Порфирий Успенски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
A.to.boy (беседа | приноси)
м Въведени са рубриките Научни приноси и Сбирката на Порфирий Успенски
Етикет: Визуален редактор с уикитекст
A.to.boy (беседа | приноси)
м →‎Сбирката на Порфирий Успенски: Добавени първите два ръкописа
Етикети: липсва шаблон в раздел Източници Визуален редактор с уикитекст
Ред 15:
 
== Сбирката на Порфирий Успенски ==
По време на своите пътешествия в Синай, Йерусалим и Атон, Порфирий Успенски събира ръкописи на различни езици – арабски, грузински, гръцки, етиоптски, славянски, сирийски, турски. Славянските кодекси и фрагменти наброяват 61, като те са български, руски и сръбски.
 
През 1883 г. сбирката постъпва в Публичната библиотека на Санкт Петербург (сега [[Руска национална библиотека|Руска национална библиотека]]), където и сега се съхранява.
 
По-известните ръкописи от тази сбирка са следните<ref>{{Цитат книга|last=Куев|first=Куйо|title=Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете|edition=2|year=1986|month=|publisher=Наука и изкуство|location=София|isbn=|pages=72 – 75}}</ref>:
 
1. Откъслек от 3 листа от [[Драганов миней|Драгановия миней]], писан през втората половина на XIII в. на пергамент. Успенски откъсва листовете от ръкописа в [[Зографски манастир|Зографския манастир]]. Петербургската част се съхранява в [[Руска национална библиотека|РНБ]] под сигнатура Q.п.I.40. Зографската част е реставрирана, като са премахнати следите от плесен, която е засегнала текста. Сега тя се пази в библиотеката на манастира под № 53<ref>{{Цитат книга|last=Иванов|first=Йордан|title=Български старини из Македония|year=1931|month=|publisher=Държавна печатница|location=София|isbn=|pages=468 – 474}}</ref> <ref>{{Цитат книга|last=Райков|first=Божидар|last2=Кодов|first2=Христо|last3=Кожухаров|first3=Стефан|last4=Миклас|first4=Хайнц|title=Каталог на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир в Света гора|year=1994|month=|publisher=CIBAL|location=София|isbn=|pages=}}</ref>.
 
2. Откъслек от 1 л. [[Четвероевангелие|Четвероевангелие]], писано през 1322 г. в Търново на пергамент по нареждане на цар [[Георги II Тертер|Георги Тертер II]]. Порфирий е написал с молив на първи лист: „6830 года. Болг. царя Георгия (Хиландар)“ (6830 - 5508 = 1322 г.). Както свидетелства бележката, листът е взет от Хилендарския манастир. Петербургската част е за първи описана и издадена през 1866 г. от И. И. Срезневски <ref>{{Цитат книга|last=Срезневский|first=Измаил И.|title=Древние славянские памятники юсового письма|year=1868|month=|publisher=|location=Санкт-Петербург|isbn=|pages=124 – 125, 350 –351}}</ref>. При постъпването в библиотеката е описан отново<ref>{{Цитат книга|title=Отчет Императорской публичной библиотеки за 1883 г.|year=1885|month=|publisher=|location=Санкт-Петербург|isbn=|pages=9 – 275}}</ref> <ref>{{Цитат книга|title=Краткий обзор собрания рукописей, принадлежавших преосв. епископу Порфирию, а ныне хранящихся в Императорской публичной библиотеке|year=1885|month=|publisher=|location=Санкт-Петербург|isbn=|pages=}}</ref>. Съвременно описание на фрагмента е направено през 1953 г. от Е. Е. Гранстрем<ref>{{Цитат книга|last=Гранстрем|first=Е. Э.|title=Описание русских и славянских пергаменных рукописей. Рукописи русские, болгарские, молдовлахийские, сербские|year=1953|month=|publisher=Государственная Публичная библиотека им. М. Е. Салтыкова-Щедрина|location=Ленинград|isbn=|pages=82 – 83}}</ref>. Сега Петербургската част се пази в библиотеката под сигнатура F.п.I.84. Останалата част на ръкописа е в библиотеката на [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]]<ref>{{Цитат книга|last=Иванов|first=Йордан|title=Български старини из Македония|year=1931|month=|publisher=Държавна печатница|location=София|isbn=|pages=264 – 266}}</ref> <ref>{{Цитат книга|last=Богдановић|first=Димитрије|title=Каталог ћирилских рукописа манастира Хиландара|volume=1. Каталог 2. Палеографски албум|year=1978|month=|publisher=Народна библиотека Србије|location=Београд|isbn=|pages=}}</ref>.
 
== Трудове ==