Преображенски манастир: Разлика между версии

На сегашното си място Преображенският манастир е възстановен през [[1825]] г. от рилския монах отец [[Зотик]], който през 20-те и 30-те години е игумен на манастира. Строежът на главната църква започва през [[1834]] г. и е възложен на [[Димитър Софиянлията]]. Същата година е построена и Църква от триапсидна, кръстовидна, еднокуполна възрожденска сграда от [[Кольо Фичето]].<ref>[http://pravoslavieto.com/manastiri/preobrazhenski/index.htm pravoslavieto.com]</ref> Заради участието си във [[Велчова завера|Велчовата завера]] от 1834 – 1835 г. майсторът е обесен от турците и с довършването на църквата, което става през същата [[1837|1835]] г., се заемат Уста [[Кольо Фичето]] и уста Иван Бърната. Интериорът и външните стени на храма са украсени със стенописи в периода 1849 – 1851 г. от големия български художник [[Захарий Зограф]] от [[Самоков]]. Строителството в Преображенския манастир продължава активно до [[1863]] г., когато под ръководство на Кольо Фичето се издигат цялото югоизточно крило с малката гостна и големия вход (1857 г.), камбанарията с часовника (1861 г.) и малката църква „Благовещение“ (1863 г.). Заедно с някои постройки, градени след [[Освобождението]], Преображенският манастир добива познатия си днес вид.