Димитър Ганев (Ганеолу): Разлика между версии

Роден е на [[23 февруари]] [[1846]] г. в [[Станимака]]. През 1885 г. Димитър Янков Ганев (Ганеолу) открива първата спиртна фабрика в родния си град, която е една от най-големите в [[Княжество България]] по това време. За изграждането на комина на фабриката са докарани специални тухли от [[Франция]]. Отварянето на спиртната фабрика на Ганеолу е голямо събитие за [[Станимака]] и околията за времето си. Основаването на предприятието и добиваният по фабричен начин спирт, който е много по-евтин, рафиниран и много по-добър от [[ракия]]та, нанасят удар на дребното производство на ракия и на контрабандата на [[спирт]] в околията. <ref name="АМ"/> Във фабриката на Ганеолу спиртът се е произвежда от [[царевица]], отглеждана в големи количества в околните села, като немалка част от земеделската земя, на която тя е засаждана е негова собственост. Интересно е, че остатъчните продукти от производството на спирта – меласите са се използвали за угояване на [[вол]]ове и [[крави]], които са закупувани от Ганеолу като мършав и изостанал добитък.

 

От кошарите на фабриката този добитък излиза след няколко месеца угоен, за да се продаде в Цариградските кланици на много по-висока цена. Спиртната фабрика на Ганеолу произвеждала месечно около 20 000 литра спирт. За 5 месеца от август до декември 1895 г. фабрикантът продава само в Станимака около 104 535 литра спирт (годишният внос на спирт в Княжество [[България]] през 1894 г. е 5 317 158 л.). <ref name="АМ"/> Ганеолу пласира спирт не само в Станимака и околията му, но и в цялата страна. Знае се, че станимашкият фабрикант е осигурявал на работниците си освен препитание, също така и жилища, негова собственост, в които те да живеят заедно със семействата си. При брак на някой от тях е дарявал чеиза и е давал допълнително заплащане на младото семейство. Освен фабриката и сграден фонд, Ганеолу е притежавал хиляди декари земеделска земя и гори. Неслучайно известна местност в Станимака, която е била негова собственост е кръстена на името му „Ганевската кория“. По това време воденичарството е основен поминък в Станимака и Ганеолу е собственик и на множество воденици, между които е прочутата негова воденица в местността „Керемидарницата“. Фабрикантът е един от най-заможните хора по това време в Станимака. Занимава се е и с лихварство. Известен е и с дарителството си. Умира на 15 юни 1927 г. в Станимака.<ref name="АМ"/>