[[Локомотив]]ите 400<sup>60</sup> са основната серия теснолинейни (600 mm) [[локомотив]]и в [[БДЖ]] от [[1916]] г. до края на експлоатацията на това [[междурелсие]]. Независимо, че са доставени от различни локомотивни фабрики и през различни години помежду си те нямат почти никакви разлики, тъй като са строени по еднакви чертежи. През [[Първа световна война|Първата световна война]] те са използвани масово при експлоатацията на временно построени прифронтови и снабдителни, временни или постоянни жп линии. Локомотивите са поръчвани за нуждите на армията. От близо 300 броя от [[Министерство на войната|Министерството на войната]] на БДЖ са предадени през [[1920]] 87 машини. Останалите остават зад граница след приключването на военните действия. Серията е попълвана с 4 броя нови локомотиви за първи и последен път от БДЖ през [[1925]] г. Броят на локомотивите се увеличава с още 2, предадени от външни на железницата предприятия и намалява с 1 – останал в Гърция при изтеглянето на нашата армия от там.
Локомотивите са снабдени с ръчна спирачка, действаща едностранно на втора и трета сцепна колоос. Локомотивите имат възможност за движение в двете посоки с конструктивната си скорост. Локомотивите в експлоатацията си се доказват като сигурни, работоспособни и непретенциозни машини.
След закриването на последния участък с междурелсие 600 mm [[Генерал Тодоров (село)|Генерал Тодоров]] – [[Петрич]] през [[1969]] г. всички са загасени и бракувани на следващата година. За музейната колекция са запазени 470<sup>60</sup> (в депо Септември), 479<sup>60</sup> (в чакалнята на Централна гара – София)- и 489<sup>60</sup> (на физическо лице за създаване на музейна сбирка).
== Експлоатационни и фабрични данни за локомотивите серия 400 <sup>60</sup>{{hrf|Деянов, Д., Деянов Ст.|2008|186-188}} ==
