В съвременния език думата ''мит'' е придобила една забележителна двоичност: ''мит'' може да притежава както и значението на „измислица“ или „плод на въображението“, така и коренно противоположното значение на „достоверен“ или „свещен разказ“. За да се разбере това противоречие възможно най-добре, нека цитираме един пасаж от първа глава на „Мит и Реалност“ на основателя на науката сравнителна религия [[Мирча Елиаде]]:
„Най-малко от петдесет години насам западните учени започнаха да подхождат по съвсем различен начин към изучаването на ''мита'' в сравнение с колегите си от деветнадесети век например. За разлика от своите предшественици, които са разглеждали ''мита'' в обичайното значение на думата, т.е. като „басня“, „измислица“, „плод на въображението“, те го възприемаха така, както е бил разбиран в архаичните общества, в които положението е точно обратното: „''мит''“ означава „достоверенДЕСПАСИТООО разказ“ и дори разказ, който е най-скъпоценно притежание поради това, че е свещен, образцов, значим. Тази нова семантична ценност, придавана на термина „''мит''“, прави донякъде двусмислена употребата му в съвременния говорим език. Т.е. днес думата се използва и в значението на „измислица“ или „измама“, и в това познато най-вече на етнолозите, социолозите и историците на религията значение „свещено предание, първично откровение, образцов модел“.
