Уикипедия

Нагорнокарабахски конфликт: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 18:
 
== Предистория ==
Нагорни Карабах (по-долу се споменава със съкратеното НК), населен предимно с арменци, в началото на [[ХХ век]] 2 пъти ([[1905]] – [[1907]] и [[1918]] – [[1920]]) става арена на кръвопролитни арменско-азербайджански конфликти (вижте [[История на Нагорни Карабах]]). В хода на тези борби в районът е разделен на две части, които влизат в състава на образуваните със съдействието на англо-турските интеревентиинтервенти, срещу Съветския съюз, за кратко просъществували независими арменска и азерска държави. Впоследствие (през 1920 г.) Червената армия превзема техните територии и тези държави са преобразувани в съветски републики. Нагорни Карабах е обединен (през [[1921]] г.) и по-късно (през 1923 г.) изцяло предаден под властта на [[Азербайджанска ССР|Азербайджанската ССР]], в която е включен като автономна област под името Нагорнокарабахска автономна област. Тъй като преобладаващото население е било от арменски произход, това разпределение на териториите, извършено не по етнически признак, а от стратегически и национално-политически съображения, предизвиква недоволство сред арменците. Чак до средата на 1980-те години ръководството на Арменската ССР предприема различни опити да издейства присъединяването на Нагорни Карабах към Армения, но те остават безуспешни и дори са държани в тайна от [[СССР|съветската власт]].
[[Файл:Karabach-Kaart.jpg|мини|ляво|Карта на Нагорни Карабах]]
 
Нови възможности за осъществяване на тези идеи предоставя политиката за демократизация на съветското общество, водена от [[Михаил Горбачов]] – [[Генерален секретар на ЦК на КПСС|генералния секретар на ЦК на КПСС]] и [[председател на Президиума на Върховния съвет на СССР]]. Още в началото на октомври [[1987]] г. на митинги, проведени в [[Ереван]] – столицата на Арменската ССР, (посветени на [[екология|екологични]] проблеми), прозвучават призиви за приобщаване на Нагорни Карабах към Армения. Те са поети от масите и впоследствие се повтарят в многократни обръщения към съветското ръководство. В края на 1987 – началото на [[1988]] г. в региона се усиливаусилва недоволството на арменското население от икономическото и социалното му положение. Заедно с тези брожения започва подписка за присъединяване на НК към Армения. Тези настроения се подсилват от разпространени съобщения за пренебрежително отношение към арменското население в Азербайджан и многократни провокации от страна на азерите. Ръководствата на Азербайджанската ССР и Компартията на Азербайджан, от своя страна, опитват да потушат проблемите, комбинирайки командно-бюрократични и силови методи, с надеждата да нормализират обстановката.
 
== През съветския период (1987 – 1991) ==
Ред 30:
* Азербайджанските власти използват партийните събрания, за да осъдят „националистическите“ и „екстремистко-сепаратистки“ процеси. На [[11 февруари]] в [[Степанакерт]] пристига многочислена група представители на ръководството на Азербайджан и Компартията на Азербайджан, начело на които е вторият секретар на ЦК КПАз Василий Коновалов. В групата влизат също завеждащият отдела на административните органи на ЦК КПАз (по-рано – първи секретар на Шамхорски райком на КПАз) М. Асадов, заместник-ръководители на републиканската [[КГБ]], [[МВД]], [[прокуратура]]та, Върховния съд и осигуряващите сигурността им служители от органите на реда.
* Нощта на [[12 февруари]]. В Степанакерт протича разширено заседание на бюрото на областния комитет на партията с пристигналите от [[Баку]] ръководители. На срещата се взима решение за бъдат осъдени процесите, набиращи сила в региона, да се проведат срещи с партийно-стопанските колективи в град Степанакерт и във всички районни центрове на Нагорни Карабах, а след това на ниво автономна област, с цел да се противопостави на растящото народно недоволство цялата мощ на партийно-административния апарат.
* [[12 февруари]]. В актовата зала на градския комитет на КПАз на Степанакерт се провежда партийно събрание с участието на представители на ЦК на партията от Баку, местни партийни функционери, директори на предприятия, ръководители на държавни учреждения, профкомитети членове на компартията. Събранието се води от Василий Коновалов, първия секретар на областния комитет на КПАз Борис Кеворков, първия секретар на бюрото на градския комитет на КПАз Завен Мовсесян. Мовсесян и Кеворков, изказвайки се в началото на събранието, заявяват, че зад събитията в Карабах стоят „екстремисти“ и „сепаратисти“, които няма шанс да поведат след себе си народа. Василий Коновалов, продължавайки тази мисъл, заявява, че организаторите са известни и ще бъдат изолирани от обществото, че сепаратизъмътсепаратизмът трябва да бъде осъден, а Карабах – да остане неделима част от Азербайджанската ССР.
 
