Съюз на съветските социалистически републики: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без запетая в големи числа
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 132:
В началото на Втората световна война е подписан [[Пакт Рибентроп-Молотов|пактът Рибентроп-Молотов,]] който забавя конфронтацията между СССР и [[Нацистка Германия|Германия]]. Въпреки това през юни 1941 г. германците [[Операция „Барбароса“|нахлуват в СССР]] и започва [[Великата отечествена война]]. Съветските жертви по време на Втората световна война съставляват над 20 милиона при общо 60 милиона жертви на конфликта. Краят на военните действия на [[Източен фронт (Втора световна война)|Източния фронт]] води до унищожаването на [[Третия Райх|Третия райх]], разделянето на Германия на две отделни държави и издигането на СССР като военна и индустриална суперсила, господстваща над Източна Европа. С края на войната започва противопоставяне между Източния и Западния блок, станало известно като [[Студена война|Студената война]].
 
Смъртта на Сталин през 1953 г. е последвана от период на политическа и икономическа либерализация, известен като [[десталинизация]] и [[размразяване при Хрушчов]]. Страната се развива бързо, като милиони селяни са преместени в индустриалните градове. СССР взема преднина в [[космическата надпревара|космическата надпревара,]] изпращайки в [[околоземна орбита]] първия [[изкуствен спътник]] „[[Спутник-1|Спутник-1“]] и първия [[космонавт]] Юрий Гагарин. През 1970 г. настъпва кратко разведряване на отношенията със САЩ, но напрежението се възобновява, когато Съветският съюз [[Война в Афганистан (1979 – 1989)|нахлува в Афганистан през 1979 г.]] Управлението на [[Леонид Брежнев]] от 1964 г. до 1982 г. често е критикувано като [[период на застой]] в СССР. За да го преодолее, в средата на 80-те години на XX век последният съветски лидер [[Михаил Горбачов]] започва реформи и либерализация на икономиката чрез политика на [[гласност]] и [[перестройка]]. Целта е да се запази ръководната роля на [[КПСС|Комунистическата партия,]] но да се преодолее сериозната икономическа и социална [[стагнация]]. Вместо това политиката на Горбачов довежда до края на Студената война и поредица от събития в [[Централна Европа|Централна]] и [[Източна Европа]] през есента на [[1989]] г., довели до [[падането на комунистическите режими в Източна Европа]] в рамките на няколко месеца. Силни националистически и сепаратистки движения се появяват и вътре в СССР. През март 1991 г. централната власт провежда референдум (бойкотиран от [[Прибалтийски републики|прибалтийските републики,]] [[Арменска съветска социалистическа републикаЛитва|АрменияЛитва,]] [[Грузинска съветска социалистическа републикаЛатвия|ГрузияЛатвия]] и [[Молдавска съветска социалистическа републикаЕстония|МолдоваЕстония),]] на който мнозинството гласува за запазването на Съюза като обединение на суверенни държави. Това обаче не става поради последвалите събития през август 1991 г., когато е направен [[Августовски пуч в СССР (1991)|опит за държавен преврат,]] а голяма роля в организирането на съпротива на преврата изиграва [[Борис Елцин]]. Горбачов се завръща на власт, но тези събития трайно дестабилизират Съветския съюз и спомагат за забраната на [[КПСС|КПСС,]] като в крайна сметка водят до [[разпадане на Съветския съюз]]. На 25 декември 1991 г. Горбачов подава оставка и останалите дванадесет съставни републики стават независими държави, обединени в регионална организация [[Общност на независимите държави]]. [[Руската федерация]] поема правата и задълженията на бившия Съветски съюз и е призната за негов правоприемник.
 
== Състав ==