Басараб: Разлика между версии

'''Басараб''' или още срещано и '''Басараба''' (рум. ''Basarabilor'') е управляваща [[Влахия]] [[династия]], положила началото на [[Късно Средновековие|късносредновековното]] [[княжество Влахия]], просъществувало на територията на [[историческа област|историческата област]] като самостоятелно формирование от края на [[XIV век]]/началото на [[XV век]] до средата на [[XVII век]], [[де юре]] под османски сюзеренитет, а [[де факто]] почти самостоятелно. Името на династията произлиза от родоначалникaродоначалника ѝ — – [[Басараб I]] (чийто произход не е изяснен от историците и е спорен, като водещата хипотеза е за [[кумани|кумански]] произход).

През XV век династията Басараб се разделя на две съперничещи си клонки – по-старата носи името '''Данещи''' (от основателя ѝ – [[Дан I]]), а по-младата — – '''Дракулещи''' (по името на [[Влад II Дракул]], който е неин родоначалник).

Престолонаследието е в голяма степен хаотично и под въздействието на външнополитически фактори — – изпърво Втората българска държава и Кралство Унгария, а по-сетне — – Османската империя. Властта по правило се предава от баща на син, като се легитимира със санкцията на [[болярски съвет]] (макар и само формално).

В 1592 г. пада монополът на династията върху влашкия престол, след като начело на страната застава [[Александру III Злия]] — – представител на династията [[Мушати]], традиционно държаща властта в [[княжество Молдова]]. В началото на XVII век на няколко пъти влашкият престол е заеман и от представители на друг династичен род — – [[Могила (род)|Могила]], както и от такива на династията [[Крайовеску]], които се смятали за правоприемници на прекъснатата династична линия на Басараба-Данещи. Впоследствие Крайовеску са наследени и заменени от родствените им [[Брънковяну]]. Последният пряк потомък на Басараб I на влашкия престол бил [[Михня III]] (в 1659 г.).