Първоначално събранието върви по сценарий, подготвен предварително, включващ поредица изказвания за „нерушимото братство между арменския и азерския народ“, опитвайки се да принизят проблема с критика към обикновени стопански недостатъци. След известно време на трибуната се качва Максим Мирзоян, който подлага на рязка критика Борис Кеворков за безразличието и пренебрежението на националната специфика на Карабах, „азербайджанизацията“ и провеждането на демографска политика, способстваща за понижаване на числеността на арменското население в региона. Изказването му води до това, че събранието излиза от контрола на партийните функционери и членовете на президиума напускат залата. Известието за провала на събранието достига до [[Аскеран]] и районният партиен актив сащосъщо поема не по начертания сценарий. Опитът да се изпрати местнияместният партиен актив в [[Гадрут]]ския район преминава в стихиен митинг. Плановете на азербайджанското ръководство да овладее ситуацията се оказват провалени. Партийните ръководители на Карабах не само не осъждат „екстремизма“, но и активно го поддържат.
 
* [[13 февруари]]. В Степанакерт се провежда първият митинг, на който са издигнати искания за присъединяването на Нагорнокарабахската автономна област (НКАО) към Армения. Разрешение за провеждане на митинга е дадено от градския комитет, с определение на целта му като „искане за присъединение на НКАО към Армения“. М. Асадов безуспешно се опитва да попречи на провеждането на митинга. На него се приписват следните 2 заплашителни обръщения към местното ръководство на Нагорни Карабах: „''Ние ще превърнем Нагорни Карабах в арменско гробище''“ и „''100 хил. азербайджанци са готови по всяко време да нахлуят в Нагорни Карабах и да започнат битка''“.<ref name="sgg"/><ref name="vasilevskiy">[http://sumgait.info/press/zhurnal-avrora/avrora-october-1988.htm А. Василевски. „Туча в горах“ – „Аврора“, 1988, № 10.]</ref>. В това време, както твърдят участници в събитията, изпълнителната власт на автономната област се опитва да наложи контрол над взривоопасната ситуация. Ръководството създава към себе си „Съвет на директорите“, в който влизат ръководителите на главните крупни предприятия в района и отделни активисти. Съветът приема решение да проведе сесии на градските и районните съвети, след което да проведе сесия на областния съвет на народните депутати.<ref name="beglaryan2">[http://www.nkr.am/rus/news/febr20.htm Ашот Бегларян, „Перелом“. 12 февруари 1988 г. – отправна точка в съвременния етап от развитието на Карабахското движение]</ref>
* [[14 февруари]]. Азербайджанското партийно ръководство опитва да отправи обръщение към населението на НКАО чрез статия в областния вестник „Советский Карабах“, в която протичащите събития се определят като „екстремистки и сепаратистки“, инспирирани от арменски националисти. В резултат на намесата на Съвета на директорите обръщението така и не е публикувано.<ref name="beglaryan2"/>
* [[20 февруари]]. Провежда се извъредна сесия на Съвета на народните депутати на НКАО, която се обръща към върховните съвети на Арменската ССР, Азербайджанската ССР и СССР с молба да обмислят и да решат в положителен смисъл въпроса с предаването на Нагорни Карабах от Азербайджан към Арменската ССР.
Ред 41:
=== Първи стълкновения ===
{{Основна|Сумгаитски погром}}
* [[22 февруари]]. В арменския населен пункт [[Аскеран]] произтича стълкновение с използване на огнестрелно оръжие между групи азербайджанци от гр. [[Агдам]], запътили се към Степанакерт „за въвеждане на порядък“, и местното население. Загиват 2-ма азери, като единият от тях е убит от [[милиция|милиционер]] – негов сънародник. Избегнати са по-големи кръвопролития.<ref name="askeran">[http://www.memo.ru/hr/hotpoints/karabah/getashen/chapter1.htm Хронология на конфликта].</ref> По същото време в Ереван протича демонстрация. Броят на демонстрантите в края на деня достига 45 – 50 хил. души. В ефира на централното съветско новинарско телевизионно предаване „Время“ е излъчена новина за действията на областния съвет на НКАО, в която се казва, че решенията на съвета са инспирирани от екстремисти и националистически настроени лица. Това усилва негодуванието на арменската общност.
* [[26 февруари]]. В Ереван се провежда митинг, в който участват почти 1 млн. души. В същия ден започват първите митинги в гр. [[Сумгаит]].
* [[27 февруари]]. По телевизията прави обръщение намиращият се по онова време в [[Баку]] заместник главен [[прокурор]] на [[СССР]] А. Ф. Катусев, който съобщава за гибелта на 2-тамата азери в сблъсъка до Аскеран от [[22 февруари]].
* [[27 февруари|27]] – [[29 февруари]]. Избухва [[Сумгаитски погром|погромът]] в гр. [[Сумгаит]] – първият масов взрив на етническо насилие в новата съветска история.<ref name="waal10">Том де Ваал, автор на книги за историята на карабахския конфликт, казва, че „''[http://news.bbc.co.uk/hi/russian/in_depth/newsid_4651000/4651717.stm СССР в мирно време никога не е преживявал това, което се случва в Сумгаит].''“</ref> По официални данни на Главната прокуратура на СССР в тези събития загиват 26 арменци и 6 азери<ref>Публикувано във [[вестник]] „Известия“, на [[3 март]] 1988 година</ref>. Арменски източници говорят за по-малък брой жертви.<ref name="sumgait">[http://sumgait.info/sumgait/sumgayit-list-victims.htm Непълен списък с жертвите в Сумгаит]</ref> Стотици граждани са ранени, мнозина стават жертви на насилие и издевателства, хиляди стават бежанци.
 
