Уикипедия

Порфирий Успенски: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
A.to.boy (беседа | приноси)
128 редакции
м →‎Сбирката на Порфирий Успенски: Добавен е минея на Василий Софиянин
Етикет: Визуален редактор с уикитекст
A.to.boy (беседа | приноси)
128 редакции
м →‎Сбирката на Порфирий Успенски: Добавен октоиха на поп Манасие
Етикет: Визуален редактор с уикитекст
Ред 23:
4. Откъслек от 1 л. [[Четвероевангелие|Четвероевангелие]], писано през 1322 г. в Търново на пергамент по нареждане на цар [[Георги II Тертер|Георги II Тертер]]. Порфирий е написал с молив на първи лист: „6830 года. Болг. царя Георгия (Хиландар)“ (6830 - 5508 = 1322 г.). Както свидетелства бележката, листът е взет от Хилендарския манастир. Петербургската част е за първи описана и издадена през 1866 г. от И. И. Срезневски <ref>{{Цитат книга|last=Срезневский|first=Измаил И.|title=Древние славянские памятники юсового письма|year=1868|month=|publisher=|location=Санкт-Петербург|isbn=|pages=124 – 125, 350 –351}}</ref>. При постъпването в библиотеката е описан отново<ref>{{Цитат книга|title=Отчет Императорской публичной библиотеки за 1883 г.|year=1885|month=|publisher=|location=Санкт-Петербург|isbn=|pages=53}}</ref>. Съвременно описание на фрагмента е направено през 1953 г. от Е. Е. Гранстрем<ref>{{Цитат книга|last=Гранстрем|first=Е. Э.|title=Описание русских и славянских пергаменных рукописей. Рукописи русские, болгарские, молдовлахийские, сербские|year=1953|month=|publisher=Государственная Публичная библиотека им. М. Е. Салтыкова-Щедрина|location=Ленинград|isbn=|pages=82 – 83}}</ref>. Сега Петербургската част се пази в библиотеката под сигнатура F.п.I.84. Останалата част на ръкописа е в библиотеката на [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]]<ref>{{Цитат книга|last=Иванов|first=Йордан|title=Български старини из Македония|year=1931|month=|publisher=Държавна печатница|location=София|isbn=|pages=264 – 266}}</ref> <ref>{{Цитат книга|last=Богдановић|first=Димитрије|title=Каталог ћирилских рукописа манастира Хиландара|volume=1. Каталог 2. Палеографски албум|year=1978|month=|publisher=Народна библиотека Србије|location=Београд|isbn=|pages=}}</ref>.
 
5. Лист от служебенСлужебен [[Миней|миней]] за месец септември, писан през 1642 г. в [[Етрополски манастир|Етрополския манастир „Св. Троица“ (Варовитец)]] от Василий Софиянец (Софиянин). Листът е откъснат от Успенски от зографски ръкопис и сега се пази в неговата сбирка под сигнатура Q.п.I.622<ref>{{Цитат книга|last=Бычков|first=И.А.|title=Краткий обзор собрания рукописей, принадлежавших преосв. епископу Порфирию, а ныне хранящихся в Императорской публичной библиотеке|year=1885|month=|publisher=|location=Санкт-Петербург|isbn=|pages=61}}</ref>. Зографската част съдържа 140 л. хартия. Ръкописът е добре запазен, липсват само 2 листа от 1-а и 3 от 18-а тетрада. Писмото е изискан полуустав от етрополски тип. Ръкописът е богато украсен със заставки и инициали в балкански стил, флорални, маргинални орнаменти и множество богато разработени растително-геометрични инициали. Миниатюрата на л. 1а – св. Георги и змей в медалион – насочва към извода, че ръкописът е писан специално за Зографския манастир. На л. 1а има бележка на писача Василий Софиянец с неговото име, място на написване и дата: сы минеи исписа(х) василиа софиани(н) въ место ꙗтропол оу монастырь рекоми трѡица. и пренесе(х) въ ст҃оую горꙋ. въ монастырь зѡграф и приложи(х) оу цр(к)ва въ даръ ст҃го м(ч)ника геѡргіа ҂зр҃н [7150 - 5508 = 1642 г.]. В Зографската библиотека сега се съхранява под № 73<ref>{{Cite journal|last=Ильинский|first=Г. А.|date=1908|title=Рукописи Зографского монастыря на Афоне|url=|journal=Известия русского археологического института в Константинополе|volume=XIII|pages=268,№ 93}}</ref> <ref>{{Цитат книга|last=Куев|first=Куйо|title=Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете|edition=2|year=1986|month=|publisher=Наука и изкуство|location=София|isbn=|pages=75}}</ref> <ref>{{Цитат книга|last=Райков|first=Божидар|last2=Кодов|first2=Христо|last3=Кожухаров|first3=Стефан|last4=Миклас|first4=Хайнц|title=Каталог на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир в Света гора|year=1994|month=|publisher=CIBAL|location=София|isbn=|pages=53 – 54, № 73}}</ref>.
 
