Разлика между версии на „Тибетски будистки канон“

м
интервал в числа
м (неправилно членуване - предлог и пълен член)
м (интервал в числа)
Като важна стъпка в този забележителен опит за литературна стандартизация, двуезичният речник, известен като Mахавютпатти (sgra-sbyor бам-ро gnyis-ра) бил успешно реализиран през тибетската Година на Коня (814 г.н.е). Друго голямо постижение е каталогизирането на колекции в царските библиотеки на трите най-известни тибетски дворци под надзора на известния преводач Bande Ska-ба dpal-brtsegs с помощта на колегите си: Bande chos-kyi snying-po, Lo-tsa-wa Bande debendhara, Bande lhun-po и Bande klu’-dbang-po и др. Най-ранния съществуващ сборен каталог е бил преписан от ръкописа на кралската колекция, помещавана в двореца-pho-brang ‘phang-thang ka-med kyi gtsug-lag-kang в тибетската Година на Кучето (818 г.). Каталогизираната творба става прочута с името на двореца, известен като Phang dkar-chag Thang-ма. Скоро след това се появяват два допълнителни каталози на колекции, които са на разположение в две други кралски библиотеки – pho-brang bsam-yas mchims-phu-ma и pho-brang stong-thang ldan-dka, които били събрани и станали известни съответно като dkar-chag mchims-phu-ma и dkar-chag ldan-dkar-ma. Dkar chag ldan dkar-ma е съставен в Годината на Дракона (824 г.).
 
Сред тези три каталози, този на ldan-dkar ma, включен в тома Jo на sna-tsogs в sde-ge bka’-bsta, обикновено се смяташе, че е единственият оцелял. Но наскоро е открит ръкопис dkar-chag phang-thang-ma, който е публикуван в Тибет. Той съдържа 961 заглавия, изброени в 34 предметни заглавия с допълнителна информация за броя на стиховете (солока и бампо), които се съдържат във всеки един текст. Каталога ldan-dkar-ма се състои от 735 заглавия и изброява по категория от 27 предметни заглавия. Интересен специфична черта на тибетския каталог е, че наред с информацията за изходен материал за превод и библиографичните детайли, се предоставят във физически описания, като бр. на думи, стихове, песен (бампо) и бр. страници за всяко текстово съдържание. Така днес имаме рекорд от 73 милиона думи, съдържащи се в сборника bka’-’gyur & bstan-’gyur. Според последното издание на Dharma Publication, bKa'-gyur съдържа 1115 текстове, разпръснати над 65, 420 бр.страници на 450 000 реда и 25 милиона думи. По същия начин, bsTan "gyur съдържа 3387 текста, като използва 127 000 страници, в размер на 850 000 редове и 48 милиона думи. Общата сума заедно на тези две колекции е 4502 текста в 73 милиона думи. Чрез уточняване на бампо стиховете и думите на съдържанието на всеки текст, отделните творби са вмъкнати и промянени. Това допълнително засилва автентичността на тибетската будистка литература. Това са първите тибетски каталози в три версии, които са събрани и публикувани в началото на девети век от великия sgra-sgyur gyi lo-tsa-wa Bande sKa-ba dpal-brtsegs и неговия екип. Така, Тибет става първата страна в историята, която прави каталог, описващ еволюцията на каталога. Заради това Bande sKa-ba dpal-brtsegs е почитан като пионер на тибетската система. Всички по-късни съставители на Тибетския канон основават техните произведения широко върху създаденото от Ska-ба dpal brtsegs.
 
След период на потискане по време на царуването на цар на glang Дар-ma (803 – 842), който донесъл първата глава от историята на литературата на Тибет до рязък край, вторият етап от нейното развитие се активизира отново. От началото на 11 век нататък, тибетски преводачи заедно с индийски пандити отново възобновили отново своята литературна дейност, която води до нова глава, известна като „Ерата на новите преводи“, а също и „възраждане или по-късно обновяване на будизма в Тибет“. В допълнение към предишните писмени творби, в Тибет се създало огромен литературно богатство както по отношение на обема и обхвата на покритие през 13 век и този ръст наложил да изпълнява нов цялостен библиографски запис и контрол на наличната литература.