Своевременно разследване на причините и обстоятелствата за погрома, установяване на виновниците и наказване на преките участници в насилието, както и преследване на провокаторите не се случва. Това бързо води до ескалация на конфликта.
 
* Пролет- – есен на 1988 г. Постановление на Президиума на Върховния съвет на СССР, Съвета на министрите на СССР и ЦК на КПСС, прието през март същата година по повод междунационалния конфликт в Нагорнокарабахската автономна област. То не води до стабилизация на положението. Най-радикално настроените представители на страните в конфликта отхвърлят всякакви компромисни предложения. Мнозинството членове на областния съвет на депутатите и областния комитет на партията продължават да искат предаването на НКАО от Азербайджан на Армения, за което са оформени решения в съответствие с решенията на сесията на областния съвет и пленума на областния комитет на партията, които са огласени от [[Хенрих Погосян]].
 
В НКАО (особено в Степанакерт) е разгърната масова идеологическа обработка на населението: ежедневни многолюдни шествия, митинги, събрания в трудови колективи, организации, училища. Създадена е неформалната организация Комитет „[[Крунк]],“ който е оглавен от директора на Степанакерския комбинат за строителни материали [[Аркадий Манучаров]]. Неговите обявени цели са изучаване на историята на Нагорни Карабах, неговата връзка с Армения, възстановяване на паметници и старини. На дело обаче функциите на комитета са организирането на масови протести. С Указ на Върховния съвет на АзССР комитетът е разпуснат, но той продължава да функционира неофициално.
 
В Армения се разраства движение за подкрепа на арменското население в НКАО. В Ереван е създаден комитет „Карабах“, лидерите на който призовават към усилен натиска на държавните органи с цел предаването на НКАО на Армения. Едновременно в Азербайджан продължават призивите към „решително въвеждане на порядък“ в НКАО. ОбщественнотоОбщественото напрежение и националната вражда между азери и арменци ескалира с всеки изминал ден. През лятото и есента зачестяват случаите на насилие в НКАО, нараства потокът бежанци и в двете посоки.
 
