Разлика между версии на „Парадигма“

м
форматиране: 23x кавички, тире (ползвайки Advisor)
м (интервал след точка в текст)
м (форматиране: 23x кавички, тире (ползвайки Advisor))
'''Парадигма''' най-общо означава модел на мислене  конкретно в някоя [[научна дисциплина]] или в друг [[епистемология|епистемологичен]] контекст.
 
== Етимология ==
Думата парадигма произлиза от [[гръцката]] дума ''παράδειγμα'' (''paradeigma''), която означава „модел”„модел“ или „пример”„пример“ <ref>[http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0057%3Aentry%3Dpara%2Fdeigma παράδειγμα], Henry George Liddell, Robert Scott, A Greek-English Lexicon, Perseus Digital Library</ref>, от думата ''παραδείκνυμι'' (''paradeiknumi''), означаваща „демонстрирам, показвам, излагам”излагам“. <ref>[http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0057%3Aentry%3Dparadei%2Fknumi παραδείκνυμι], Henry George Liddell, Robert Scott, A Greek-English Lexicon, Perseus Digital Library</ref>
 
== Различни контекстни значения ==
=== Във философията ===
==== Научната парадигма на Кун ====
[[Томас Кун]] дава съвременното значение на тази дума, когато я приема за обозначаване на набор от практики, които определят една научна дисциплина през определен период от време. Самият Кун стигнал дотам, че започнал да предпочита термините екземпляр и нормална наука, които имат по-точно философско значение. Въпреки това в своята книга „Структурата на научните революции”революции“ Кун определя научната парадигма като:
 
- какво трябва да бъде наблюдавано и изследвано
- как трябва да се интерпретират резултатите от научните изследвания
 
Като алтернатива Оксфордския английски речник определя парадигмата като „модел или образец, екземпляр”екземпляр“. По този начин допълнителен компонент към определението за парадигма на Кун е:
 
- как трябва да се проведе един експеримент и какво оборудване е достъпно за провеждането му
Важен аспект на парадигмите на Кун е това, че парадигмите са несъизмерими, което значи, че две парадигми не могат да бъдат сравнявани една с друга. Новата парадигма, която измества старата не е задължително да е по-добра, защото критерия за оценка зависи от самата парадигмата.
 
По-пренебрежителният термин „групово мислене”мислене“ и терминът „групово съзнание”съзнание“ имат много близко значение, което се отнася до малки или големи по мащаб примери за дисциплинирана мисъл.
 
Обикновена аналогия: опростената аналогия за парадигма е навик в разсъждаването или кутията в широко използваната фраза „мислене извън кутията”кутията“. Мисленето „вътре в кутията”кутията“ е присъщо на нормалната наука. Кутията обхваща мисленето на нормалната наука и по този начин тя е аналогична на парадигма. ”Мисленето извън кутията”кутията“ би могло да бъде това, което Кун нарича революционна наука. Революционната наука е обикновено неуспешна и рядко води до нови парадигми. Когато е успешна тя води до големи проблеми в научния мироглед.
 
=== В експерименталната наука ===
''Спрегаема парадигма.''
 
В граматиката спрежението е изменението или маркирането на една дума (или по-точно лексема), за да се отрази граматическа (която е сродна) информация като род, време, число и лице. Идеята за „дума”„дума“ независима от различните спрежения се нарича лексема, а формата на дума, която няма или има минимално изменение, се нарича лема. Организиран списък от изменените форми на дадена лексема се нарича спрегаема парадигма.
 
=== В жаргона ===
 
=== Изменения на парадигмата ===
Измененията на парадигмата имат тенденция да са най-драматични в науките, които изглеждат стабилни и развити, както физиката в края на 19 век. По това време физиката изглежда дисциплина, която допълва последните детайли на една напълно отработена система. През 1900 Лорд Келвин формулира: „Няма нищо, което да бъде открито във физиката. Всичко, което остава са все по-точни измервания”измервания“. Пет години по-късно [[Алберт Айнщайн]] публикува своята теза за специалната теория на относителността, която оспорва законите, които лежат в основата на Нютоновата механика, които са били използвани за описване на силата и движението повече от триста години. В този случай новата парадигма свежда старата до особено положение. В смисъл, че Нютоновата механика все още е добър модел за приближение на скорости, които са бавни в сравнение със скоростта на светлината.
 
