Християнство: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 148:
=== Спасението ===
[[Файл:Bloch-SermonOnTheMount.jpg|мини|300п|Исус Христос проповядва спасение ([[проповед на планината]])]]
Повечето [[християнин|християни]] вярват, че [[спасение]]то от [[грях|греха]] и [[смърт]]та е достъпно чрез [[вяра]] в [[Исус Христос]] поради Неговата изкупителна жертва на кръста, където Той е „платил“ за нашите грехове. [[Стар завет|Старозаветната]] служба в [[светилище]]то е била [[символ]] на [[изкупление]]то за [[човечеството]], осъществено чрез саможертвата на Господ [[Исус]]. Както агнета без недостатък са били принасяни поради греха на човеците, така Исус се е пожертвал за хората, макар че самият Той е бил без грях. След възкресението си [[Исус|Христос]] застава „отдясно на Бога“ и извършва т.нар. [[посредническа служба]]. Както свещениците в [[Стар завет|старозаветното]] [[светилище]] са принасяли благоуханен [[тамян]] на Бог, така сега Исус изпълнява застъпническа служба за хората и представя техните [[молитва|молитви]] пред [[Бог Отец|Отец]].
 
[[Исус]] е наречен в библейската книга „Евреи“ вторият [[Адам]]. Както [[Адам]] съгреши и грехът навлиза на земята, така Исус е бил единственият човек без [[грях]], Който е можел да спаси [[човечество]]то чрез изкупителната [[жертва]]. Библията казва, че заплатата на греха е смърт и вместо човекът да понесе вечната [[смърт]], сам Бог умря за него.
Ред 165:
Съществуват разнообразни гледни точки по въпросите на [[сотериология]]та сред основните групи християнски [[Християнска деноминация|деноминации]] – едновременно между римокатолиците и протестантите и от друга страна в самото протестантство. От значение е да се отбележи дебатът между Калвинисти и [[Арминианизъм|Арминианисти]], при който се коментират дефиниции за греховност, предопределеност, и изкупление, но най-вече за оправдание.
 
За пълното разбиране на спасението есе смята за небходимо да се изследва връзката между Божията благодат и човешката воля.
 
Като част от спасението ролята на Божията [[благодат]], която действа в човешкия живот, и собствената воля и избор се разбират по различен начин от различните верски общности. Католицизмът и източното православие учат на необходимостта от взаимно сътрудничество между свободната воля на човека и благодатта на Бога. Реформаторът Жан Калвин, който е вярвал в [[предопределеност]]та, е говорил, че спасението не зависи толкова от собствения избор, колкото от предварително заложения план за живота на една личност. Протестантските църкви, следващи логиката на [[Арминианизъм|Арминианизма]] смятат, че Божията [[благодат]] е единственият начин за спасение. Те смятат, че човешката воля се ограничава до решението за приемане или отхвърляне на спасението. Според [[Арминианизъм|Арминианизма]] спасението може да бъде загубено, ако липсва трайна вяра.
Ред 179:
|- style="background:#ededed;"
| '''Човешка воля'''
| [[Пълна предопределеност]] постоянно, без свободна воля поради божествен суверенитет.
| [[Пълна предопределеност]] без свободна воля до духовно възстановяване
| Греховността не е по-силна от свободната воля
Ред 194:
|- style="background:#f7f7f7;"
| '''Обръщане към вярата'''
| Напълно зависи от Бог и се извършва чрез вътрешния повик на СвятияСветия Дух; не е възможно да се противостои
| Напълно зависи от Бог чрез средстава на благодатта; възможно е да се противостои
| Синергийно, възможно е да се противостои поради всеобщата благодат на свободната воля