* В НКАО са изпратени представители на централната власт и държавните органи на СССР. Някои от проблемите, натрупвани през годините, стават достояние на обществото. ЦК КПСС и Съветът на министрите на СССР за кратък срок приемат с постановление „Програма от мерки по ускоряването на социално-икономическото развитие на Нагорнокарабахската автономна област на Азербайджанската ССР в периода 1988 – 1995 г.“
* Май. По инициатива на Шушинския райком на КПАз започва депортация на арменското население от гр. [[Шуши]].
* [[14 юни]]. Върховният съвет на Армения дава съгласие за включването на Нагорнокарабахската автономна област в състава на Арменската ССР.
* [[17 юни]]. Върховният съвет на Азербайджан приема решение, че Нагорни Карабах трябва да остане в състава на републиката: „В отговор на обръщението на Върховния Съветсъвет на Армения Върховният съвет на Азербайджанската ССР, изхождайки от интересите за съхраняването на сложното национално-територилнотериториално устройство на страната, установено от Конституцията на СССР, ръководейки се от принципите на интернационализма, интересите на азербайджанския и арменския народи, други нации и народности в републиката, счита предаването на НКАО от Азербайджанската ССР в състава на Арменската ССР за невъзможо“<ref>Сесия на Върховния съвет на съюзните републики: Азербайджанска ССР. Вестник „Известия“, [[19 юни]] [[1988]] г.</ref>.
* Юли 1988 г. В Армения се провеждат многодневни срещи с колективи на предприятия, организации, учебни заведения, масови митинги. В резултат от стълкновения между митингуващи и военнослужещи от Съветската армия на ереванското международно летище „Звартноц“ загива митингуващ. [[Католикос]] [[Вазген I]] прави обръщение по републиканската телевизия с призив за мъдрост, спокойствие, чувство на отговорност на арменския народ, за прекратяване на бунтовете, който също не дава съществено отражение върху събитията. В Степанакерт вече няколко месеца не работят предприятията и организациите, всеки ден се провеждат шествия по улиците на града и масови митинги, обстановката са нажежава още повече. Както съобщава кореспондентът на „Известия“, от Армения постъпва мощна подкрепа за разбунтувалите се арменци. Самолетните полети от Ереван до Степананкерт са по 6 – 8 на ден<ref>А. Казиханов. „Командировка в Степанакерт“, в-к „Известия“, [[12 юли]] 1988 г.</ref>.
* По съобщение на ТАСС „сложната, напрегната обстановка в Арменската ССР продължава да предизвиква масови преселвания на азери от Армения в Азербайджан".
Ред 64:
 
И в Арменската ССР продължават да пристигат бежанци от съседен Азербайджан. По данни на местните власти на 13 юли в Армения са пристигнали 7265 човека (1598 семейства) от Баку, Сумгаит, [[Мингечаур]], Казах, [[Шамкор]] и др. населени места.<ref>„За положението около НКАО“, в-к „Известия“, [[16 юли]] [[1988]] г.</ref>.
* [[18 юли]]. В [[Кремъл]] се състоявасъстои заседание на Президиума на Върховния съвет на СССР, на което са разгледани решенията на върховните съвети на Арменската и Азербайджанската ССР за Нагорни Карабах и е прието постановление по въпроса. В него е отразено, че е разгледана молбата на Върховния съвет на Арменската ССР от [[15 юни]] 1988 г. за преминаване на Нагорнокарабахската автономна област в състава на Арменската ССР (във връзка с решението на Съвета на народните депутати на НКАО) и решението на Върховния съвет на Азербайджанската ССР от [[17 юни]] 1988 г. за неприемливостта на предложението за предаване на НКАО в състава на Арменската ССР. Президиумът на Върховния съвет счита за невъзможно изменението на границите от установеното на конституционална основа национално-териториално деление на Азербайджанската ССР и Арменската ССР.
* Септември. Няколко арменци са убити близо до с. Ходжали в Нагорни Карабах. Завършена е депортацията на арменското население от гр. Шуши. На [[20 септември]] в НКАО и Агдамски район на АзССР е въведено военно положение и е назначен комендантски час. В Армения властта взима решение да се разпусне комитетът „Карабах“. Въпреки опитите на партийните и държавни органи да овладеят ситуацията, ефект няма. В Ереван и няколко други града на Армения са разпространени призиви за организирането на митинги и [[стачка|стачки]]. На [[22 септември]] е спряна работата в редица предприятия, градският транспорт е парализиран в градовете Ереван, [[Ленинакан]], Абовян, Чаренцаван, а също така и в Ечмиадзински район. В Ереван към въвеждане на порядък по улиците освен милицията е повикана на помощ и армията.<ref>„Към положението около Нагорни Карабах“. Статия във вестник „Известия“, [[24 септември]] [[1988]] г.</ref>.
* Ноември- – декември 1988. В Азербайджан и Армения произтичат масови погроми, съпроводени с насилие и убийства сред мирното население. По различни данни на територията на Армения в погромите загиват между 20 и 30 азербайджанци<ref name="trud">[http://info.trud.ru/trud.php?id=200102010200801 Статия във вестник „Труд“ № 020 от 1 февруари 2001, „10 бала по скалата на Политбюро“].</ref><ref>[http://www.sakharov-archive.ru/Raboty/Gorkiy_3.htm А. Д. Сахаров. Горький, Москва, далее везде. Глава 3. Новые обстоятельства, новые люди, новые обязательства]</ref><ref name="saxarov">[http://www.sakharov-archive.ru/Raboty/Gorkiy_5.htm А. Д. Сахаров. Горький, Москва, далее везде. Глава 5. Азербайджан, Армения, Карабах.]</ref>.
 
