Разлика между версии на „Християнство“

3 байта изтрити ,  преди 7 месеца
м (Bot: Automated text replacement (-\.\]\] +]].); козметични промени)
 
==== Протестантско тълкуване ====
; Яснотата на Писанието:Християните протестанти вярват, че Библията е самодостатъчно откровение, окончателният авторитет по всички християнски доктрини и че тя разкрива всички истини, необходими за спасение. Тази концепция е известна като [[sola scriptura]].:Те не признават голяма част от религиозните практики.
 
; Първоначално вложеното значение на Писанието:Много протестанти наблягат върху буквалното значение или историко-граматическия метод, дори дотам, че да отхвърлят всички други знания. Историко-граматическият метод или граматико-историческият метод е опит на библейската херменевтика да открие първоначално заложеното значение в текста. Това първоначално заложено значение на текста бива извлечено чрез изследване на целия пасаж в светлината на граматическите и синтактични аспекти, историческия контекст, литературния жанр както и теологичните (канонични) разбирания. Историко-граматичния метод различава първоначалното значение и конкретното значение на текста. Конкретното значение на текста включва произтичащата употреба на текста или приложението. Първоначалният пасаж бива разглеждан като съдържащ само едно значение. Милтън Тери казва: "Основен принцип в граматикграматико-историческата експозиция е, че думите и изреченията могат да имат само едно значение в един и същи контекст. В момента, в който ние отхвърлям този принцип, ние попадаме в море от несигурност и предположение. Технически погледнато, граматично-историческият метод на тълкуване се различава от определянето на значението на пасажа в светлината на дадено тълкувание. Тези принципи дефинират понятието [[библейска херменевтика]]. Някои протестантски тълкуватели използват и метода на типология при тълкуването на Библията.
 
:[[Мартин Лутер]] говори за едно точно и обикновено (несложно) разбиране на Писанието. Протестантите вярват, че обикновеният вярващ може да достигне и сам до адекватно разбиране на Писанието, защото самото то е достатъчно ясно и вярващият има на разположение и Светия Дух. Мартин Лутер счита, че без подкрепата на Светия Дух Писанието би останало неразбрано в тъмнина. [[Жан Калвин]] пише, че всички, дори да не се обърнат и към Светия Дух за помощ, ще намерят в Писанието светлина. Втората хелветска изповед на вярата казва: „Ние се придържаме към това, че тълкуванието на Писанието е ортодоксално и истинско, когато е получено от сравнение и със самите Писания (от естеството на използвания език, обстоятелствата на тяхното написване и разтълкувани въз основа на по-ясни пасажи.“ Писанията на църковните отци и решенията на вселенските събори не се считат за боговдъхновени в смисъла, в който е боговдъхновено Писанието и биха могли да бъдат отхвърлени – въпреки че са ценни за богословието.
Анонимен потребител