В „Структурата на научните революции”революции“ Кун пише, че: „Следващия преход от една парадигма към друга чрез революция е обичайният модел на развитие на развитата наука”наука“. Идеята на Кун сама по себе си е революционна за времето си, тъй като довежда до значителна промяна в начина, по който академиците говорят за науката. Така тя причинява или е сама по себе си част от „промяната на парадигмата”парадигмата“ в историята и социологията на науката.
 
Философите и историците на науката, вкючително самия Кун, накрая приемат променена версия на модела на Кун, която синтезира неговите първоначални виждания с постепенния модел, който го предхожда. Оригиналния модел на Кун сега е възприеман за много ограничен.
 
Самият Кун не смята, че идеята за парадигмата е подходяща за обществените науки. Той обяснява в предговора си към „Структурата на научните революции”революции“, че е измислил концепцията за парадигмата с цел да различи обществените от естествените науки. Той обяснява също така, че е написал тази книга за да покаже ясно, че няма и не може да има някакви парадигми в обществените науки. Матей Доган, френски социолог, в статията си „Парадигми в обществените науки”науки“ разработва оригиналната теза на Кун, че изобщо няма парадигми в обществените науки откакто понятията са многозначни. Доган дава много примери за несъществуването на парадигми в обществените науки в есето си, особено в социологията, политическата наука и политическата антропология.
 
== Други употреби ==
Ханда, М.Л. (1986) представя идеята за „социална парадигма”парадигма“ в контекста на социалните науки. Той идентифицира основните компоненти на една социална парадигма. Подобно на Кун, Ханда повдига въпроса за променящата се парадигма, процесът, познат като „промяна на парадигмата”парадигмата“. В този смисъл той се съсредоточава върху социалните обстоятелства, които ускоряват такава промяна и ефектите от нея в социалните институции, включително и в образователните. Тази пълна промяна на социалната арена променя начинът, по който индивидът възприема реалността.
 
Друга употреба на думата парадигма е от гледна точка на мирогледа Weltanschauung. Например в социалните науки терминът се използва за описване на група от преживявания, вярвания и ценности, които влияят на начина, по който индивидът възприема реалността и отговаря на това възприятие. Социалните учени приемат фразата на Кун „промяна на парадигмата”парадигмата“, за да обозначат промяна в начина, по който дадено общество възприема организирането и разбирането на реалността. ”Доминиращата парадигма”парадигма“ се отнася до ценностите или начина на мислене в едно общество, които са стандартни и широко приети за даден период. Доминиращите парадигми са формирани от обществената културна среда и от контекста на историческия момент. Следващите са условия, които улесняват превръщането на една система на мислене в приета доминираща парадигма:
 
- Професионални организации, които дават легитимност на парадигмата
- Източници на доходи за бъдещи изследвания на парадигмата
 
Думата парадигма също така все още се използва за означаване на модел, образец или очевидно ясен, типичен пример или архетип. Терминът често се употребява с този смисъл в дизайнерските професии. Дизайнерските архетипи обхващат професионални прецеденти за дизайнерски решения. Най-добрите примери за дизайнерски парадигми са: ”Книга източник на творчески визуализации”визуализации“ от Уейк и „Дизайнерски парадигми”парадигми“ от Петровски.
 
Този термин също се използва и в [[кибернетика]]та. Тук той значи (в много общ смисъл) идеен пъроначален модел за намаляване на хаотичната маса до някаква форма на ред (подобно на концепцията на [[ентропия]]та в химията и физиката, парадигмата там е един вид забрана да се продължи всяко действие, което би увеличило крайната ентропия на системата).