Черноменска битка: Разлика между версии

'''Битката при Черномен''' или '''битката при Марица''' се провежда край река [[Марица]], близо до село [[Черномен]] (днес [[Орменио]] в [[Гърция]]) на [[26 септември]] [[1371]] година между силите на османския султан [[Мурад I]] под предводителството на неговия военачалник от гръцки произход [[Лала Шахин]] и сборнасилите войскана [[Прилепско кралство|Прилепското кралство]] и [[Серско княжество|Серското княжество]] под предводителството на братята [[Мърнявчеви]] ––крал [[Вълкашин]] и деспот [[Иван Углеша]].<ref>[http://www.promacedonia.org/ki/ki_22.htm Константин Иречек, История на българите, ГЛАВА XXII. Първи битки на южните славяни с турците – Битката при Марица (1371 г.), стр.382]</ref><ref>[https://books.google.bg/books?id=QDFVUDmAIqIC&printsec=frontcover&source=gbs_slider_thumb&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false J.V.A Fine, The Late Mediaeval Balkans, p. 379]</ref><ref>[https://books.google.bg/books?id=xcp7OXQE0FMC&printsec=frontcover&source=gbs_slider_thumb&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false L.S Stavrianos, The Balkan since 1453, p.44]</ref><ref>[https://books.google.bg/books?id=gWctAQAAIAAJ&redir_esc=y Andrija Veselinović; Radoš Ljušić (2008). Srpske dinastije. Službene glasink. p. 67. ISBN 978-86-7549-921-3 „У јуну 1371. војска коју су предво- дили краљ Вукашин и његов син Марко дошла је под Скадар, али је поход нагло прекинут“]</ref>След 1365 г. Вълкашин е вече с кралско достойнство и е обявен от [[Стефан Урош V]] за съуправник на [[Сръбско царство|Сръбското царство]].<ref>[https://books.google.bg/books?id=2Wc-DWRzoeIC&redir_esc=y Ćirković, Sima (2004). The Serbs. Malden: Blackwell Publishing.Pp.77 – 79]</ref> Неговият брат Иван Углеша по това време е [[деспот]] на [[Сяр]].<ref>[https://books.google.bg/books?id=2Wc-DWRzoeIC&redir_esc=y Ćirković, Sima (2004). The Serbs. Malden: Blackwell Publishing.Pp.78 – 79]</ref> Християнските сили са събрани под [[Душаново царство|християнското имперско]] знаме, но се състоят предимно от [[българи]] от [[Македония (област)|Македония]] и югозападните [[българско землище|български земи]], [[сърби]] от [[Требине]] и [[Далмация]], и малко [[албанци]].<ref>{{cite book |last= Мисирков |first= Кръстьо |authorlink= Кръстьо Мисирков |title= Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи), Одеса, 30.XII.1909 г. |year= 1910, 1911 |publisher= Българска сбирка}}</ref>