяк.jpg
| описание на изображението =
| орден = [[Файл:Cross_of_the_Scottish_Knights_Templar.png|18 п]] [[Хоспиталиери]]
Ред 12:
| други титли =
| кръщене =
| място на раждане =[[Ле Бланк]], [[Франция]] ▼
▲| място на раждане =[[Ле Бланк]], [[Франция]]
| място на смъртта=[[Родос]], [[Гърция]]
| погребан =
Line 21 ⟶ 19:
| наследник = Антонио Флувиан де Ривие
| съпруга =
| народност =
| баща =
| майка =
| герб = Philippe de Naillac.jpg.png
}}
'''Филибер дьо Наяк''' ({{lang|fr|Philibert de Naillac}}) е Велик магистър на Ордена на [[Хоспиталиери]]те от 1396 г. до смъртта му на остров [[Родос]] през 1421 г.
Line 33 ⟶ 30:
[[Файл:Галера.jpg|ляво|мини|285x285пкс|хоспиталиерска галера]]
По-голямата част от кръстоносните пълководци, между които маршал Бусико и множество представители на най-изтъкнатите западноевропейски благороднически фамилии, са пленени, а крал [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]], заедно с великия магистър Филибер дьо Наяк, успява да се спаси на борда на една хоспиталиерска галера. Остатъците от флота и експедиционния хоспиталиерски отряд, оцелели след битката при Никопол, заедно с императора и великия магистър се спускат по река Дунав, минават през крепостта [[Калиакра]] в [[Добруджанско деспотство|Добруджанското деспотство]] и след дълги перипетии достигат до [[Константинопол]]. Хоспиталиерите се включват в отбраната на византийската столица, която е обсадена от Баязид I. На 11 ноември 1396 г. Сигизмунд пише на великия магистър дьо Наяк (който междувременно е избързал към Родос), че е пристигнал в града точно навреме, за да предотврати падането му пред османските атаки и споменава за съюза, включващ император [[Мануил II Палеолог]], генуезците и хоспиталиерите. Филибер дьо Наяк изиграва и важна роля в събирането на огромната за времето си сума от седемдесет и пет хиляди златни дуката и откупването на пленените в [[Битка при Никопол|битката при Никопол]] рицари. След освобождаването им, пленниците са изпратени в [[Родос]], където са лекувани в известната болница на ордена преди да бъдат изпратени обратно на запад. Сред тях е и синът на херцога на Бургундия – Жан дьо Невер ([[Жан Безстрашни]]).<ref name="Terra Balcanica">Terra Balcanica
▲По-голямата част от кръстоносните пълководци, между които маршал Бусико и множество представители на най-изтъкнатите западноевропейски благороднически фамилии, са пленени, а крал [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]], заедно с великия магистър Филибер дьо Наяк, успява да се спаси на борда на една хоспиталиерска галера. Остатъците от флота и експедиционния хоспиталиерски отряд, оцелели след битката при Никопол, заедно императора и великия магистър се спускат по река Дунав, минават през крепостта [[Калиакра]] в [[Добруджанско деспотство|Добруджанското деспотство]] и след дълги перипетии достигат до [[Константинопол]]. Хоспиталиерите се включват в отбраната на византийската столица, която е обсадена от Баязид I. На 11 ноември 1396 г. Сигизмунд пише на великия магистър дьо Наяк (който междувременно е избързал към Родос), че е пристигнал в града точно навреме, за да предотврати падането му пред османските атаки и споменава за съюза включващ император [[Мануил II Палеолог]], генуезците и хоспиталиерите. Филибер дьо Наяк изиграва и важна роля в събирането на огромната за времето си сума от седемдесет и пет хиляди златни дуката и откупването на пленените в [[Битка при Никопол|битката при Никопол]] рицари. След освобождаването им, пленниците са изпратени в [[Родос]], където са лекувани в известната болница на ордена преди да бъдат изпратени обратно на запад. Сред тях е и синът на херцога на Бургундия – Жан дьо Невер ([[Жан Безстрашни]]).<ref name="Terra Balcanica">Terra Balcanica-между Изтока и Запада.{{без страници}}</ref>
== Обсадата на Константинопол ==
През пролетта на 1399 г.
== Падането на Смирна ==
През 1402 г. в битката при Анкара султан [[Баязид I]] е разбит от войските на монголския завоевател [[Тимур]] (Тамерлан) и това едва не довежда до края на Османската империя. Крепостта [[Смирна]], защитавана от гарнизон от двеста рицари хоспиталиери, е застрашена, затова магистър Филбер дьо Наяк изпраща флота си начело с адмирал Буфилио Паницати, който да подсили защитата на града. Орденът взима сериозни мерки за защитата на крепостта. Основните приготовления по защитата са концентрирани върху скалистия полуостров, върху който се намира Смирна, където се издига укрепление, защитаващо входа към пристанището. То бива отделено от материка, като между него и сушата е изкопан дълбок ров. Рицарите, които
[[Файл:Tripoli1403.jpg|мини|
==
През лятото на 1403 г. френският маршал Бусико ([[Жан льо Менгр]]), съвместно с великия магистър на [[хоспиталиери]]те Филибер дьо Наяк планират кръстоносен поход срещу [[Мамелюкски султанат|Мамелюкския султанат]]. Обединеният флот на [[хоспиталиери]]те от [[Родос]] и генуезците от [[Хиос]] и [[Лесбос]] извършва поредица от нападения срещу крайбрежието на бившето [[графство Триполи]], намиращо се под властта на мамелюците. Първата цел по пътя на армадата е пристанището [[Алания (Турция)|Алания]] (Канделоро). Бусико и
== Укрепления ==
[[Файл:Rhodes-NaillacTower.jpg|220px|мини|
Освен бойните походи срещу османците, Филибер дьо Наяк разгръща и сериозна фортификационна дейност на остров Родос.
== Източници ==
<references />
* История на Малтийския Орден, Бертран Галимар Флавини, Издателство
* The Knights of Rhodes, Annina Valkana-Archaelogist, 2005
|