Йоан Дамаскин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- {{икона\|bg}} +) |
мРедакция без резюме |
||
Ред 2:
|име= Йоан Дамаскин
|празник= [[4 декември]]
|почитан/а в= [[Православие|Православната]] църква,{{Br}} [[Римокатолицизъм|Католическата]] църква
|изображение= Ioann Damaskin ikona.jpg
|размер на изображението= 220px
|описание на изображението= Св. Йоан Дамаскин, атонска икона от 14 век.
|място на раждане= [[Дамаск]]
|място на смъртта= Манастирът „Св. Сава Освещени“ край [[Йерусалим]]
Ред 27:
Йоан Дамаскин е роден в знатно арабско християнско семейство в един от вече центровете на [[араби|арабския]] [[ислям|мюсюлмански]] свят – Дамаск. Видял умствените заложби на Йоан, Сергий се заел да му намери учител. [[Житие]]то на свети Йоан Дамаскин гласи, че веднъж баща му видял на градския площад множество пленени християни. Един от тях бил образован [[монах]], по произход [[италианци|италианец]]. Сергий го купил като [[роб]] и му поставил задачата да обучава Йоан и природения му брат Козма (бъдещия епископ на Маюм, известен в християнския свят като свети [[Козма Маюмски]]). Двамата получават забележително за времето си [[образование]].
След смъртта на Сергий, Йоан наследява службата му при халифа, който отрано забелязва необикновения ум на Йоан. Междувременно в [[Византия|Източната римска империя]] започва разцветът на [[иконоборство]]то. Йоан Дамаскин е един от най-горещите защитници на [[икона|иконопочитанието]]. [[Император]] [[Лъв III (Византийска империя)|Лъв III]] (717 – 741) вижда в лицето на Йоан заплаха за утвърждаването на иконоборческата доктрина. В знак на предложение
Според легендата разгневеният халиф уволнява доскорошния си близък помощник и го наказва, като му отсича ръката и я излага на публичен показ. След молбата на Йоан, халифът му разрешава да прибере отрязания крайник. Йоан Дамаскин отправя [[молитва|молитви]] към [[Богородица]], допира отсечената ръка до тялото си и тя по чудотворен път зараства. Като вижда чудото, халифът разбира, че е наказал невинен човек и предлага на Йоан да се върне на предишната си служба, но той отказва и се отдава на аскетичен живот в манастира „Св. Сава Освещени“ край [[Йерусалим]]. Там бива ръкоположен за [[свещеник]] и доживява дълбока старост.
Тази версия обаче страда от много пороци. На първо място, според [[Шариат|шариата
В памет на чудото с отрязаната ръка на светеца е съставена [[иконография]]та на т. нар. „[[Богородица Троеручица]]“. [[Православие|Православната църква]] почита паметта на светеца на 4 декември (стар стил)/17 декември (нов стил).▼
▲В памет на чудото с отрязаната ръка на светеца е съставена [[иконография]]та на т. нар. „[[Богородица Троеручица]]“. [[Православие|Православната църква]] почита паметта на светеца на 4 декември (стар)/17 декември (нов стил).
== Богословско наследство ==
[[Файл:Ioannis Damasceni Opera.tif|мини|Ioannis Damasceni Opera, 1603]]
Многобройните богословски трудове на Йоан Дамаскин могат основно да бъдат групирани като полемични и систематични, макар в някои от тях да е трудно едното да се разграничи от другото. Йоан полемизира както с актуалното за времето му иконоборство, така и срещу по-древни [[ерес]]и, като [[несторианство]]то, а също и [[Ислям|исляма]]. Основно съчинение на Йоан Дамаскин е ''„Точно изложение на православната вяра“'', труд със значително място в тогавашното и съвременното богословие. Не по-маловажна е и ''„Диалектика“'', където Йоан преосмисля в духа на християнството наследството от [[Антична философия|античната]] [[философия]].
Йоан Дамаскин е смятан за създател на т. нар. ''„Осмогласник“ (октоих)'', който до голяма степен систематизира християнското [[богослужение]] и който се употребява в Православната църква и днес.
| |||