Шарл VIII: Разлика между версии

'''Шарл VIII''' (фр. ''Charles VIII'', наричан Любезния фр. ''l’Affable''; 30 юни 1470 — 7 април 1498) е [[крал на Франция]] от [[1483]] до [[1498]] г. Шарл е кралят, който включва [[Франция]] в [[Италиански войни|Италианските войни]].<ref>Кратка статия виж в E. N. Williams, ''Dictionary of English and European History 1485-1789'', Penguin books 1980, pp. 84-85</ref>

Болнав, Шарл е описван от съвременниците си като глупав и крайно неподходящ за ръководене на държавните дела. На външен вид е "с голяма глава, кръгли очи, дебели устни и голям увиснал нос, който почти опира в тях".<ref>René de La Croix duc de Castries, ''[https://archive.org/stream/livesofkings00cast#page/134/mode/2up The lives of the kings & queens of France]'', New York 1979, p. 135</ref>

Тъй като става крал на 13 години, до навършване на пълнолетието му управлява като [[регент]] най-голямата му сестра [[Ан дьо Божо|Ан дьо Божьо]] и съпруга и [[Пиер II дьо Бурбон]].<ref>Williams, ''Dictionary of English''..., p. 84</ref>

Херцог Орлеански, желаейки да присвои за себе си властта, сключва съюз с херцога на БретонБретан, Франсоа II и другите принцове и започва война (получила названието [[Безумната война]]). Ла Тремойл разбива тяхната войска при Сент-Обине (1486) и взема в плен херцог Орлеанскихерцога. Херцогът на БретонБретан е задължен да заплати военната издръжка, отстъпва няколко погранични крепости и дава обещание да не омъжва своята дъщеря без съгласие на краля на Франция.

== Брак и присъединяване на БретонБретан ==

След няколко месеца, херцогът на БретонБретан умира. Наследява го неговата дъщеря — единадесетгодишната [[Анна Бретанска|Анна Бретонска]]. Анна предлага ръката си на император Максимилиан I, и той се жени за нея задочно. Но Ан дьо БожьоБожо свиква събрание от богослови и юристи; те обявяват този брак за недействителен, и Шарл е претендент за ръката на херцогинята на БретонБретан. Ан дьо БожьоБожо съумява да привлече на своя страна бретонскотобретанската дворянствоаристокрация и херцог Луи Орлеански: Ла Тремойл нахлува в Бретан с армия, и херцогиня Анна е принудена да се съгласи на този брак. На 15 ноември 1491 година под формата на брачен договор се извършва присъединяване на БретонБретан към Франция. Съюзниците-противници,Това започналие попоследното тозиавтономно поводфеодално война,владение леснов са неутрализирани: Хенрих VII — с паристраната, Максимилиан —от стози връщанетомомент на Артоа, Франш-Конте и Шароле,тя зестратаможе нада дъщерясе мусчита иза бившаобединена годеницав наполитическо Шарл, Маргаритаотношение.<ref>Roger АвстрийскаPrice, а''[https://archive.org/stream/concisehistoryof00pric_0#page/48/mode/2up наA краляconcise наhistory Кастилияof и АрагонFrance]'', Фердинанд II —Cambridge отстъпват1993, Русиньолp. 48</ref>

На [[6 декември]] [[1491]] г. Шарл се жени за [[Анна Бретанска|Анна Бретонска]], 15-годишната наследница на БретонскотоБретанското херцогство. Анна не е доволна от брака си и пристига за венчавката с две легла, по едно за всеки един от съпрузите. Бракът обаче носи независимост на Шарл от роднините му и той ръководи държавата според собственото си виждане. Кралицата живее в Амбоаз и от брака им се раждат четири деца, които умират в ранна детска възраст. Това създава проблем, защото без деца и при евентуална смърт на Шарл тя може да омъжи повторно за друг владетел, с което съюза на Бретан с Франция може да се разтрогне.<ref>De Castries, ''The lives of the kings & queens...'', p. 135</ref>

[[Файл:Loire Indre Langeais tango7174.jpg|мини|Женитба на Шарл VIII с Анна БретонскаБретанска.]]

[[Файл:Anne de bretagne.jpg|мини|Кралица Анна БретонскаБретанска.]]

Всички маневри около присъединяването на Бретан подготвят Шарл VІІІ за голямото начинание на неговия живот - нахлуването в Италия.<ref>''[https://www.britannica.com/biography/Charles-VIII Charles VIII]'', Encyclopaedia Britannica</ref> Наследявайки от баба си [[Мари д`Анжу]] претенцията за кралство [[Неапол]] и насърчен от херцога на Милано [[Людовико Сфорца]], Шарл VIII си въобразява, че може да превземе Неапол. Така той започва Италианските войни. Шарл сключва неизгодни договори с Австрия, Англия и Арагон и започва да събира войска за войната. Той влиза в Италия през [[1494]] г. и на [[22 февруари]] [[1495]] г. достига Неапол, където е коронясан за крал. Същевременно обаче Венеция, Папството, Австрия и Милано организират коалиция срещу него. Победен от противника си при Форново през [[юли]] [[1495]] г., Шарл бяга във Франция с малка войска.<ref>''[http://www.historyofwar.org/articles/wars_italian_wars.html The Italian Wars, 1494-1559]'', на сайта History of war</ref> През следващите години той се опитва да събере нова войска, но е затруднен от големите си дългове, които натрупва заради първата война.

== ЛитератураБележки ==