По данни на арменската страна в Армения в резултат на правонарушения на национална почва за 3 г. (1988 – 1990) загиват 26 азербайджанци, в това число от 27 ноември до 3 декември 1988 г. – 23, през 1989 г. – 1 човек, през 1990 – 2 души. В същото време в стълкновения с азери на територията на Армения загиват 17 арменци<ref name="exodus" />.
Ред 77:
* [[12 януари]] [[1989]] г. С решение на съветското правителство в НКАО е въведено за първи път в СССР пряко управление с образуването на Комитет за особено управление на Нагорнокарабахската автономна област, имащ за цел да предотврати по-нататъшното изостряне на обстановката и да подпомогне стабилизирането на района. Негов председател е Аркадий Волски, завеждащ отдел в ЦК на КПСС. Дадени са пълномощия на областните партийни и държавни органи за ограничаване на местното самоуправление.
* В Армения и Нагорни Карабах е въведено извънредно положение. По решение на съветското ръководство са арестувани членове на така наречения комитет „Карабах“ (включително бъдещият президент на Армения [[Левон Тер-Петросян]]).
* Юли. В Азербайджан е образувана [[Опозиция (политика)|опозиционна]] партия – Народен Фронтфронт на Азербайджан.
* [[26 юли]] г. Във връзка с проведени от азерските власти репресии към арменското население в Шаумяновски район на републиката Съветът на народните депутати взима решение да приобщи района към Нагорни Карабах.
* [[16 август]] г. В НКАО се състоявасъстои конгрес с представители на населението. Приема се обръщение към народа на АзССР, в който се изказва загриженост и тревога от засилващото се отчуждаване между азери и арменци, прерастващо в национална вражда, и се съдържа призив за взаимно признаване и спазване на техните права. Обръщението съдържа и текст към коменданта на „особения район“, офицерите и войниците от Съветската армия и подразделенията на милицията с предложение за активно сътрудничество за преодоляване на ситуацията. Конгресът избира Национален съвет (председателстван от В. Григорян), който има за цел да осъществи практически решенията на конгреса от [[20 февруари]] [[1988]] г. Изготвено е обръщение към Съвета за сигурност на [[ООН]] с молба за съдействие и осигуряване на защита на населението в арменския край. Обръщението остава без отговор.
* Ръководството на Азербайджанската ССР решава да приложи крайни мерки към Нагорни Карабах, предприемайки икономическа блокада на областта, прекратявайки доставките на стоки от първа необходимост (продоволствия, [[гориво|горива]], строителни материали). Ограничава преминаването на товари, превозвани с желозопътенжелезопътен и [[автомобил]]ен транспорт през своя територия. НКАО остава практически изолирана от външния свят. Много предприятия са затворени, бездейства транспортът, селскостопанската продукция не се извозва. Населението се оказва на границата на [[глад]]а.
* [[28 ноември]]. ВС на СССР приема постановление за дейността на „Комитета за особено управление“, съгласно който, в частност, Азербайджан е длъжен да „създаде на паритетни начала с НКАО републикански организационен комитет и да възстанови Съвета на народните депутати на НКАО“. В създадения организационен комитет не влиза нито 1 представител на НКАО, дейността на Съвета на народните депутати не е възобновена, не са изпълнени исканията, заложени в Указа по осигуряване на статута на реална автономия на Нагорни Карабах, съблюдаване на законността, охрана на живота и безопасност на гражданите и недопускане на изменение в националния състав на НКАО<ref name="Мемориал – Хронология на конфликта">[http://www.memo.ru/hr/hotpoints/karabah/Getashen/chapter1.htm#_VPID_2 Мемориал – Хронология на конфликта]</ref>. По-късно именно този орган, при съдействие на милицията и войската, разработва и осъществява операциите по депортацията на арменското население на Нагорни Карабах, както и от близките райони. Сесия на Съвета на народните депутати на НКАО самостоятелно провъзгласява възобновяване на своите дейности и не признава Републиканския организационен комитет, което води до създаването в НКАО на 2 центъра на властта, всеки от които признава исканията само на 1-та от враждуващите групи.
* [[1 декември]]. Върховният съвет на Арменската ССР и Националният съвет на НКАО, „основовайки се на общочовешките принципи за самоопределяне на националността и отзовавайки се на законното стремление на насилствено разделените части на арменския народ“, на съвместно заседениезаседание приемат постановление за обединение на Армения и Нагорни Карабах. Това решение предизвиква ответни силови действия от страна на АзССР.
 
