Православна църква: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 18:
След падането на православните държави и Константинопол под турско владичество, в действие остава византийското църковно, гражданско и обичайно право, но оттогава Вселенският патриарх става духовен глава на целия православен „милет“, което води до ново обединение на Вселенската църква. Султански [[Берат (султан)|берат]] от 1454 г. закрепява неприкосновеността на Източната църква, гарантирайки на Вселенския патриарх в Константинопол неприкосновеност на личността, данъчна необлагаемост, свобода на разпространение и обезпечение на православното учение. Светият синод продължава да носи отговорност по всички отнасящи се до догмата въпроси. Патриаршеските съдилища получават правото да отсъждат по църковни и светски дела, засягащи християните. Източноправославните християни и патриаршии, доколкото още съществуват, запазват своята [[литургия]], но се намират под юрисдикцията на Цариград, което не винаги е било във византийско време.
Около [[1416]] г. [[Велико Търново|Търновската]] патриаршия е била вече подчинена на Цариградската патриаршия. През [[1766]] г. е била ликвидирана и самостоятелността на [[Печка патриаршия|Печката патриаршия]], а през [[1767]] г. и на [[Охридска архиепископия (патриаршия)|Охридската архиепископия]]. През [[19 век]] поробените народи водят борби за автокефалност. Например едва през [[1870]] г. с [[Ферман за Българската екзархия|ферман]] на [[султан]] [[Абдул Азис]] е основана Българската църковна екзархия като полузависима от Вселенската патриаршия в Цариград. През [[1945]] г. Вселенската патриаршия признава „[[Българска православна църква|Св. Православна Автокефална Българска Църква]]“. Възстановената през [[1953]] г. Българска патриаршия е била веднага призната от Антиохийската, [[Грузинска православна църква|Грузинската]], Руската, [[Румъния|Румънската]], [[Чехословакия|Чехословашката]] и [[Полша|Полската]] православни църкви, а от Вселенската патриаршия едва през [[1961]] г. Македонската православна църква, провъзгласила се за автокефална през [[1957]] г., не е призната от никоя автокефална
== Патриаршии и автокефални църкви ==
Ред 101:
''Забелележка: автономността на Японската православна църква и на Китайската православна църква не е призната от [[Цариградска патриаршия|Константинополската патриаршия]], и автономността на Латвийската праовславна църква и на Естонската православна църква не е призната от [[Руска православна църква|Руската православна църква]]. Охридската православна църква е призната само от [[Сръбска православна църква|Сръбската]].''
== Непризнати православни църкви ==
| |||