Разлика между версии на „Едуард V“

редакция без резюме
м (Добавяне на Категория:Убити деца, ползвайки HotCat)
| изображение за личността=Wenceslas Hollar - Edward V.jpg
| описание на изображението=
| управление=[[18 април]] [[1483]] – [[25 юни]] [[1483]]
| коронация=
| обкръжение=
 
[[Файл:princes.jpg|мини|200px|''Принцовете Едуард и Ричард в Лондонската кула, 1483'' от сър [[Джон Миле|Джон Еверет Миле]]]]
'''Едуард V''' ([[4 ноември]] [[1470]] - – [[1483]]?) е [[крал на Англия]] от [[9 април]] [[1483]] година до свалянето му от власт два месеца по-късно. Той е най-възрастният син на [[Едуард IV (Англия)|Едуард IV]] и Елизабет Уудвил. Възкачва се на трона след смъртта на баща си през април [[1483]] г. Управлението му трае само 2 месеца и е силно доминирано от неговия чичо Ричард, херцог на Глостър, който го детронира и наследява като [[Ричард III (Англия)|Ричард III]]. Едуард, заедно с по-малкия си брат, Ричард Шрузбъри, първи херцог на Йорк, е изпратен в Лондонската кула под предлог собствената им безопасност. Двамата принцове никога повече не са видени живи. Счита се, че най-вероятно Ричард III е поръчал убийството им, макар да не е доказано, че той е отговорен за смъртта им.
 
Заедно с [[Едуард VIII]] и [[Джейн Грей|Лейди Джейн Грей]], Едуард V е сред тримата британски монарси след [[1066]], които не са короновани.
== Управление ==
Едуард IV основава Съвет на Уелс и граничните територии на Уелс с Англия (регионална административна институция), като изпраща там сина си Едуард като номинален президент. Точно там, в замъка Лудлоу се намира принцът, когато идва вестта за внезапната смърт на баща му.
 
Едуад наследява трона на [[9 април]] [[1483]], когато е 12-годишен. Братът на баща му, [[Ричард III (Англия)|Ричард III]], херцог на Глостър е определен за регент на двамата си племенници, Едуард V и Ричард Шрузбъри, първи херцог на Йорк. Той пресреща Едуард и неговия антураж на връщане от Уелс и ескортира принцовете до [[Лондон]]. След по-малко от три месеца Ричард се качва на трона. На [[25 юни]] Парламентът обявява за незаконни неговите племенници, след като църковният служител Ралф Шау свидетелства, че Едуард IV е сключил брачен договор с Лейди Елеанор Бътлър, преди да се ожени за Елизабет Уудвил, което прави бракът с Елизабет фактически невалиден. Другите братя на Ричард (Едмънд и Джордж, херцогът на Кларънс) са починали преди Едуард, така че Ричард е този, който следва да наследи трона.
 
Едуард V е по-малък брат на:
* Елизабет Йорк ([[11 февруари]] [[1466]] – [[11 февруари]] [[1503]]), съпруга на крал [[Хенри VII (Англия)|Хенри VII]] и майка на крал [[Хенри VIII]]
* Мери Йорк, ([[11 август]] [[1467]] - – [[23 май]] [[1482]]), от [[1480]] обявена за дама от [[Орден на жартиера|Орденът на жартиерата]]
* Сесили Йорк, ([[20 март]] [[1469]] - – [[24 август]] [[1507]]), от [[1480]] обявена за дама от [[Орден на жартиера|Орденът на жартиерата]], омъжена два пъти, първият път за Джон Уелес, вуйчо на [[Хенри VII (Англия)|Хенри VII]]
 
Едуард V е по-голям брат на:
* Маргарет Плантагенет, ([[10 април]] - – [[11 декември]] [[1472]]), починала на 8 месеца, погребана в [[Уестминстърско абатство|Уестминстърското абатство]]
* Ричард Шрузбъри, 1-ви херцог на Йорк ([[17 август]] [[1473]] – [[1483]]?), затворен заедно с Едуард V в Лондонската кула
* Ан Йорк ([[2 ноември]] [[1475]] - – [[23 ноември]] [[1511]]), омъжена за Томас Хауърд, 2-ри граф на Съри
* Джордж Плантагенет (март [[1477]] - – март [[1479]]), обявен за херцог на Бедфорд скоро след раждането си, починал две години по-късно, вероятно от [[чума]]
* Катрин Йорк ([[14 август]] [[1479]] - – [[15 ноември]] [[1527]]), омъжена за Уилям Кортни, 1-ви граф на Девън
* Бриджет Йорк ([[10 ноември]] [[1480]] - – [[1517]]), родителите са решили, че тя трябва да се посвети на църквата; през [[1487]] става монахиня в манастира в [[Дартфорд]]
 
== Предшественици ==