=== 1990 ===
[[Файл:Refugees family Identity.jpg|мини|250px|Корица на „Карта на семейството на бежанеца“]]
* Януари [[1990]] г. Взаимни [[артилерия|артилерийски]] обстрели на арменско-азербайджанската граница.<ref name="Мемориал – Хронология на конфликта"/>
* [[13 януари|13]] – [[20 януари]]. Погроми срещу арменци в Баку, където в началото на годината остават да живеят около 35 хил. арменци. Централните органи на властта в СССР силно се забавят в приемане на решения с цел спиране на насилието. Няколко седмици след началото на погромите в Баку влизат военни части, за да предотвратят превземането на властта от антикомунистическия „Народен Фронтфронт на Азербайджан“. Тази акция води до множество жертви и пострадали сред населението на Баку, което се опитва да попречи на влизането на войските (по-късно тези дни са наречени „Черният януари“).
* [[15 януари]]. Президиумът на Върховния съвет на СССР въвежда извънредно положение в НКАО, в Гористки район на Арменската ССР, а също така в пограничните райони на Азербайджанската ССР. Образувана е „Военна комендатура“ в районите с извънредно положение, отговаряща за осъществяването на този режим. Под подчинение на Военната комендатура са войските и части на МВР на СССР в районите.
* В ситуация, когато държавните силови структури демонстрират безпомощност и неспособност да се справят с усилващите се прояви на насилие, все по-голяма роля в разгарянето на конфликта имат паравоенни формирования, подкрепяни от местното население, което вижда в тях защитници и отмъстители за нанесените обиди.
Ред 103:
* [[25 септември]]. Започва обстрел на гр. [[Степанакерт]] с установки „Алазан“. Ескалацията на военните действия се разгаря на територията на цялата НКР<ref name="x-libri.ru">[http://www.x-libri.ru/elib/myalo000/00000304.htm Ксения Григориевна Мяло: „Русия и последните войни на ХХ век (1989 – 2000)“]</ref>.
* [[23 ноември]]. Азербайджан анулира автономния статут на Нагорни Карабах.<ref name="x-libri.ru"/>.
* [[27 ноември]]. Държавният съвет на СССР приема постановление за антиконституционияантиконституционния характер на Указа на Азербайджанската република от 23 ноември за анулиране статута на автономия на Нагорни Карабах.
* Декември. Създадена е Национална армия на Азербайджан.
* [[10 декември]]. В самопровъзгласилата се Нагорнокарабахска република се провежда [[референдум]] за независимост.
Ред 113:
* [[13 януари]]. При обстрел на гр. Шаумяновск азери използват реактивна установка за залпов огън „Град“ [http://artofwar.ru/girchenko/tale_girchenko_2_4.html]
* [[21 януари|21]] – [[22 януари]]. Арменски въоръжени формирования унищожават базата на азербайджанските части от ОМОН, разположена в гр. Степанакерт.[http://www.newarmenia.net/index.php?name=Pages&op=page&pid=41] [http://artofwar.ru/girchenko/tale_girchenko_2_5.html].
* [[31 януари]]. Разгърнато е масирано настъпление на азерските паравоенни части на територията на НКР с използване на тежко въоръжение .<ref name="ReferenceA">[http://www.x-libri.ru/elib/myalo000/00000304.htm Ксения Григориевна Мяло. „Русия и последните войни на ХХ век (1989 – 2000)“]</ref>.
* [[14 февруари]]. Похитени са 7 [[вертолет]]а и с тях е създадена азербайджанска вертолетна ескадрила.
* [[25 февруари|25]] – [[26 февруари]]. Арменски въоръжени формирования завземат гр. [[Ходжали]]. Тази акция е съпроводена с множество жертви сред мирното население на града.<ref name="memo">[http://www.memo.ru/hr/hotpoints/karabah/Hojaly/ Мемориал, посветен на събитията в Ходжали в нощта срещу 25 и на 26 февруари 1992 г.]</ref> По данни на азербайджанските власти арменците зверски убиват 613 човека, сред които много жени и деца.
Ред 120:
* [[18 май]]. Арменски паравоенни части завземат гр. [[Лачин]], откривайки коридор за съобщения между Карабах и Армения.
* [[12 юни]]. Лятно настъпление на азерските войски. Установен е контрол над Шаумяновски район и част от Мартакертски и Аскерански райони. Азербайджанските сили плътно се приближават до районния център Аскеран.
* Септември- – октомври. Безуспешен опит на азербайджанската армия, начело със Сурет Хюсейнов [http://nashvek.media-az.com/262/date.html], да прережат Лачинския коридор.
* [[17 ноември]]. Разгърнато е настъпление на армията на НКР по линията Кичан – Вагуас, която води до решителен прелом във войната в полза на Нагорнокарабахската република<ref name="ReferenceA"/>.
 
