Реформи на Ататюрк: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- и и + и ) |
м интервал след запетая |
||
Ред 116:
Една от тях е Незихе Мухитин (Nezihe Muhittin), която през юни 1923 г. основава първата женска партия, но тя не е узаконена, защото републиката все още не е провъзгласена официално.
След дълга битка жените получават избирателни права в общинските избори през април 1930 г. и всяка жена може да гласува и да бъде избирана на местно ниво.<ref name="tempo">''Türkiye'nin 75 yılı'', Tempo Yayıncılık, İstanbul, 1998, p.48,59, 250</ref> Нужни са още четири години, за да получат пълни избирателни права и това е доста по-рано от други страни. Реформите в турския граждански кодекс, включващи избирателни права за жените, са наречени „пробив не само в рамките на ислямския, но и на западния свят“<ref>Necla Arat in Marvine Howe's ''Turkey today'', page 18.</ref>
На общите избори през 1935 г. в парламента са избрани 18 жени депутатки, докато по същото време жените в редица европейски страни все още нямат избирателни права (в България жените гласуват за първи път през 1938, а в Гърция едва през 1952 г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.grreporter.info/Grckite_zheni_posledni_poluchavat_izbiratelni_prava_na_Balkanite/15570 | заглавие=Гръцките жени последни получават избирателни права на Балканите |достъп_дата = 22 април 2016|дата= 27 май 2014}}</ref>)
| |||