Горна Душегубица: Разлика между версии

В XIX век Горна Душегубица е чисто българско село в [[Кичево|Кичевска]] каза на [[Османска империя|Османската империя]]. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година в Душегубица (Горна и Долна) и [[Кленоец]] живеят 580 [[българи]]-[[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_40.htm Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с. 256]</ref> През есента на 1900 година албанският разбойник Рамдук със 110 души чета напада Горна или Долна Душегубица е в отговор на убийството на Абдураман бей от Дебър от четата на [[Дуко Тасев]]. Изгорени са 40 къщи и са убити един старец, една жена и момче на 11 години<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://promacedonia.org/gph/gph_08.html Спомени на Георги Попхристов]</ref>.

Цялото село eе под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Душегубица има 240 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 154- – 155.</ref>

При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 2 души от Душегубица (Горна или Долна) са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 845.</ref>

В 1930 – 1936 година селяните в Душегубица изграждат църквата „Света Богородица“. Иконостасът е дело на резбарите Васил и Петко от село Гари.<ref name="Дебарско-кичевска епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dke.org.mk/namesnistva/kicevsko.asp | заглавие = Кичевско архијерејско намесништво | достъп_дата = 15 март 2014 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Дебарско-кичевска епархија | цитат = | език = }}</ref>