Ред 143:
* [[15 февруари]]. Азербайджанците си връщат контрола над [[Горадиз]] и част от Физулински район (без гр. Физули)<ref>[http://armenianhouse.org/stupishin/docs-ru/mission/45.html armenianhouse.org]</ref>.
* [[10 април]]. Арменските военни формирования започват Тертерската операция. На основния участък от настъплението са убити 1500 военнослужещи, унищожени са 30 единици бронирана техника (вкл. 17 [[танк]]а) от състава на Степанакертския мобилен полк и други части на „Армията за отбрана на НКР“. Азербайджанските войски, под командването на [[генерал]] Елбрус Оруджаев, заемат укрепения район на гр. [[Тертер (град)|Тертер]] и оказват яростна съпротива.
* [[16 април]] – [[6 май]]. Арменското командване, в резултат на неуспешните атаки на позициите около гр. Тертер, въвежда във военните действия 5-та мотострелкова бригада и отделно мотострелковия батальон „Тигран Мец“, принуждавайки азербайджанските подразделения към отстъпление. Под контрола на арменските формирования преминават учасъциучастъци от територия с няколко населени пункта на север от гр. Агдам и на запад от Тертер. Загубите на двете страни, в крайната фаза на бойните действия, са съществени. Само за седмица ([[14 април|14]] – [[21 април]]) загубите на азербайджанската армия в района на Тертерското направление са 2000 военнослужещи (600 от които убити). Арменските войски залавят 28 единици бронирана техника (8 танка, 5 БМП, 15 БТР).
* [[5 май]]. Армения, Нагорни Карабах и Азербайджан подписват в гр. [[Бишкек]] „Бишкекски протокол за примирие“.
 
Елмар Хюсейнов: ''„Ние загубихме войната за това, защото воювахме не за своя земя. Нашите бежанци не желаят да се връщат за това, защото това не е тяхна земя…“.''''<ref>Елмар Хюсейнов, в-к „Монитор“, брой 5, [[1997]] г.</ref>.
 
== Резултат от военното противопоставяне ==
Ред 164:
 
{{Превод от|ru|Карабахский конфликт|382565}}
 
[[Категория:История на Нагорни Карабах]]
[[Категория:Войни на Азербайджан]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Нагорнокарабахски_конфликт“.