Невроза: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
greshna dyma
Ред 2:
 
== История ==
Терминът за първи път е предложен през 1769 г. от шотландския лекар [[Уилям Кълън]] за дефиниране на лични болести, които пораждат смущения в личността. Като понятие е възприето от [[Зигмунд Фройд]] за обозначаване на болест, чиито [[симптом]]и символизират психичен конфликт с произход от детството, който е [[Изтласкване|изтласкан]]. Впоследствие в регистъра на неврозата от психоаналитична гледна точка влизат и хистерията, и [[Натраплива невроза|натрапливата невроза]], към които могатмоkjiiy7uteuгат да се прибавят и актуалната невроза, включваща в себе си [[страхова невроза]], [[неврастения]] и [[психоневроза]]та, последната обхващаща преносната и нарцистичната невроза<ref>Рудинеску Ел., Плон М.: Речник на психоанализата, изд. Лик, 2000, стр. 56</ref>. Невротичните състояния са много разпространени и могат да засегнат всеки човек в различна степен. Гризането на [[нокти]]те, неволните тикове на лицето, „прескачането“ на [[сърце]]то и много други невротични симптоми могат да сполетят психически здрав човек, поставен в напрегната ситуация. Като цяло невротикът се чувства дискомфортно, липсва му увереност в неговата социална роля, агресивен е по отношение на другите (например ироничен) или към себе си (опити за [[самоубийство]]), страда от разстройства на [[сън]]я ([[безсъние]] или [[хиперсомия]]), може да има сексуални разстройства ([[фригидност]] или [[импотентност]], системно въздържание или [[мастурбация]]). Често срещана е прекалено бързата умора. Типични невротични състояния са хистерията, [[анорексия]]та, [[пиромания]]та, [[перфекционизъм|перфекционизмът]], злоупотребата с [[алкохол]], [[наркотици]] и [[тютюн]], натрапливостите и [[Страх|страховата невроза]] – най-често от [[смърт]] (обикновено фиксирана към [[Инфаркт на миокарда|инфаркт]], [[СПИН]], [[Рак (болест)|рак]], [[сифилис]], [[катастрофа]]), от затворени или открити пространства, от общуване (например от изпускане на газове пред хора или казване на нещо неприлично) и много други.
 
Действителното изтощение на болния е последица от несъзнаваните усилия, които полага в борбата срещу сексуалните нагони и агресивността си. Всичките му невротични симптоми в последна сметка са символичен израз на вътрешната драма, която се разиграва у него и която е неспособен да овладее, тъй като основните елементи убягват от ясното му съзнание.