6. Лист от [[Октоих|Октоих]], писан на хартия през 1644 г. от поп Манасие. Този лист сега е в сбирката на Порфирий Успенски (F.I.616) и съдържа част от антифоните. Успенски взема листа от зографски ръкопис, който сега съдържа 252 л., писан със средногорски полуустав. Липсват два листа в началото и 18 листа между 23 и 26 тетрада. На л. 2а има красива заставка в балкански стил от преплетени кръгове, оцветена в жълто, синьо и червено. Бележката на писача е на л. 252а. В Зографската библиотека сега се съхранява под № 100<ref>{{Cite journal|last=Ильинский|first=Г. А.|date=1908|title=Рукописи Зографского монастыря на Афоне|url=|journal=Известия русского археологического института в Константинополе|volume=XIII|pages=264,№ 65}}</ref> <ref>{{Цитат книга|last=Райков|first=Божидар|last2=Кодов|first2=Христо|last3=Кожухаров|first3=Стефан|last4=Миклас|first4=Хайнц|title=Каталог на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир в Света гора|year=1994|month=|publisher=CIBAL|location=София|isbn=|pages=63, № 100}}</ref>.

7. Лист от [[Псалми (книга)|Псалтир]] от 1669 г., хартия, писан от [[Аврам Димитриевич|Аврам Димитриевич]] в с. Сушица (сега град [[Карлово|Карлово]]), както свидетелства приписката на книжовника на л. 154б. Този откъслек сега се пази в сбирката на епископ Порфирий в Руската национална библиотека под сигнатура F,I,585<ref>{{Цитат книга|title=Отчет Императорской публичной библиотеки за 1883 г.|year=1885|month=|publisher=|location=Санкт-Петербург|isbn=|pages=57 – 58}}</ref> . В [[Зографски манастир|Зографския манастир]] се съхраняват 155 листа от ръкописа. Те са написани с красиво [[Калиграфия|калиграфско писмо]] и изящна украса: на л. 2а – богата плетенична заставка с изображение на цар [[Давид|Давид]]; на л.1а — заставка в бал­кански стил; на л. 144а — малка заставка с изображение на човешка глава. Срещат се геометрично-растителни [[Инициал|инициали]], също така плетенични, зооморфни и антропоморфни. На л. 154б, под бележката на Аврам Димитриевич, е поместена приписка за донасянето на ръкописа от настоятеля Мелетий от [[Знеполе|Знеполе]]. Зографската част от ръкописа е описвана многократно <ref>{{Cite journal|last=Ильинский|first=Г. А.|date=1908|title=Рукописи Зографского монастыря на Афоне|url=|journal=Известия русского археологического института в Константинополе|volume=XIII|pages=264,№ 59}}</ref>. <ref>{{Цитат книга|last=Иванов|first=Йордан|title=Български старини из Македония|edition=2 изд.|year=1931|month=|publisher=Държавна печатница|location=София|isbn=|pages=254}}</ref> <ref>Кодов, Христо, Божидар Райков, Стефан Кожухаров. Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир в Света гора. София, Свят, 1985, № 10.</ref> <ref>{{Цитат книга|last=Райков|first=Божидар|last2=Кодов|first2=Христо|last3=Кожухаров|first3=Стефан|last4=Миклас|first4=Хайнц|title=Каталог на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир в Света гора|year=1994|month=|publisher=CIBAL|location=София|isbn=|pages=55, № 79}}</ref>.
 
== Трудове ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Порфирий_Успенски“.