Разлика между версии на „Християнство“

редакция без резюме
С времето християнството привлича и по-образовани последователи, които от средата на 2 век започват да пишат богословски и апологетични текстове, защитаващи тяхната религия. Сред тези първи теолози са Игнатий Богоносец, [[Поликарп Смирненски]], [[Юстин Философ]], [[Ириней Лионски]], [[Тертулиан]], [[Климент Александрийски]] и [[Ориген]], някои от които по-късно са обявени за [[отци на Църквата]].
 
След издаването на Медиоланския декрет император Константин полага усилия за уеднаквяване на християнските учения, които са вече широкоприети в Империята. През 325 година е проведен [[Първи Никейски събор|Първият Никейски събор]], който осъжда [[арианство]]то и утвържадава [[Никео-цариградски символ на вярата|Никео-цариградския символ на вярата]]. Никейският събор е последван от поредица други [[вселенски събор]]и, който утвърждават формално основни елементи на теологичната доктрина, най-вече свързани с проблемите на [[христология]]та,{{hrf|McManners|1990|37}} което довежда до отделянето от православната църква на групи, несъгласни с мнението на мнозинството. На [[Ефески събор|Ефеския събор]] от 431 година се обособява [[несторианство]]то, а на [[Халкедонски събор|Халкедонския събор]] от 451 година – [[монофизитство]]то, към което остават лоялни по-голямата част от патриаршиитепатриарсите на [[Александрия]], [[Йерусалим]] и Антиохия.
 
Християнството става официална религия на Римската империя през 386 година - при император Теодосий Втори.
 
=== Средновековие (5 – 15 в.) ===
 
Други реформатори като [[Цвингли]], [[Жан Калвин|Калвин]], Нокс и Арминий също подлагат на критика римокатолическото учение.
 
През 16 век се появява Инквизицията - преследване и избиване на несъгласните с религията жители на Западна Европа, Южна и Северна Америка.
 
=== Християнството по време на Ренесанса ===
== Разпространение ==
[[Файл:Christianity percentage by country (2008).png|мини|400п|Процент на християни по страни]]
Християнството е започнало като еврейска секта в средата на първи век. Неговите корени се намират в региона на [[Близкия изток]] – съвременните територии на Израел и Палестина. То бързо се разпространило към Сирия, Месопотамия, Мала Азия и Египет. Християнството се разрастнало по последователи и влияние само за няколко десетилетия и в края на четвърти век се превърнало в официална църква на [[римска империя|Римската империя]], като изместило другите форми на религиозни практики под управлението на Рим. По време на [[Средновековие]]то по-голямата част то Европа също приела християнството чрез принудено, нежелано от голяма част от жителите кръщение. След Ерата на откритията християнството се разпространило чрез мисионска работа и колонизациите към [[Северна Америка]], [[Южна Америка]], [[Австралия]], [[Африка]] и останалата част на света.
 
В света трите най-големи видове църкви са [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]], [[Православна църква|Източната православна църква]] и различните деноминации на [[Протестантизъм|Протестантизма]].
 
В началото на 21 век християнството има приблизително 2.2 милиарда последователи. ХристиянствотоХристияните представляваса една трета от световното население и е най-голямата световна [[религия]].<ref>[http://hristianche.ucoz.com/etika/1.pdf Християнска етика. Иисус Христос – живот и дело]</ref> От всички християни 37,5% живеят в [[Северна Америка]] и [[Южна Америка]], 25,7% живеят в [[Европа]], 22,5% в [[Африка]], 13,1% в [[Азия]], 1,2% в [[Океания]] и 0,9% в [[Близкия изток]]. Християнството нараства бързо в [[Азия]] – особено в [[Китай]] и [[Южна Корея]]. То е изиграло в съществена роля в оформянето на т.нар. Западна цивилизация.
 
== Верски учения ==
„Халкидонската изповед“ възниква в [[Халкидон]] (днешна [[Турция]]) през [[451]] (и не се приема от [[ориенталските православни църкви]], наречени до-халкидонски). В нея се говори за две природи на Христос – божествена и човешка. И двете природи са съчетани в една личност.
 
В западната църква Атанасиевата изповед има същия авторитет като никейската и халкидонската: „Покланяме се на един Бог в Триединство и Триединство в Единство, като нито сливаме лицата, нитоне разделяме естеството“.
 
Вижте [[Символ на вярата]] - едно от християнските твърдения.
 
