Мелник: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos; козметични промени |
м интервал след запетая |
||
Ред 51:
На 5 март 1873 година [[Петър Сарафов]] разкрива първото българско училище в Мелник в дома на свещеник [[Атанас Павлов]].<ref>Тасев, Христо. „Борба за национална просвета в Мелнишкия край“. София, 1987, стр.60 – 62.</ref> Училището е посещавано от деца от града и от околните села. Наклеветен от гърци пред властите, Сарафов не успява да довърши годината и е принуден да напусне Мелник, като на негово място учител става [[Иван Козарев (просветен деец)|Иван Козарев]]. След него преподават [[Спас Харизанов|Спас Влахли]] от [[Влахи]] и [[Тома Попович|Тома Николов]] от [[Неврокоп]], при когото в навечерието на Руско-турската война, след нови гръцки клевети, училището отново е затворено,<ref>Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 128 – 129.</ref> за да бъде отворено в 1881 година.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 568.</ref> По-късно [[Димитър Ангелов (свещеник)|Хаджи поп Димитър]] от [[Черешница]] дарява сграда за българското училище.
През втората половина на XIX век Мелник започва постепенно да запада, оставайки настрани от главния път по долината на река [[Струма]]. Част от жителите му се преселват в [[Сяр]], [[Благоевград|Горна Джумая]] и другаде из България.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_9.html Васил Кънчов. „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, стр.139, 143.]</ref>
В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за Мелник:
| |||