Християнство: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 2:
'''Християнството''' е една от трите [[авраамически религии]]. Според християнството има един Бог в три лица – Отец, Син и Дух Свети. Второто лице на Троицата – Синът Божи, наричан още Бог Слово, се въплъщава, приемайки човешко естество, и живее под името Иисус сред еврейския народ в началото на новата ера. Животът и учението на [[Иисус Христос|Иисус]] са представени в каноничните [[Нов завет|новозаветни]] книги и други източници.<ref>[[BBC]], [http://www.bbc.co.uk/religion/religions/christianity/ ''BBC—Religion & Ethics—566, Christianity'']</ref> Християнството смята за част от [[канон (религия)|канона]] и еврейската Библия, известна като [[Стар завет]]. Двете части на Библията – Старият и Новият завет, се наричат още Свето писание. Последователите на християнската вяра се назовават [[християни]].
Основното християнско вярване е, че Иисус е Син Божи, едновременно
Християните вярват, че Иисус е Месията, сиреч Спасителят, за когото е пророкувано в [[Стар завет|Стария завет]]. Християнското богословие е основано на убеждението, че Иисус е бил разпънат на кръст и след като е
Критици на християнската религия посочват наличието на морално спорни твърдения в Библията, които са използвани за оправдаване на робството<ref>Stringfellow, A Scriptural defense of slavery, 1856</ref>, колониализма<ref>Meador, Jake. "[http://notesfrhttp://www.sacred-texts.com/wmn/wb/omasmallplace.wordpress.com/2010/09/17/cosmetic-christianity-and-the-problem-of-colonialism-responding-to-brian-mclaren/ Cosmetic Christianity and the Problem of Colonialism – Responding to Brian McLaren]". Цитат: "some Christians have tried to make sense of post-colonial Christianity by renouncing practically everything about the Christianity of the colonizers. They reason that if the colonialists’ understanding of Christianity could be used to justify rape, murder, theft, and empire then their understanding of Christianity is completely wrong.</ref>, религиозната нетолерантност<ref>[http://books.google.com/books?id=cDdpTcyJtxMC&pg=PA641 The Philosophy of Sarvepalli Radhakrishnan], by Paul Arthur Schilpp, page = 641</ref>, унижаването на жените<ref>[http://www.sacred-texts.com/wmn/wb/ ]</ref>, оправдаване на насилието<ref>Clarke, Arthur C. & Watts, Alan (January), „At the Interface: Technology and Mysticism“, Playboy (Chicago, Ill.: HMH Publishing) 19 (1): 94, ISSN 0032 – 1478, OCLC 3534353</ref>, оправдаване на хомофобията<ref>[http://religions.pewforum.org/comparisons U.S. Religious landscape survey], 2008 The Pew Forum on Religion & Public Life</ref>. Сред известните критици на християнската религия на морална и етическа основа са философи като [[Бъртранд Ръсел|Бертран Ръсел]] и [[Фридрих Ницше]].
Ред 72:
{{раздел-мъниче}}
През 21 век около 100 милиона християни са изправени пред преследване, особено в мюсюлманските страни с господстващ [[ислямски фундаментализъм]], Индия и Китай.<ref>[[Open Doors]]: [http://www.opendoorsuk.org/resources/country_profiles.php The worst 50 countries for persecution of Christians]</ref><ref>Open Doors: [http://www.opendoors-de.org/downloads/wvi/weltverfolgungsindex2012.pdf Weltverfolgungsindex 2012], p. 2</ref>
== Разпространение ==
Ред 83:
== Верски учения ==
Въпреки че съществуват много значителни разлики в тълкуването на Библията, която е основа на християнството, християните споделят определен брой учения и ги считат за основни за тяхната вяра. [[Православие|Православните]] християни наричат тези учения
Верските учения, известни и като [[кредо]] (от [[Латински език|латински]] език „аз вярвам“) са кратки [[доктрина]]лни изявления, които първоначално са се използвали като кръщелни формули и по-късно са доразработени през епохата на христологичните дебати през четвърти и пети век.
Ред 93:
„Апостолският символ“ на вярата се базира на старо ''Римско кредо''. Тъй като в първоначалния му вид в него не били взети под внимание някои [[Христология|христологични]] въпроси, се наложило дефинирането им в по-късни периоди. „Апостолският символ“ не казвал нищо изрично за божествеността на Исус или на Святия Дух. Това било удобно за [[Арианство|арианите]] и [[унитарианство|унитарианци]]. Не били изяснени и редица други теологични въпроси, които се превърнали в обект на диспути векове по-късно.
В отговор на арианството възниква „Никео-Цариградският символ“
„Изконният символ“ не съдържа фразата „и Сина“, клаузата „[[филиокве]]“ относно изхождането на Светия Дух и от
„Халкидонската изповед“ възниква в [[Халкидон]] (днешна [[Турция]]) през [[451]] (и не се приема от [[ориенталските православни църкви]], наречени до-халкидонски). В нея се говори за две природи на Христос – божествена и човешка. И двете природи
В западната църква Атанасиевата изповед има същия авторитет като никейската и халкидонската: „Покланяме се на един Бог в Триединство и Триединство в Единство, като нито сливаме лицата, нито разделяме естеството“.
| |||