=== Десетте заповеди ===
 
[[Файл:Christ Carrying the Cross 1580.jpg|мини|195п|Иисус Христос ([[Ел Греко]])]]
Основното убеждение в християнството е вярата в Иисус като Божийвърховно Синбожество и [[Месия]] (Христос). Наименованието „[[Месия]]“ произлиза от еврейската дума מָשִׁיחַ (машия), която означава „помазания“. Гръцкият превод на [[Месия]] е ''Χριστός''<ref>В Септуагинта, което е предхристиянският гръцки превод на еврейските свещени книги, ''χριστός'' означава някой, който е свещенодействено помазан. Сравни със съвременната гръцка дума за „помазан“ ''χρισμένος''. При написването на Новия завет на гръцки ''Χριστός'' е смисловоопределен превод на еврейската дума ''משיח'' (''mašīaḥ''), която е от глагола ''משח'' (''mashákh'') - „помазвам“. В този смисъл, българският смисловоопределен превод би бил „Помазаният“ или „Помазаникът“.</ref> и е първоизточникът на българската дума Христо̀с.
 
Християните вярват, че като [[Месия]] Иисус е създаден от Бог да бъде спасител на човечеството. Поради това християните смятат, че с първото идване на Христос се изпълняват [[Месиански пророчества|месианските пророчества]] от [[Стар завет|Стария завет]]. Християнското схващане за [[Месия]] се различава значително от съвременното такова в [[юдаизъм|юдаизма]]. Основното християнско убеждение е, че чрез вярата и приемането на смъртта и възкресението на Иисус грешните хора могат да бъдат помирени с Бог. На тях е предложено спасение и обещание за вечен живот.
Макар че в първите години на християнската история е имало много диспути върху същността на Иисус, християните като цяло вярват, че Иисус е Бог в плът – едновременно „истински Бог и истински човек“ (напълно божествен и напълно човек). Иисус става напълно човек във всяко отношение. Той преминава през болките и изкушенията на смъртен човек, но не съгрешава. Бидейки напълно Бог, Той побеждава смъртта и се връща към живота при [[възкресение]]то. Според [[Библия]]та, след като Исус е бил възкресен от мъртвите, Той се е понесъл към небето, където е седнал отдясно на Бога и ще се завърне окончателно, за да изпълни останалата част от месианските пророчества – възкресението на мъртвите, последния съд и установяването на Божието царство.
 
Според [[Евангелие|Евангелията]] на [[Матей (евангелист)|Матей]] и [[Лука (апостол)|Лука]] Иисус е бил заченат от [[Свети Дух|Светия Дух]] и се е родил във Витлеем от девицата [[Богородица|Мария]]. За детството на Исус се споменава малко в [[канон (религия)|каноничните]] [[Евангелие|евангелия]] ([[Матей (евангелист)|Матей]], [[Марко (евангелист)|Марко]], [[Лука (апостол)|Лука]] и [[Йоан (евангелист)|Йоан]]). В тях е описана най-вече неговата зряла възраст и особено последната седмица преди смъртта Муму (наречена [[Страстна седмица]]). Библейското повествование на Исусовото служене сред хората започва с [[кръщение]]то му от [[Йоан Кръстител]] и изброява чудеса, които върши: на сватбата в Кана Галилейска превръща водата във вино, изгонва бесове от обсебени и изцелява болни. Наред с описанието на извършените от Него множество дела се привеждат и Неговите поучения (напр. [[проповед на планината]]); разказва се и за избирането на дванадесетте апостоли.
 
=== [[Света Троица|Триединството]] ===
[[Света Троица|Триединството]] е понятие, което се отнася за учението, че съществува един Бог, включващ в Себе Сиот три отделно, вечно съществуващи личности („[[ипостас]]и“)части: [[Бог Отец|Отец]], [[Исус|СинаСин]] (въплътен в [[Исус|Исус Христос]]) и [[Свети Дух|СвятияСвети Духдух.]]. Заедно тези три личности понякога биват наричани [[Божество]]то.
 
Триединството е съществена доктрина на масовото християнство. „[[Бог Отец|Отец]], [[Исус|Синът]] и [[Свети Дух|СвятиятСветият Дух]]“ представят едновременно [[иманентност]]та и [[трансцендентност]]та на Бога. Вярва се, че Бог е безкраен и че Божието присъствие може да се възприеме чрез действията на Исус Христос и СвятияСветия Дух. Според тази доктрина Бог не може да се раздели в смисъл, че всяка личност представлява една трета от цялото; докато в същото време всяка личност бива считана за напълно Бог. Трите личности са всяка вечни и всесилнибожество.
 
Думата „триас“, от която произлиза „троица“, за първи път се появява в писанията на [[Теофил]] от Антиохия. Той пише за "Триединството на Бог ([[Бог Отец|Отеца]]), Неговото Слово ([[Исус|Сина]]) и Неговата мъдрост ([[Бог Отец|Святия Дух]]). Възможно е понятието да е било използвано и преди това време. След това то се появява в писанията на [[Тертулий]]. През следващия век думата се използва по-често.
Анонимен потребител